СТРАНДЖА - течното злато на България

Дванадесет години управленско безхаберие лишават България от милиарди за инфраструктурни обекти

Тези дни преди четвъртият референдум в българската история свързан с бъдещето на атомната енергетика у нас премиерът Борисов за пореден път обърна палачинката на своето мнение и изказа ново становище, че предстоящия след тринадесет дни референдум за нова ядрена централа е безсмислен?! Трудно може да бъде разбрана една партия, в чиято абревиатура има думата „граждани“ и нейният вожд не иска референдум, който по същество е висша проява на волята на гражданите ... Може би вместо граждани за европейско развитие, да си бяха написали милиционери и полицаи за европеъ.йско развитие, но нейсе ... Това се случи преди дни в Кипър, където премиерът участва в извънредна среща на Европейската народна партия.

колаж: Георги Динев

„Ядрената енергия не може да се балансира, тя дава 24 часа в денонощието едно и също количество електроенергия. Затова са ни важни водноелектрическите централи, които дават енергия в пиковите часове, особено вечер, или в летните сезони, когато се включват климатиците, и зимата, когато готвят домакинствата вечер. Тогава ни е нужна високата енергия“, разясни премиерът, който заедно с висши представители на управлението доскоро обясняваше важността на развитието на ядрената енергетика в страната.

Преди повече от дванадесет години един бургаски инженер геолог го спохожда идеята за каскада „Странджа“, която да снабдява с ток и вода Бургас, Южното Черноморие и Истанбул. Сокеров чул по радиото, че тогавашният кмет на Истанбул и сегашен премиер на Турция Реджеб Ердоган искал питейна вода от Странджа.

Инженер Димитър Сокеров е завършил Минногеоложкия институт в София.

Над 30 години е работил като геолог в Странджа и я познава добре. Работил е в Конго и Турция.

Сокеров разработил идеен проект, с който той обиколил всички възможни институции като Областна управа Бургас, МРРБ, министерството на икономиката, министерството на водите и околната среда, парламента, президентската администрация, много от кметовете на общините по Южното Черноморие, турския консул в Бургас и посланика на Република Турция в България, дори пристрастения към подобни проекти лидер на ДПС Ахмед Доган бил запознат, но на практика нищо освен добри думи като казаното от Областна управа Бургас: „Вашата идея за изграждане на каскада „Странджа“ е с национално значение...“

А идеята е оригинална и значима. Инженер Сокеров е изчислил, че водите от странджанските реки Факийска, Резовска и Велека могат да бъдат обединени в каскада „Странджа“ и могат да бъдат използвани едновременно за производство на електроенергия и за питейни нужди.

Според инж.Сокеров р. Факийска, която има водосборна област около 700 кв. км, има максимален дебит в долното си течение след поройни дъждове около 400 куб. м / сек. В такъв режим реката тече средно от 2 до 4 пъти в продължителност от 2-3 дни и да напълни язовир като незавършения Раков дол й са необходими около 15 дни. При изграждане на язовирна стена с височина 80м ще се запълни обем около 500 млн. куб. м вода, която може при изграждане на ВЕЦ да добива мощност от 64 мегавата годишно. Какво представляват тези цифри? Примерно яз.Камчия, който сега водоснабдява Бургас и част от Южното и Северното Черноморие, е с обем близо два пъти по-малък (230 млн. куб. м) и осигурява максимална консумация 4 куб. м /сек. , а яз.Раков дол може да осигурява консумация малко над 5 куб. м/ сек. Казано просто, яз.Раков дол ще предпазва от наводнения и ще осигурява питейна вода без проблеми за Бургас и цялото Южно Черноморие и то по тръбен път до Бургас, който е по-кратък около 2 пъти от този на използвания сега яз.Ясна поляна, който е с малък обем (едва 27 млн. куб. м), а яз.Камчия, както и яз. Ясна поляна се затлачват. Строителството на целия язовир ще струва по сметки на инж. Сокеров около 200 млн. евро, но ще реши проблемите с водоснабдяването на Бургас и Южното Черноморие за десетилетия напред и то в условията на глобално затопляне, свързано със засилено засушаване. Строежът на такова съоръжение би бил и добра антикризисна мярка за осигуряване на заетост на работна ръка в района.

През 2001 г. МРРБ отговаря на питане на инж. Сокеров дали Бургас бил добре водоснабден и твърди че е добре водоснабден, макар само година по-късно да приема контрастиращо решение спрямо твърденията си. През 2002 г. Министерски съвет приема Решение № 869/ 2002г. яз.Раков дол да се ползва за питейни нужди. С Решение № 84/ 16 февруари 2004 г. язовир Раков дол е даден на концесия за срок от 35 години. Концесионерът е трябвало да вложи 84 млн. евро в срок от 5 години. По това време министър Дикме не подписва договор със спечелилата фирма „Раков дол“ Проджект АД София и всичко отива нахалост. Дори част от досегашните инвестиции от около 100 млн. лева?! Така ли ще оставим това природно богатство да изтича в морето... Ще ни даде ли такава възможност неясното бъдеще?!

