Ще се превърне ли къщата приютила списание „Море“ подобно на клуба на писателите в Бургас на мутренско казино или нещо подобно
Нерадостна е съдбата на едни от великите имена на изкуството в Бургас. Тяхното културно наследство се мести от едно място в друго, а култовите места свързани с техния живот и творчество се превръщат или в казино или в бог знай какво.
Добре че едно време през 1946 г. видни бургазлии са се засрамили, че един град като Бургас е по-назад от градчета като Казанлък и Карнобат и са се заели и постигнали нещо наистина хубаво като са настанили градската художествена галерия в една прекрасна сграда в Борсовия салон на Търговската камара (сега Общински съвет), а по-късно в бившата еврейска синагога - забележителен културен паметник на града, строен в 1905-1910 година от италианския архитект Рикардо Тоскани.
Не този късмет е имало Дружеството на бургаските писатели, което е най-старото и голямо писателско обединение в Бургас. Основано е през 1968 г., като филиал на СБП. До 2001г. то се помещава на ул."Милин камък" 1, или "канцеларията", както я наричал Христо Фотев. Негови председатели са били поетите Христо Фотев, Недялко Йорданов, Сл.Чернишев, Н.Искъров и др.
Литературно-художествения алманах "Море" излиза за първи път през 1980 година. Скоро бургаското издание надхвърля регионалната си рамка и в него намират трибуна, освен утвърдени имена и такива, притискани от цензурата, като Ивайло Петров, Конст. Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Ив.Радоев, и др.
До 1990г. общинското издание алманах "Море" излиза със знака на Писателско дружество, като редакторите са членове на дружеството.
Алманахът просъществува до 1992 г., когато с решение на бургаският ОбС е закрит. Последен главен редактор е Хр. Фотев, а зам.главен - Янаки Петров.
От 1993 г. за своеобразен приемник на алманаха е обявено, маринистично издание "Море". 2008 е годината на Вагабонт Медиа, който печели конкурсът за ново списание "Море". Визията за изданието е, че то ще е печатното лице на местната култура, традиция, бизнес и община, ще се представят и важни личности от града.
По искане на бургаската писателска общност и изразеното мнение на бургаската културна общественост, през 2009 г. списание"Море" трябваше да се превърне отново в списание за литература, изкуство, култура, реализирано от екип, живеещ на територията на общината, сведущ, както в местната специфика, така и в националните и световните литературни процеси и тенденции.
Обявен е конкурс за идейно-тематична концепция на изданието. Авторитетно жури, избрано от бургаските писатели, решава да се повери списанието на настоящият редакционен екип - Ив. Сухиванов, Г. Ингилизов, Р. Друмев. Според концепцията на редакторския колектив Ингилизов-Друмев-Сухиванов изданието се реализира в 4 книжки годишно.
Това е, което можем да намерим като информация в сайта на община Бургас ...
От там научаваме, че на 31 октомври /сряда/, 18.00 ч. в КЦ "Морско Казино, зала "Петя Дубарова" ще има представяне на алманах "Бургас" издание на Община Бургас и списание "Море". Научаваме и нещо, което сигурно не би направило впечатление на мнозина, а то е свързано с адреса на редакцията, който вече е площад „Тройката“, Дом на нефтохимика, а не бул. „Демокрация“ №6 ...
Дали къщата намираща се на този адрес, която още носи спомен за присъствието на Христо Фотев няма да сполети съдбата на имота на ул.“Милин камък“ 1 ?!
Дали няма да се случи онази история описана от журналистите от сайта Биволь, Асен Йорданов и Атанас Чобанов ...
Нека припомним малко от тази публикация, която бе отразена на страниците на „Под лупа“.
Може и да ви е трудно да си представите „далаверите“ на властимащите, ако те са различни от червените социалисти или не са от обръчите на Доган, но те са факт и архивите го доказват с документи. В подобни съмнителни практики участват активно и от СДС-Бургас и това се доказва с документи.
Документи, които показват истинската същност на минали политици и на онези от днешните времена, които са избелили своите политически одежди в забравата на годините и угрижеността на бургазлии, заети със своето оцеляване и покрити с планини от най-различни проблеми.
