Сполучлива снимка на русофилското верую в България
Не знам кой е направил следната снимка, която ми попадна случайно в мрежата, но авторът, волно или неволно, е постигнал обобщаващ ефект за общия дом на русофилите у нас като метафора.
Русофилите у нас, обединени в невежеството си спрямо руско-българската история и от вярата си в неподлежащата на оспорване при никакви факти и разкрития “истина”, са разделени в незнайно каква пропорция между бедни и богати. Бедните между тях определено служат за спойката на хоросана, необходим да се демонстрира монолитност и большинство ( спрямо прозападните българи, които не изпитват влечение към колективно ядене на кебапчета край изкуствени водоеми в прослава на чужда държава) по техните сборища.
Символ верюто на вярващите в Русия българи е точно това, което се вижда на картинката.
Едноока е, мърлява, недозамазана, изградена от старовремски тухли, подлежащи на разпад под напора на времето ( на промяната). Застинала е в някакво минало недовършено време, но пък гордо е накичена с руското знаме на фона на единственото хубаво нещо като даденост, независеща от тях: красивата българска природа, която русофилстващите нямат нищо против да продадат за рубли.
Като си спомня мечтаещия на глас за общ европейски дом Горбачов, не мога да не се съглася с известния руски лаф ( използван от премиера Виктор Черномирдин в началото на 90-те години на миналия век по адрес на прехода от комунизъм към капитализъм в Русия): искахме да стане по-добре, а се получи както винаги.