Що се касае до бургаските управници, те са обърнали гръб на идеите на Сокеров. Така са постъпили бившите областни управители Козарев, Станилов, Корадов и Пантелеев, а и сегашните също ... Бургаските депутати от различни политически цветове като П.Жотев, Ангел Тюркеджиев, Любомир Пантелеев, Стойко Танков, Маруся Любчева, Пенко Атанасов, Фатме Иляз с малки разлики. Дори любителят на хидропроекти и лидер на ДПС Ахмед Доган е бил занимаван два пъти през 2001 и април 2004 г. и той при посещението си в Истанбул септември 2004 г. е заявил пред турските медии, че щял да закара водите от пет български реки за водоснабдяване на 16-милионния Истанбул.

Може би не напразно министър-председателят на Турция Реджеб Ердоган е бил определен за носител на наградата ООН-Хабитат, която бе учредена в чест на убития ливански премиер Рафик Харири.

Програмата на ООН за населените места е избрала Ердоган за носител на наградата заради постиженията му в „ръководството, държавническо умение и добро управление“ при организацията на международна конференция по въпросите на населените места в средата на 90-те години, когато той е бил кмет на Истанбул.

Наградата беше връчена на Ердоган на Световния форум за градовете в Рио де Жанейро.

Сигурно ще е интересно за нашите читатели да узнаят, че около половината от парите за 2951 общини в Турция отиват в бюджета на Истанбул, който е над 13 млрд. долара. В Истанбул е съсредоточено 37% от производството в Турция и 43% от данъците се събират точно там. През 2009 г. Истанбул е посетен от 8 млн. туристи. Всичко това не ви го споменавам от любов към Турция, а за да ви обърна внимание, че този мегаполис се нуждае от сериозен воден ресурс.

Дружеството за водоснабдяване и канализация в Истанбул „ИКСИ“ има над 4,5 млн. абоната и всяка година инвестира в мрежата 1,5 млрд. долара.

С основание Петият световен форум за водата се проведе през 2009 г. в Истанбул.

Това благоприятно положение съвпада с бъдещата реализация на идеите на инж. Сокеров, който не търси дивиденти от своите проекти.

Неговата идея е на гр. Истанбул да се продават от 500-700 млн. куб. м питейна вода годишно. Тя е конкурентна на идеята на турски геолози, които предлагат проект за водоснабдяване на Истанбул от две реки в Анадола на 200км и 300 км разстояние. За реализацията на подобен проект са предвидени около 2,85 млрд. долара. Забележете, да се продават, а не подаряват ...

Къде е разковничето? То се крие в идеята с част от парите за компенсация на българските бежанци от Източна Тракия, Турция да построи за своя сметка два язовира на р.Велека и на р.Резовска, като срещу заплащане получава електроенергия и питейна вода за Истанбул. Това е възможно поради исторически обстоятелства като Ангорският договор, който е спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция, подписана на 18 октомври 1925 година в Анкара (тогава Ангора). Подписан е от Симеон Радев, като извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, и от Тевфик Кямил Бей, като държавен подсекретар при министерството на външните работи в Ангора. Според него Турция се задължава да изплати обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, прогонени или избити след началото на Междусъюзническата война от 1913 година.

Правителствата и на двете държави ратифицират договора, но и до днес още не е изпълнен, като дава поле за политически и обществени дискусии.

Преди всичко, в Ангорския договор става дума за лица, „които са се изселили“. При мощния геноцид, проведен от Турция, българите са бежанци, гонени като животни, а не изселници. Международната общност признава това, защото отпуска „бежански заем“ за тракийските българи. По данни на Финансовия комитет на ООН България приема 52 000 семейства на бежанци от Тракия, което значи 220 000 души.

Срещу имотите, заграбени при военна операция, застават имотите, изоставени от турци в България без някой да ги преследва. Освен това мащабите са несъпоставими. Срещу около 30 000 мюсюлмани, изселили се от присъединените към България земи, стоят над 250 000 българи, прогонени от родните им места. Става дума за 34 062 къщи, 1 961 440 дка ниви, ливади и лозя, 213 043 дка гори и пасбища. Изчислено към сегашния курс на долара това имуществото е на стойност $8 - 10 милиарда?!

