Стадният ефект е постигнат в ГЕРБ – ако не си го прихванал, Борисов те вади от стадото и те пуска да пасеш
В известен смисъл текстът, който следва, съм го писал и преди. Например в частта за учредителния форум на ГЕРБ в НДК в София на 3 декември 2006 година. Още там и тогава нито един от хилядите учредители не възропта срещу забраната да се говори срещу президента Първанов, която размаха от трибуната самият Борисов и по този начин се узакони правилото, че членуването в ГЕРБ изисква да нямаш мнение, различно от това на шефа.
Тече 17-та година през която това условие да съществуваш в орбитата на вожда Борисов се спазва с цената на самоунижението от всички, които държат да продължат да се навъртат в нея. Явно няма унижение, на което тези доброволци на полето на безчестието, което да не могат да преглътнат в името на личната си лоялност заради произтичащите от нея блага.
В персонален план това правило получи поредното си потвърждение от грозната сцена на самобичуването от страна на третата по важност фигура в българската институционална йерархия като председател на Народното събрание Цвета Караянчева. Трябваха й само часове, за да си смени мнението за популизма на евентуално решение за замразяване на депутатските заплати. И не само се присламчи към предложението на своя партиен бос за замразяването на тези огромни по българските стандрати заплати на съответните недостижими за милиони българи високи нива, но и се извини на шефа си, че е изразила становище, различно от неговото.
Ненадмината по своята демонстративност в това отношение си остава репликата на Борисов към Йорданка Фандъкова, че още щяла да е директорка на детска градина, ако не е бил той да я направи кмет на София. Каза го в нейно присътвие пред телевизионните камери и тя сведе покорно глава – досущ както хунвейбините са изисквали в Китай от бичуваните от тях жертви на тяхната “културна революция” през 60-те години на миналия век.
Ами с Цецка Цачева как се изгаври нейният кадровик, заявявайки на практика, че я изпратил да се гърчи като кандидат за президент, за да спечели Румен Румен с идеята ГЕРБ да не преяжда с власт?
Информационният повод да припомня тези известни факти би трябвало да се мъдри в началото на този текст, но ако сте се прежалили да стигнете в четенето до тук, значи все пак ви е било интересно да си припомните конспективно този гербаджийски феномен.
Репликирайки своя конкурент на терена на рейтингите Румен Радев, който пожела облекчаване на ограничнията за гражданите в рамките на извънредното положение, Борисов в свойствения си безцеремонен стил заплаши вчера, че щял да “извади” ГЕРБ от парламента.
Ключовият въпрос тук не е толкова в това, че с тази хипотеза Борисов иска да покаже колко лошо може да стане за всички нас, ако осиротеем без ГЕРБ в Народното събрание. Акцентът на тази закана е по-скоро в поредното потвърждение, че Борисов третира партията си и депутатите, които уж са народни избраници, като безмълвен и безличен инструмент на личната си воля. Когато иска го вкарва или вади. И го прави във връзка с конкурента му Радев, на когото твърди, че е позволил да стане президент от демократични подбуди.
Явно имунизираето срещу лична гордост в редиците на политиците от ГЕРБ дава 100 процента гаранция, че няма да се заразят със свободолюбие. Така нареченият стаден ефект, за който говорят вирусолозите като превенция срещу разпространението на китайския грип, е постигнат отдавна и по презумпция в ГЕРБ – ако не си го прихванал, те вадят от стадото и те пускат да пасеш извън тучните партийни поля.