Само в предизборно време понякога някой политик или медия се сещат за тяхното тъмно минало и хищнически нагласи, които те наричат „морална отговорност“, а те са си тук и са пак същите, само че сега нагло се изживяват като загрижени управници и „честни“ политици, макар и сменили по няколко партийни формации...
Сред тези политици, макар и изненадващо за някои е бургаският кмет Димитър Николов?!
Разбира се, че той не е бил цял живот кмет и едва ли се е пазил, за да бъде изцяло в снежно бяло, както и всеки от нас, но разследващият разказ на двама известни журналисти с ярко изявена гражданска позиция Асен Йорданов и Атанас Чобанов ни разкрива част от неговата истинска същност и една малка сензация, която показва че онази корупционна практика, наречена с грозното име „заменка“ се е случвала и в Бургас още преди около 10 години и то по време на синьото управление на Иван Костов?!
Може би си спомняте, че точно тогава, през 2001 г. г-н Васил Камберов е назначен на 12 юли същата година от кабинета на Костов за областен управител на Бургас.
Това време е време на тихи и покрити сделки, които се случват само 12 дни преди парламентарните избори, които печели НДСВ, която 4 дни след изборите назначава нов областен управител г-н Стефан Корадов.
Разследванията на журналиста Асен Йорданов не са толкова чести, но пък са сензационни.
Неговата гражданска позиция му донесе завидна награда. Наградите Leipzig Media Award бяха връчени в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
Ето какво заявява Асен Йорданов след награждаването си:
„България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле, отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден“, казва още журналистът.
Материал на Медиапул от 11 октомври 2010 г. отбелязва: “Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците „Стандарт“, „Монитор“, „Политика“ и „Телеграф“. В момента е на свободна практика.
В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.“
Нека припомним едно разследване на един резултатен екип от журналистите Асен Йорданов и Атанас Чобанов, публикуван в сайта „Бивол“, посветен на практиките на кръга около Димитър Николов и бившата му партия СДС, който в. „Под лупа“ публикува преди време и който много прилича на един нов епизод свързан с отнемането от редакцията на алманах „МОРЕ“ апетитен имот в билзост до морето на бул.“Демокрация“ № 6, където също витае част от духа на великия Христо Фотев.
„Как Клубът на писателите в Бургас се превърна в мутренско казино“
Асен Йорданов, Атанас Чобанов
„Господи, колко са грозни...“
За Деня на българските будители едва ли е нужно да представяме Христо Фотев, класика на българската поезия, един от най-силните ни съвременни поети, превърнал Бургас в нетленна сцена на вечния човешки порив към любов, красота и щастие. Според критиката и читателите, стихотворението „Господи, колко си хубава...“, лиричен химн на “фотевата” сетивност, е едно от най-изящните произведения на българската любовна лирика.
В негова памет ще представим схемата, по която е приватизиран и превърнат в мутренско казино Клубът на писателите в Бургас, където беше дълги години творческо място на поета. Клубът беше един оазис на хората, които извоюваха за морския град прозвището “Градът на поетите”, а за България създадоха непреходни и прекрасни паметници на духа. Този Клуб на писателите в Бургас бе напоен не само с енергията на Христо Фотев, но и носеше “мириса” на неговата душа, на душите на десетки талантливи творци, като Илия Буржев, Реджеб Кюпчу, Николай Искъров, Недялко Йорданов, Славчо Чернишев, Димитър Велинов, Янаки Петров, Колю Колев, Георги Равнинов, Стефан Химитлийски, Георги и Венда Райкови... Повечето от тях вече не са между живите, но това, което са сътворили, ще остане във времето. Малкото пространство на бургаските поети и писатели десетилетия наред концентрираше в себе си безкрайната Вселена на интелектуалното съзидание. Помещението на улица „Милин камък“ 1, близо до „главната“ “Александровска”, беше задължителната спирка на пристигащите от столицата писатели, драматурзи, художници и хора на изкуството. Това клубче, заедно с малката си книжарница, където се продаваха единствено книгите на литературната общност, бе не просто едно средище, или работното място, а един своеобразен храм на културата, който може би заслужаваше съдба на музей.
