Смисълът на пребиваването в политиката не е да се пази моралния облик на този или онзи политик, а да се изпълнява програмата на партията, от която е избран.
Evgeni Kanev
Срещам всякакъв тип критици на правителството, което трябва да бъде гласувано днес.
От такива, които възкликват “най-сетне” и защо не се е гласувало още в първия мандат - за които детайли като чий е премиерът и какъв е съставът в първите месеци, за да се случат ключови реформи са ненужен лукс и затова цапат на едро с баданарката.
През такива, които са толкова фиксирани в демона ББ, да не говорим ДП, че нищо в политиката няма смисъл за тях освен почти личното им унищожение - ерго, ПП-ДБ са нищо по-малко от Юда.
До такива, които от висотата на високи морални принципи и без някога да са отронили една добра дума за ПП-ДБ жалят “човешкото им падение” в отъркването с ББ.
Общото между всички - че на практика почти никой от тях не е гласувал за ПП-ДБ. Или ако случайно са - от сутрин до вечер се занимават да налагат летвата на техните разбирания за света, която ПП-ДБ все не могат да достигнат. От прогербери, през протестни активисти до откровени радевисти.
Но има още по-знаков общ знаменател между втората и третата група - неразбиране или подценяване на геополитическата ситуация на България в момента.
Едните смятат опасността за надценена, за да се изпере ББ. И са си ОК с Радев, колкото е нужно, за да има някой ден проевропейски кабинет на спасение от разрухата.
Другите направо жалеят предателството към Радев, който все пак ще трябва да сдаде властта на “морални лилипути”.
Разбира се, относно морала няма да им кажем думите на Исус за хвърлящите камъни по Мария-Магдалена.
Но дано не съм наивен в надеждата, че някой ден трябва всички да осъзнаем, че смисълът на пребиваването в политиката не е да се пази моралния облик на този или онзи политик, а да се изпълнява програмата на партията, от която е избран.
Иначе става дума само за предизборен PR, което наблюдавахме в 12 години застой от ББ. Дела трябват, да цитирам Апостола. Рискът е голям за провал, но не по-голям от нашия живот.
Ние Шенген и Еврозона ли искаме или да имаме за кого да гласуваме следващия път? Ако, разбира се, все още имаме това право в съсипана руска губерния - формален член на ЕС и НАТО, но пък със запазилите “морала” си ПП-ДБ?
Въобще, поставянето на целия политически процес не върху въпросите защо и какво, а с кого и как - е наивно, безплодно и безотговорно.
Ако Стамболов в далечното или Костов в близкото минало мислеха само за моралния си облик България никога нямаше да излезе от руините на Османската и Съветската империя. Да, мразени са били приживе и двамата. Ужасно много. Но не и от бъдещите поколения.
Политическият морал не е като този на отделната личност в нейния живот.
Както отбелязва проф. Георги Фотев в една великолепна своя статия, политическият морал е моралът на отговорността.
