Следователят Бойко Атанасов съди прокуратурата и Окръжния съд в София заради незаконно подслушване
Следователят Бойко Атанасов е завел дело срещу Върховната касационна прокуратура (ВКП) и Софийския окръжен съд (СОС), защото е бил подслушван незаконно. Това установи проверка на "Правен свят" в регистрите на Софийския градски съд (СГС).
Миналата година името на Атанасов нашумя покрай твърденията му, че в Столичното следствие има "шпицкоманда" от следователи, които мачкат дела срещу хора от властта, но проверката на ВСС не откри доказателства. През юли м.г. стана ясно, че Атанасов е бил подслушван през 2011 г. и прокуратурата проверява дали това е било законно. Тогава главният прокурор обяви пред Прокурорската колегия на ВСС, че Атанасов е бил обект на СРС през 2011 г. по искане на тогавашния директор на ГДБОП (бел. ред. Станимир Флоров), а разрешението е дадено от председателя на Софийския окръжен съд (бел. ред. Владимир Иванчев, който почина на следващата година). Прокуратурата и ВСС бяха сезирани от Националното бюро за контрол на СРС за незаконно подслушване на Атанасов, тъй като разрешението не е било дадено от председателя на СГС, а в искането липсвали данни, че Атанасов е съпричастен към разследваните престъпления.
Заведеното дело срещу ВКП и СОС е по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), според който отговорност се носи и за незаконно използване на специални разузнавателни средства. Атанасов е поискал обезщетение именно за понесените от него неимуществени вреди от незаконните СРС.
През януари т.г. състав на СГС с председател Илиана Станкова е прекратил делото по отношение на окръжния съд, като Атанасов е обжалвал определението пред Софийския апелативен съд (САС).
На 12 април съставът на САС (Светла Божкова-председател, Ивайло Младенов-докладчик и Теодора Кръстева) е потвърдил определението. Предмет на спора за прекратяването на делото е било Тълкувателно решение №5 от 2015 г. на гражданската колегия на ВКС, според което съдът е отговорен по ЗОДОВ единствено за "прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно".
Именно на това решение се е позовал СГС, поради което е прекратил делото по отношение на окръжния съд. В жалбата си Атанасов твърди обаче, че тълкувателното решение не е приложимо в случаи, когато разрешение за използване на СРС е издадено в нарушение на материална компетентност на съда, който го е издал. На тълкувателното решение се е позовал и Окръжният съд в отговора си. В него е посочено още обаче, че по делото не е бил предявен иск за присъждане на обезщетение по отношение на СОС, поради което в отговора пише, че искът се явява недопустим и на това основание.
Апелативният съд е преценил, че определението за прекратяване на делото срещу СОС е правилно, като казва, че легитимният ответник се определя съобразно принципа на риска, а не на вината.
"От това следва, че надлежно легитимиран ответник по такъв иск е органът, по чиято инициатива е предприето използването на специални разузнавателни средства, а не съдът, чийто председател го е разрешил", пише в определението на САС.
Освен това апелативните съдии посочват, че производството по разрешаване използването на СРС се развива без участие на засегнатото лице и оттам Атанасов не може да прави възражения за липса на компетентност на председателя на окръжния съд да даде разрешението за СРС.
"Твърдяните нарушения при разрешаване използването на такива средства са относими към законосъобразното им прилагане, но не са от естество да обосноват пасивната легитимация на съответния съд, като ответник по иска за обезщетяване на вредите от него", се казва още в определението. То не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