Христо Фотев напусна този свят, разочарован и отритнат от родния си град. Още докато беше жив, той трябваше да преживее унижението, каузата, на която посвети живота си – в Бургас да има едно писателско средище на национално равнище – да бъде цинично погребана. Година преди да почине геният, който би бил гордост за всяка национална култура, е ликвидиран окончателно Писателският клуб, където преминава творческата му съдба.
В последните дни на своето управление, през лятото на 2001 г., областният управител на Бургас Васил Камберов решава, че е изгодно да направи заменка. Но не каква да е, а да замени помещенията на храма на Евтерпа, които са единствената база на бургаските поети и писатели през всички превратности на времето и политиката. Трите помещения на клубчето с обща площ около 220 кв.м в сърцето на града са оценени на 139 000 лв. и отстъпени срещу два апартамента по 70 кв.м в крайните райони „Зорница“ и „Славейков“ и доплащане.
Фирмата, която прави изгодната заменка, се казва „Камон Турс“ и принадлежи на тъста на бизнесмена Симеон Симеонов, който е най-близкият съдружник и бизнеспартньор на сегашния кмет на Бургас Димитър Николов. По това време Николов е фактор в местната структура на управляващото СДС и общински съветник от партията на “сините”. Камберов му се води пряк партиен началник. Самата фирма “Камон Турс”, заедно с “Лари” ООД са известни като едни от “скритите” фирми на Николов и Симеонов, чрез които минават определени сделки, които не трябва да бъдат свързвани пряко с техните имена, разказват техни партньори.
Заменката става на 27.07.2001, а два месеца по-късно, на 29.09.2001 „Камон Турс“ продава само едното партерно помещение от 136 кв/м за 93000 лв. Най-вероятно вписаната като материален интерес сума няма нищо общо с реално платената цена. Цените на имотите в идеалния център на Бургас през 2001 са от същия порядък, но в евро, тоест двойни. Така ощетяването на обществото е не само морално, но и материално, като дивидентите отиват в полза на няколко души от едно и също близко политическо и бизнесобкръжение.
Купувач на този имот е бизнесмен със спорна репутация, който превръща скромния, но свещен Писателски клуб в антипод на неговото съществуване и паметта на хората на изкуството и духа в Бургас. На мястото на оазиса на духа и поезията, в супер центъра на морския “Град на поезията” се появява.... Казино с игрални автомати и мутри отвън и отвътре. Не помагат нито протестите на местните интелектуалци, нито скандалните писания по медиите.
Източник: „Биволъ.бг“
След тази публикация ние от „Под лупа“ допълнихме тази нерадостна картина с още факти:
Синьо безочие и бакалски интереси към Клуба на писателите в Бургас
Нарочен за заменка е Клубът на писателите и любимо място на Христо Фотев на ул.“Милин камък“1 от сини активисти. Това не е станало без съгласието на ръководството на община Бургас. По това време кметува Йоан Костадинов... Интересна, но не и без връзки е тази позиция, в която имот на общината е отписан и записан като държавна собственост, макар че там се намира в съседство счетоводство на общината и дори се твърди, че цели 6 кв.м общинска собственост са се влели в собственост, стопанисвана и притежавана от областна управа, която по това време е синя?! Запомнете тази ситуация, защото ако тогава общината е отписала общински имот и той е записан като държавен, сега държавата не иска да отпише имота на „Демокрация“6 и да го даде на община Бургас ?! Приликите и разликите стават подозрителни между двата случая ...
Само около година по-рано тази същата червена общинска управа чрез зам.-кмета по културата г-жа Маруся Любчева намира сумата от няколко хиляди лева, за да бъде издаден тритомник с произведения на Христо Фотев от издателя Иван Гранитски. Злите езици говорят, че сумата дошла от „Мултигруп“ (може би затова сега ГЕРБ имат номинация за почетен гражданин на Бургас на човек, ръководил „Мултигруп“ в Бургас)...
На тържество, посветено на новото издание на Иван Гранитски на поезията на Христо Фотев присъства цялото червено войнство, дори Георги Първанов, който по това време е лидер на БСП, но не и все още президент. В президиума е и Христо Фотев (болен и трудноподвижен).
След хубавите думи и възхищения партийното мероприятие продължава с братска социалистическа почерпка в ресторант „Ше Васко“ на ул. „Хр.Ботев“, но без присъствието на забравения на подиума болен и трудноподвижен Христо Фотев...
