Страхотно бъдеще ни спретнаха.

"Поискахме интервюто, защото отказахме да бъдем обезличени - тази фондация е създадена от няколко жени съмишленици. Елена Костова е една от тях", каза за "Капитал" Мирослава Нейнска, член на управителния съвет на "Бъдеще за България". Останалите дами, които сядат около масата за взимане на решения в нашумялото НПО, са Слава Стойчева, Красимира Краус, Мая Кирчева. И Елена Костова. От интервюто стават ясни няколко неща.

Елена Костова не си дава сметка, че цялата й мащабна благотворителна дейност е възможна благодарение на една не толкова похвална предпоставка - парите идват при нея, защото тя е съпруга на министър-председателя Костов. Принципът там е ясен... нещо като

Cash and carry

Степента на намеса на държавата в бизнеса като цяло е огромна и на фирмените шефове, председатели на бордове, началници на държавни предприятия лесно им хрумва, че от списъка на дарителите ще попаднат в някакъв "да ти се връща" именник. Прегледът на проявилите щедрост към фондацията юридически лица показва, че сред тях изобилстват монополи, които зависят от държавата, бизнес на ръба на закона, държавни компании, които в зората на синьото управление трябваше да доказват, че са праволинейни, за да запазят местата си. Самият Лучански прави дарението (връзката между него и "Теленорд" не е доказана от поисканата от Костова проверка в Швейцария) по времето, когато се бори за запазване на участието си в "Мобилтел" и за правителствена концесия. В последното интервю управителното тяло на "Бъдеще за България" отговаря на въпроса за отчетността на даренията с въпрос за това дали отчита дарителите си фондацията на Желю Желев или някоя друга от шестте хиляди регистрирани нестопански организации в България. Ако държи да се прави сравнение между нейната и други фондации, ще бъде добре Елена Костова да си отговори на въпроса защо, след като в България с подобна сфера на дейност са стотици други организации, нейната успява да акумулира непропорционално по-голям ресурс. Или тя е виртуоз на благотворителността, или другите са лениви и глупави.

Ерозията в идеята подобна фондация да бъде управлявана от жената на премиера идва и от компанията в "Бъдеще за България" - обкръжение от дами, за които близостта със съпругата на министър-председателя, изглежда, не е без значение за семейния бизнес. Елена Костова има проблема на своя съпруг - силна като характер, неподвижна като принципи, уверена в собствената си правота, тя е заобиколена от хора, яхнали (дори без нейното знание) контакта с нея или нейната иначе благородна кауза. Т.е. синдромът "Опасни връзки" не подмина и фондацията - Костова не кани фирмени "доброжелатели" да се отбиват в офиса на кафе, но не може да откаже букета, който Славчо Христов й носи на крака (по разказ на очевидец). Саможивото семейство на премиера не знаеше, че има толкова "приятели", докато не започнаха да ги листват по вестниците и да ги "броят" със скандали.

Ясно е и още едно - че дори чиста в дейността си във фондацията, Елена Костова твърде дълго отлага поставянето на "филтър", въвеждането на някаква хигиена в постъпващата материална подкрепа за фондацията. Ако такъв вид контрол не може да бъде въведен,

Oстават два варианта:

съпругата на премиера да откаже дейността на "Бъдеще за България" да бъде финансирана от държавни, проблемни, скандални или въобще български фирми. Или, втората възможност, тихо и смирено да следва християнските си пориви и да носи кръста на милосърдието в някоя от вече съществуващите фондации. Защото тя не трябва да действа отделно като социално министерство въпреки личната си и семейна ангажираност към каузата на правителството и политиката, която мъжът й осъществява. Важното е държавата за тези години да не беше крала толкова много, а по-скоро да хвърли ресурс в изработването на механизми за това как хората да могат да оцеляват и да си помагат сами.

Сигурно е още, че проблемът не е само около Елена Костова и отчетността... проблемът е и в манталитета, в деформираната среда. Защо иначе един богат бизнесмен ще избере да финансира купуването на тетрадки и моливи за децата през "Бъдеще за България", а в същото време пъди от офиса си баща на болно момиче с тежка диагноза и му отказва животоспасяваща лепта?

Като говорим за морал - когато си ТАКАВА фондация, с деликатен VIP-списък, с оплетен бизнесапетит на подозрителни "приятели"... не можеш да си позволиш да бъдеш неперфектен, гръмогласен и циничен. Не може, когато те питат за твоята фондация, надменно да отговаряш с въпрос за друга фондация. Не може също така, когато те питат за произхода на средствата, да се сравняваш с Хилари Клинтън или лейди Ди.

Безкористността в благотворителните жестове винаги може да е под съмнение. В България - съвсем, защото пари за чиста благотворителност няма. Не са допустими и колебанията: днес съм морална и проверявам по собствени канали откъде идват парите, утре - пак съм морална и не знам откъде са парите, но проверявам, вдругиден - офшорките не са това, което са, и Лучански не е собственик на "Теленорд", а и да ни изпрати пари, ние няма да ги върнем, защото ще ги похарчим, както трябва. И като слуша човек, веднага му хрумва твърде протритата истина, че целта оправдава средствата. Въпросът е чия цел всъщност.

П.П. Статията на Капитал от септември 2000 г. потвърждава думите на Константин Мишев