Срам
Posted by Хаджигенов
Отдавна не пишем в блога, не защото нямаме какво да кажем или как, а защото просто няма смисъл.
Ние, българите потомци на древен и непокорен народ се превърнахме в жалка сянка на минало величие.
Вече дори не си правим труда да свеждаме глава, просто не я вдигаме нагоре…..
Превърнахме се в стадо.
Стадо овце.
Дотолкова жалки и немощни, че дори и ние не се понасяме.
Все така ни пука на едни и същи пет човека…
Добре де, нека са едни 5 %?
Улисани в дребното си ежедневие и в борбата за насъщния, отвратени от действителността, оставихме отвратителните да правят с нас, каквото си поискат.
И те не се посвениха да посегнат на всичко в името на собственото си добруване.
Посегнаха на старите ни родители, оставени на милостта на всевишния с жалки пенсии и без адекватни грижи.
Децата, хората в неравностойно положение, най-беззащитните – децата с увреждания или просто различните от общата маса.
Съвсем в началото им разказахме как с бързи крачки вървим към Северна Корея в една идея по-мек вариант.
Почти десет години по-късно вече е факт.
Ние сме диктатура.
Управлявани от нагли и корумпирани идиоти, които ще направят всичко заради себе си.
Поръчкови дела, завладени медии, запушени усти, наведени глави…..армия от роби?
Неудобните, кресливите, горделивите са в ареста или имат коНпири на главите, НАП и прочие мутренски бухалки.
Или просто спекулират с „уж болните си деца“.
Гласовете на всички са купени или заглушени.
И всички са наведени.
Сал едни майки на деца с увреждания, докарани до лудост от безизходица клатят „стабилността“.
Покрай патрЕотичната лудост неизбежно се сещаме за това как умряха Левски и Ботев в самота, защото какво я правим тая свобода?
Ей, го не сме останали гладни, имаме покрив, децата се изучиха в чужбина, че и останаха там……зер, трудно е да си там на майната си, сам-самичък в оная пуста чужбина, но все е по-добре, отколкото да си чужденец в собствената си страна.
Нали?
Ако не е това, то тогава не знаем КОЙ ще е следващия султан?
Или пък нещо също толкова смислено?
Преди да са забранили съвсем адвокатите, направиха така че от нас да няма никакъв смисъл.
И вярвате ми или не, това касае повече вас, отколкото нас.
Щото ние, можем и да не сме адвокат.
Така или иначе в трудовите лагери за враговете на стабилността няма никакъв смисъл от нас.
Последното НС прие толкова много и толкова безобразни закони, че на следващото НС и то ако станем повече от 5% първия акт ще трябва да е формулиран с едно изречение:
„Отменям всички закони приети от предходното НС“.
И за да не чудите прекомерно, днес са приели тайни задържания под стража.
Без адвокат, без близки, без никой.
И това е само поредната стъпка в „правилната“ посока.
И знаете ли, виждали сме съвсем всичко в тази област.
Малцината са тези, които не се пречупват, дори без да ги пипнат с пръст, само за часове в мрачните подземия на „родната милиция“.
Единици, всъщност…….
Докога, народе?
Докога?