След тази кратка случка можете да разберете защо се съмнявах, че сделката кон за кокошка или заменката помещения в суперцентъра на града за два апартамента в крайните квартали на Бургас и то за нуждите на Областна управа е минала толкова безбурно и леко.
До края на май 2001 г. и. д. областен управител е г-н Станилов, който участва като кандидат-депутат от ОДС, а на 16 юни и.д. областен управител е Юлия Янева бивш депутат от ОДС.
Когато сделката (заменката-бел. автора) се случва на 06.07. 2001 г. по силата на заповед № РД-12-27 областен управител е Васил Камберов.
Но импровизираната делегация на СБП-Бургас, която протестира срещу тази безцеремонна заменка, която ги лишава от клуб с традиции, е приета от г-жа Юлия Янева.
Един бургаски поет и писател си спомня за пореден път думите на зам. областния управител Юлия Янева от СДС през 2001г., изречени пред импровизираната делегация на бургаските писатели, отишли да защитават техния светая светих, клуба на писателите на малката уличка зад областна управа-“Милин камък“ 1, които той цитира по памет:
„Какъв Христо Фотев?! Държавата трябва да спечели нещо...“ Държавата, която не долюбваше Христо Фотев, трябвало „да спечели нещичко...“, а Бургас губи част от романтичната си история, за да спечели изпълзялата от червеносинята мъгла бизнесседесарска дружинка, в която тогава е и сегашният кмет Димитър Николов- ортак с мозъка на сделката.
На 27 юли 2002 година Христо Фотев почива. Почива в годината, в която бургаските писатели напускат по принуда клуба на СБП на ул.“Милин камък“ №1, в който витае духът на най-бургаския поет Христо Фотев. Почти година след продажбата на клуба на писателите от сините активисти на един бизнесмен, свързван със силови групировки, бургаските писатели стоят в клуба, но една нощ един от тях, г-н Ингилизов, е заплашен да освободи клуба и те го освобождават, макар че по същото време са имали подкрепата на новата царска власт в лицето на тогавашния областен управител г-н Стефан Корадов.
Интересното е, че им е бил осигурен безплатен транспорт и три адреса за настаняване, само и само да се опразни помещението, предопределено вече за казино. В случая с къщата на „Демокрация“6 след „инспекция на министър Дянков по къси гащи екип от затворници за нула време събира нещата на списание „Море“ и очиства след тях къщата, за която се говори че са одобрени 300 000 лева за ремонт ... Прилики, а ...
Така завършва тази мръсносиня бургаска приказка, която разсейва мъглата, обвила „добрите“ сини общински и областни самаряни, сега повече гербаджии и техните нелицеприятни връзки с унижението и оплюването от едно уж демократично поколение на един истински бургаски поет – Христо Фотев, но пък може би ни очаква ново продължение ...
Може би, ако бившият кмет Йоан Костадинов не беше съдействал за направата на паметник на Христо Фотев в Бургас, то със сигурност без морални скрупули (макар че такива трябваше да има-бел. автора) сегашният кмет Димитър Николов щеше да се кипри смирен до подобен паметник, на един гениален поет, който приживе беше станал мишена на неговите бивши съпартийци. Не е ли нагло, а...
И ако мислите, че бъркам, прочетете последните редове, написани от този същия Димитър Николов в предговора на сп. „Море“ години по-късно:
„То има амбицията да бъде приемник на Алманах „Море“, да се списва от бургаски екип и да даде трибуна на талантливи автори - от Бургас и страната. На неговите страници ще намерите най-стойностното, излязло изпод перото на поети, белетристи, литературни критици и краеведи, както и произведения, отразяващи културния живот на Бургас. Надявам се списание „Море“ да затвърди авторитета на нашия Бургас като литературна столица на България“.
На подобни наследници на онзи бакалски син морал и на поведение на съдници при положение, че са интересчии можем да кажем, че кривото не се изправя, дори и да смени партията и да си дава хрисим вид.
Жалко за Бургас, припознал подобни личности като свои водачи сега, а може би и в бъдеще...
Дали такава кьорава и безропотна трябва да е бургаската култура, попитахме преди две години, но май само ехото достига до нас.
