Ситуацията на медиите в България

Откъс от "Бяла книга за свободата на медиите в България", проект на Съюза на издателите в България

През последните десет години ситуацията на медийния пазар в България системно се влошава. От една страна, бизнес моделът на медиите е изложен на натиск от вътрешни и външни за пазара фактори, които го правят все по-неатрактивен. От друга страна, но и вследствие на горното, качеството на медийния продукт непрекъснато се влошава. Това може да се измери през неспазването на общовалидните международни журналистически правила и стандарти, лесното възприемане и разпространение на фалшивите новини, все по- ограничената свобода на словото.

Медийна свобода България тенденциозно и с притеснително бързи темпове отстъпва място в обективните международни класации, които измерват медийната и журналистическата свобода по света. Според Word Press Freedom Index[1] на орга- низацията „Репортери без граница“ през 2017 г. страната е на 109-о място от общо 180 държави и с това е на последно от всички останали държави в Европейския съюз. Като основна причина в доклада се посочва средата, доминирана от корупция и обвързаност между медии, политици и олигарси, а за пример е даден депутатът от ДПС Делян Пеевски, който през групата си „Нова българска медийна група“ притежава 6 вестника и контролира 80% от пазара на дистрибуция в България. Като следващ негативен фактор се посочва фактът, че насочването на европейски средства към определени медии поражда зависимост и липса на прозрачност. С тази си позиция България оглавява групата на страните, за които се казва, че са в „лошо състояние“. В Европа такива са само още три държави - Македония (111), Русия (148) и Турция (155). Много по-напред от България са страни като Тринидад и Тобаго, Гана, Белиз, Буркина Фасо, Монголия, Киргизстан и много други. За сравнение - през 2006 г. медийната среда нарежда България на 36-о място от общо 168 държави. Това болезнено губене на позиции в рамките на десетина години показва срив в доверието в медийния продукт (виж графиката).

По този повод през 2012 г. еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус по време на посещение в България казва: „Случаят с България изглежда тревожен.“ [2] И добавя: „Когато говорим за свободата на медиите, става дума за защита на основните ценности, не във всички страни от ЕС има такава свобода, трябва да се борим за нея.“

Друго международно наблюдение по- твърждава негативната тенденция. В своя доклад за свободата на медиите през 2017 г. Freedom House [3] дава на България 42 от общо 100 точки. (Според методиката при 0 точки има пълна свобода.) Отново за сравнение - през 2006 г. свободата на медиите е оценена с едва 34 точки, или за десет години ситуацията се е влошила два пъти.

Бизнес моделът на медиите

Вторият важен процес на медийния пазар в България е, че той става все по-неатрактивен от бизнес гледна точка. Доскорошната бизнес логика изпадна в криза заради навлизането на новите технологии. Промяната в средата унищожи традиционните бизнес модели първо на печатните медии, а сега това се случва и с ефирните телевизии. Информацията вече стига до потребителите по съвършено нов начин – през телефони, таблети, благодарение на интернет. В ре- зултат компаниите се опитват да достигнат до клиентите си по нови канали, като изоставят традиционната реклама в печата и телевизията. Само за пример – половината от световния пазар на дигитална реклама се държи от Google и Facebook [4]. Традиционните медии трябва да преосмислят бизнес модела си, за да върнат читателите и потребителите си.

Друг сериозен шок за медийния пазар дой- де от икономическия цикъл и кризата след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. Ед- ва сега, десет години по-късно, Европа на- пълно се възстановява от нея. В резултат на кризата инвестициите намаляха, потреблението спадна, банките в целия свят бяха в тежка ситуация. Периферните държави като България пострадаха най- много. Медиите са процикличен бизнес и логично са една от най-тежко ударените индустрии. Тези два обективни фактора направиха бъл- гарските медии неатрактивен бизнес както за международните, така и за българските стратегически или финансови инвеститори. Последва масова смяна на собственост- та на медийния пазар в България, като от него се отдръпнаха повечето чужди инвеститори: > през 2010 г. германската Westdeutsche Allgemeine Zeitung продаде най-голямата издателска група в България на група инвеститори с преобладаващи български представители > през 2011 г. шведската медийна група Bonnier продаде в. „Пари“ на най-голямата група за икономически медии „Икономедиа“ > през 2013 г. шведската група Sanoma Magazines International се изтегли от пазара след няколко трудни години за бизнеса си. Групата продаде онлайн медиите си, обединени в „Нет инфо“, на Радосвет Радев – собственик на първото частно радио в България - „Дарик“. Бизнесът със списанията, част от който са Cosmopolitan, ELLE, Harper’s Bazaar, Men’s Health, National Geographic, „Блясък“ и др., остана в ръцете на българските съдружници на Sanoma – Красимир и Димитър Друмеви.

Същата тенденция обхвана и пазара на електронни медии: > в края на 2011 г. от пазара се изтегли ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България („Радио Веселина“, „Витоша“, Magic FM, радио и те- левизия The Voice) > в края на 2012 г. американската Еmmis Communications продаде радиостанциите FM+, Радио Fresh и Star FM на българската „Рефлекс медиа“, непозната дотогава на медийния пазар. Процесът тече и до днес. По подобна стратегическа причина в момента на пазара има две големи частни телевизии. bTV („БТВ медиа груп“, част от Central European Media Enterprises) трябва да бъде продадена по ре- шение на американския антимонополен регу- латор заради сливането на AT&T и Time Warner. Собственикът на „Нова телевизия“, шведската Modern Times Group (MTG), обяви, че излиза от традиционните телевизии, за да се фокусира върху дигиталните си платформи за електронни спортове, онлайн игри и видеомрежи. Паралелно с изтеглянето на чуждите инвеститори на пазара течеше и разместване сред издателите с български произход на капитала. На мястото на бизнес ориентира- ните инвеститори на него се появиха политически мотивираните субекти, които видяха в медиите инструмент за въздействие, контрол и обществено влияние. През последните десет години сме свиде- тели на опасна концентрация на медийна собственост и влияние от група хора, обединени около депутата от ДПС Делян Пеевски. Контролираните от него медии не работят на пазарен принцип, а разчитат на изкуствено поддържане, за да могат да защи- тават задкулисните интереси на своите собственици. Медиите се използват за контрол, саморазправа с обявените за противници, поддържане на политическото статукво, изкривяване на общественото мнение до степен на тотална подмяна на реалността. Този процес е една от основните причини за срива на доверието в медийната среда в България, отчетен и от обективните изследвания. 

Източник : file:///D:/White_Paper_BG.pdf