София няма паметници на своите царе, генерали, велики герои, а ни карат да издигаме на чужди. Питайте ги дали имат улица или паметник на граф Игнатиев в Русия?

Ilian Vassilev

Докато трудно пробиваме за паметник на горяните, разбирам че русофилите, искат паметник на Граф Игнатиев на самата улица. Тъй като Софийската община не може да не отрази обществени настроения - ви моля организирайте се и протестирайте с конкретни писма, за да блокирате процедурата. Трябва да започне петиция за мораториум върху всякакви руски и съветски паметници, включително и на граф Игнатиев. София няма нужда от паметник на духовния убиец на Левски. Нещо повече, никакви паметници на руски и съветски дейци нямат място в и без това доминираната от памет към московските "герои" българска история и съвремие. Аман от духовна репресия.
София няма паметници на своите царе, генерали, велики герои, а ни карат да издигаме на чужди. Питайте ги дали имат улица или паметник на граф Игнатиев в Русия? Защо да пазим повече памет за техните герои, отколкото те самите?

Фейсбук 

П.П. 

Ако Левски беше съден като революционер – какъвто е, той щеше да получи като присъда каторга, но нямаше да бъде осъден на смърт! Турците в състава на съда са респектирани от силата, волята и безстрашието на българина. Нито веднъж по време на процеса те не са го обидили, нагрубили или ударили! И това по времето, когато за правоверните животът и достойнството на хората от раята не струва и грош. Усещали са, че пред тях е един необикновен, велик и смел човек, и са се отнасяли към него с уважение.

За да бъде обесен Левски е съден по настояване на руския консул в Цариград граф Игнатиев от специално съставен съд (комисия), в която по искане на консула влизат българите:

Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

На тях руският граф внушава, че Васил Иванов Кунчев е убиец и крадец.

Подлата цел на руснака, изискващ смъртта на Дякона е, да обезглави Българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на руската империя – нещото, което българските революционери и най-вече самият Левски не допускаха. Ето думите на Васил Левски до Филип Тотю от 18 април 1871 година:

“Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”

И думите му по-късно през юли до Д. Хр. Попов:

„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.“

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще възкликне: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

ПОЗОР, за палача, за истинския убиец на Левски – руския граф Игнатиев, на когото българските русофили не само кръстиха улици, но продължават да го споменават като герой!

ПОЗОР, за тези русофилски подлоги, на които Русия е по-скъпа от България!

ПОЗОР, за русофилските мекерета обявили българската азбука за славянска, а създателите й – българските братя Кирил (Църхо) и Методий (Страхота) за византийци!

157. - 25 януари 1873. 
№ 30. 
Пера, 18/30 януари 1873. 
Господин Канцлер⁴, 
Както известява нашият Генерален консул⁵ в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия⁶ е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. 
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. 
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир⁷, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. 
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер,  на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга 

Фейсбук