Преди месец Елка Василева публикува в „Грамофона. ком“ статия по тази тема:
Списание „Море” напусна „Демокрация” 6 Редакцията на списание „Море” освободи заеманата в продължение на много година сграда на бул. „Демокрация”№ 6. Имотът, собственост на Гърция, е прехвърлен на българската държава през 1934 година, по силата на спогодба между двете правителства. От 1979 година насам в нея последователно се помещава редакционният екип на литературно-художествения алманах „Море” , който просъществува до 1992 година, националното маринистично списание „Море”, излизало до 2007 година, двуезичното списание „Море” и сегашното „Море”, издавано като списание за литература, изкуство и култура. Дълги години в партерния етаж на къщата се помещава галерията на художника Климент Атанасов, която е домакин и на редица литературни събития, провеждани в живописния двор, превърнат от него в галерия на открито.
След поредица безуспешни опити имотът да бъде прехвърлен на Община Бургас, която го стопанисва, но няма правно основание да влага в него средства за ремонти, къщата видимо започва да се руши. Каква ще бъде нейната съдба оттук нататък, ще се решава от собственикът – държавата. Имотът е особено атрактивен, а предвид близостта му до центъра и Морската градина, апетити за него не липсват.
През 2008 година той бе и един от вариантите в него да се настани новото радио „Бургас”. Има много хора и институции, които се нуждаят от помещения за осъществяване на дейност, уточняват от областната управа. Как точно ще се процедира с бъдещето на атрактивния имот, ще стане ясно след осъществена комуникация с общината и съответни правни действия.
Заверата
Според запознати малко преди по къси гащи и тениска българският Брад Пит, както сам се припозна финансовия министър Симеон Дянков да посети къщата и да вдигне палец подобно на римска вестателка както се говори, в къщата на „Демокрация“6 пристигнал на оглед кметът Димитър Николов.
Според твърденията за ремонт на тази апетитна къща само на 100 м от централния плаж на Бургас щели да бъдат отпуснати 300 000 лева за ремонт.
Бързането било голямо и отбор юнаци от затвора в Бургас се заели спешно да почистят имота след като областната и общинската администрации сговорно духнали под опашката на редакционния екип на списание „Море“.
Когато си Дянков в България и при това управление на ГЕРБ е възможно всичко, дори и да кажеш, че ще правиш музей на един голям бургаски художник като Георги Баев там.
Колко ли е вярно, не знам, но приживе Христо Фотев и Георги Баев са били приятели, дори през 80-те години Фотев посвещава на художника Георги Баев „Книга за свободата”, отпечатана в 1991 г.
На двамата именити бургазлии са наречени две от залите в Културен център „Морско казино“. Зала "Георги Баев" е подходяща за изложби, семинари, концерти, презентации и други. Напълно подходяща за своя патрон ... Интересно обаче защо зала „Христо Фотев“ е наречена напълно абсурдно зала за информационни технологии ?!
Димката определена като музей на бургаския художник Георги Баев е свързана с кандидатурата на Бургас като кандидат за Европейска столица на културата 2019, но ако е действително такова намерението, къде е музея на Христо Фотев, който в безсмъртните си автобиографични стихове, заявява „роден в Истанбул,/ но българин/ и жител на Бургас.”
Известният български художник и бургазлия Георги Баев се радва често на ретроспективни изложби в Градската художествена галерия на Бургас, носеща името на Петко Задгорски, чийто ученик е твореца и 50 от най-добрите творби на художника са собственост на галерията.
Там се намират едни от най-ранните творби на художника, първите му графики – морето, пристанището, лодките ...
Това е естественото местообиталище на неговите творби и дух, а не къщата на „Демокрация“6.
А може би пръкналия се от нищото фен на разкопките и картините Симеон Дянков, който вече е обучен за познаване на фалшификатите от художника Емил Стойчев при откриването на 40-ото издание на Националните есенни изложби в Пловдив е проявил интерес не само към картините на Емил Стойчев, но и към тези на Георги Баев ...
Този интерес може и да е алиби и за нещо друго, в което преди време, пък макар и косвено е взел участие и Димитър Николов, кой дати каже ...
Прилики много, а и времето е едно такова хайдушко ...
.
