Стратегическото двусмислие на Китай

от Георги Готев | EURACTIV.com

Китай публикува наскоро мирен план от 12 точки и се очаква серия двустранни посещения на най-високо ниво. Може ли Китай да помогне за прекратяване на войната в Украйна? Какво реално бихме могли да очакваме?

След руската агресия срещу Украйна през 2022 г. позицията на Китай беше двусмислена. Пекин се въздържа да подкрепи позицията на Русия, че е не е имала дуг избор, освен да нахлуе в Украйна и избягваше използването на термини като „инвазия“ и „нападение“ в публичните си изказвания, а контролираните от държавата медии не използваха думата „война“.

Вместо това се говореше за „криза в Украйна“, което сега не позволява на Китай да изолзва термина „мир“. Това, на което медиите на Запад наричат „мирния план“ на Китай, официално се нарича „Позиция относно политическото уреждане на украинската криза“. Киев пък не харесва термина „украинска криза“. Така е, в Украйна няма „криза“, но е явно, че  има руска агресия.

Ще напомним, че Китай не призна руското анексиране на Крим през 2014 г., нито анексирането през септември 2022 г. на регионите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Китай официално заяви, че „суверенитетът и териториалната цялост на всички страни, включително Украйна, трябва да бъдат зачитани“.

В същото време Пекин се въздържа при ключови гласувания в ООН, осъждащи анексирането на украинска територия от Русия. Тово се случи и при гласуването на първата годишнина от агресията, където се изискваше изтегляне на руските сили.

Нека не забравяме също, че Китай последователно предупреждава срещу използването и „заплахата от използване на ядрени“ оръжия – от Русия разбира се, тъй като Украйна не разполага с такива. Китай реагира негативно на банализирането на „ядрения“ дискурс и вижда риск от разпространение на ядрени оръжия в резултат на войната в Украйна, което ще се отрази неблагоприятно на неговия регион.

Досега Китай се възползва да получи евтин руски газ и нефт, но не е предоставил – поне открито, военна помощ на Русия. Подпомагането на държава-агресор може да бъде много пагубно от гледна точка на реакцията на Запада и Пекин не е преминал тази граница.

Русия приветства мирния план и не е изненадващо, че Съединените щати бяха особено категорични в отхвърлянето му, а вероятно не беше възможна друга реакция след инцидента с китайския балон. Реакциите на ЕС и НАТО бяха скептични. Първоначалната реакция на Зеленски (който каза, че не го е чел) беше положителна. Той дори каза, че би искал да се срещне със своя колега Си Дзинпин. След това един от съветниците му разкритикува инициативата на Пекин. Френският президент Еманюел Макрон беше най-положително настроен, като даже обяви, че ще посети Пекин през април. Китайският посланик в ЕС пък съобщи, че Шарл Мишел и Фон дер Лайен ще посетят китайската столица през първата половина на годината.

Едно нещо е сигурно – дипломатическите увертюри на Китай могат да се осъществят само ако Пекин не започне да изпраща военна помощ на Русия. Има неяснота относно възможните ходове на китайците. Ръководителят на ЦРУ Уилям Бърнс заяви, че американското разузнаване е „убедено, че китайското ръководство обмисля предоставянето на смъртоносно оборудване“ на Русия. Съобщава се, че това може да включва дронове камикадзе, включително капацитет за производство на китайски безпилотни летателни апарати в Русия.

Но Бърнс добави, че САЩ нямат доказателства, че са взети окончателни решения, нито за действителни доставки на смъртоносно оборудване.

Ако един ден ситуацията позволи преговори за прекратяване на войната в Украйна, Китай  може наистина да бъде ценен партньор, особено ако успее да запази доверието на Киев. На масата за преговори, с Путин или без него, Русия не може да „отстъпи“ на Запада, но може да „се съгласи“ с „китайските предложения“.

Какво ще съдържат тези предложения е друг въпрос и със сигурност ще бъде текст, доста различен от 12-те точки. Но в такъв текст Китай ще се стеми да запази изоставянето на „манталитета на Студената война“, което е по-ценно за икономически гигант като Китай, отколкото за следвоенна Русия.

В сравнение с други геополитически играчи, Китай има предимството да мисли дългосрочно, за много години напред. За да постигне историческите си цели, Китай може да бъде търпелив, докато не стане сила номер едно в света във всички категории, включително икономика, иновации или военни разходи.

В дългосрочното планиране на Китай военната агресия на Русия срещу Украйна е „черен лебед“, представляващ нежелан риск, и освобождаването от него очевидно е в интерес на Поднебесната империя.

В интерес на ЕС е Китай скоро да може да събере събеседници, които при други обстоятелства никога не биха седнали на една маса. Не е необходимо Китай да бъде на наша страна. „Двусмислието“ има отрицателна конотация, но „стратегическото двусмислие“ на Китай в този конкретен случай му дава ценно предимство.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...