Сокол, рак и пла(нк)тонична любов
След като се „изненадаха“ от мащаба на незаконното забогатяване на селския цар от Катуница, ръководителите на държавата се събраха на консилиум за лечение на проблема и стигнаха до известния на последния селянин извод за незаконното забогатяване като източник на напрежението.
Ето така отиващият си от властта президент оглави народното недоволство чрез прозрението си на 10-тата година от управлението. Свиканият от него Консултативен съвет по националната сигурност реши да започнат мащабни проверки на незаконно забогателите.
На „късния“ Тодор Живков една от любимите кухи фрази беше „магистрално“, но днес тая е взета на въоръжение от конкурентите на Първанов във властта. Така че и „мащабно“ върши същата работа – колкото магистралите му бяха „магистрали“ на Живков, толкова му е мащабът и на Първанов.
Защото, ако си спомняте, той не за първи първи път хвърля прах в очите с подобни закани. Нали призоваваше да бъдат отворени „икономическите досиета на прехода“? Заяви го на 12 март миналата година по повод скандала му с вицепремиера Дянков, когато снизходи да даде пресконференция поне за един от сексскандалите, свързани с него. Година и половина по-късно, вместо да даде отчет как се изпълнява заканата му, сега отново призовава към същото, но с други думи. Такъв му е мащабът – едно към гьотере.
Мащабно разпищоленият в забогатяването чрез политиката негов аркадаш Ахмед Доган пък дори не уважи висшия форум при държавния глава с присъствието си. Любителят на жестовете изпрати сигнал, че гледа на него (на форума, а може би вече и на ненужния му Първанов) със същото пренебрежение, с което се отнася и към висшата власт в страната - законодателната. Както не ходи на работа в парламента, така и не иска да си има работа с единствената форма на извънпарламентарно общуване на високо ниво, предвидена от конституцията, каквато е консултатитвният съвет.
Но, за да не остане по-назад от Първанов, в неговия стил се опита да превърне отсъствието си в предимство (незабравим за мен, като водещ на предаването, беше трикът на Първанов с бягството му от предизборния телевизионен дебат през есента на 2011 г.). За целта Доган заяви присъствие, за да не кажа завръщане след дълги месеци в нелегалност. На предизборен митинг в едно село той откри предизборната кампания на ДПС с обобщението, че държавата потъва (щом като той по изключение не е във властта, както се подразбира).
И така да обобщим: Първанов дава заден ход с връщане към неосъществените си обещания, а Сокола изплува, за да ни съобщи, че потъваме (без него). Къде е обаче щуката в тази басня, които ни разказват приспивно? Не трябваше ли това да е Борисов, който обещаваше да се разправи с незаконно забогателите, а вместо да употреби острите си зъби за тази цел, „реже лентички“ предизборно?
Едра риба е, спор няма. Но се храни с планктон (с извинение към народа, чиято „планктонична любов“ употребява) и явно не е хищна - поне не за другите зъбати хищници в поверения му български гьол, в който сега като пираня щъка дребният, но оказал се много важен за управленското здраве в парламента атакуващ атакистки партньор.
Иво ИНДЖЕВ