„Не е реалистично да се мисли, че след изминалите години турски съд или институция ще уважи индивидуална имуществена претенция на български граждани, като се има предвид, че обезбългаряването е преставлявало дълготрайна държавна политика, следвана и от турските съдилища“, обобщава докладът на външно министерство от 1998 г., ето защо предложената идея от инж. Сокеров е добра алтернатива за част от средствата по този дълг, при което и двете страни ще имат изгода.

Какво предвижда идейният проект на Сокеров ?

Водите на яз.Резово да произвеждат електроенергия и да доставят питейна вода в Истанбул. Средногодишният оток на р.Резовска, която заедно с р.Велека идват от Р Турция на българска територия, е около 16,5 куб. м / сек. Водоснабдителната област на р. Резовска е 500 кв. км , като от тях 133 кв. км са на българска територия. Три реки се вливат в р. Резовска-Делийска, Паспалска и р.Велика. При изграждане на язовирна стена с височина 160 м и дължина 1000 м само на 10км от устието й на Черно море може спокойно да се напълни язовирен обем с около 1 млрд. куб. м вода при водосбор около 500 млн. куб. м на р. Резовска. Теренът благоприятства и изграждането на ВЕЦ при съществуващите падове на водата под с. Сливарово, където има терасовиден водопад с дължина 4 км.

Речната тераса е дълга 5 км и широка 500 м с високи отвесни склонове в българска територия. Възможно е производство на ток с мощност 164 мегавата.

За сравнение на р. Въча е построен язовир с височина на стената 145 м, а обемът на водата е едва 220 млн. куб. м, а ВЕЦ Въча работи реално около 3-4 часа дневно поради липса на вода. Да не говорим за прословутия и неизгоден проект „Цанков камък“, който при височина на стената от 100 м събира само 170 млн. куб. м вода?! Може би истинските специалисти по проблема, както и българските политици ще оценят идеята на инж. Сокеров и ще съдействат за нейното бъдещо развитие.

Искам да напомня, че от границата на България с Турция до Истанбул има едва пет по-значими язовири, които могат да дават вода на този мегаполис.

Не е за подценяване и идеята на инж. Сокеров за изграждане на яз. Велека.

Река Велека предоставя добри условия на нея да се изгради язовир, който е два пъти по-голям от яз. Жребчево. Този язовир може да бъде с обем от 600 млн. куб. м вода при язовирна стена с височина 50 м и дължина от 800 м. При дебит на водите от 15,5 куб. м / сек. Той може също да се използва за водоснабдяване на Истанбул и за производството на електроенергия с един евентуален язовир около с.Кости с височина на стената 80 м и дължина 500 м, който ще може да произвежда електроенергия с мощност от 80 мегавата. Под местността Петрова нива съществуват благоприятни условия, защото има речна тереса с дължина 15 км и широчина 2000 м при подходящ наклон. Всичко това създава условия за изграждане на каскада Велека.

Така стоят нещата в идеите на инж. Димитър Сокеров и той се мъчи всячески да обърне внимание върху тяхната ефективност и приложимост на специалисти, политици и управници. Може би поне за няколко неща той е прав и проектите му заслужават внимание, защото проблемите с водоснабдяването съществуват и ще продължат да съществуват още по-значимо и в бъдеще. От друга страна ние пропускаме много изгоден шанс да се възползваме от това течно злато, което имаме в региона и го оставяме просто така да изтича в морето. Може би сме много богати... Да си представим, че това беше петрол или нещо друго и него ли щяхме да оставим да изтича така свободно. Съществува понятието икономическа целесъобразност и този проект изисква прецизиране, но според своя създател той си струва. Ето защо и ние от „Под лупа“още преди две години решихме да му помогнем поне с перото, за останалото вие също имате думата.

И на фона на изказванията на премиерът Борисов в подкрепата на ВЕЦ и като се отчита промяната на климата в нашия регион към по-сух и бъдещата липса на питейна вода ние отправяме позив към разума на управляващите да се вгледат в тези идейни проекти на инж. Сокеров от Бургас и да преценят техните плюсове и минуси.

А докато се намъдруват ценната вода изтича в морето, а ние плащаме прескъп ток и питейна вода ...

Нека припомня, че НЕК отчита електричеството, което добива от ВЕЦ и ПАВЕЦ на обща мощност от 2 847 МW, мощност колкото за 3 реактора от типа на произведените за АЕЦ „Белене“.

Енергията произведена от ВЕЦ е също вид ВЕИ и е по-евтина от тази на соларните ЕЦ и не иска хранилища за отработените касети с ядрено гориво и дава възможност за напояване и водоснабдяване, а не само за добив на електричество. Разбираемо е, че е по-скъпа от електроенергията произвеждана в АЕЦ „Козлодуй“.

Подобни проекти ще дадат за години нови работни места.

При тези дадености е престъпление да не ги използваме.

Eкип "Под лупа"