Шарл Мишел предлага рестарт на преговорите за членство на Турция в ЕС

от Nikolaus J. Kurmayer and Sarantis Michalopoulos | EURACTIV.com and EURACTIV.de

Ердоган на сруща с ръководителя на НАТО Йенс Столтенберг и шведския премиер Улф Кристершон, за да обсъдят кандидатурата на Швеция за НАТО.  [EPA-EFE/OLIVIER HOSLET]

В „озадачаваща“ среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, ръководителят на Съвета на ЕС Шарл Мишел обеща да „презареди отново“ бъдещето на Турция в ЕС. Няколко часа преди това Европейската комисия отхвърли искането на Анкара за размразяване на преговорите за присъединяване към ЕС, за да даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към НАТО.

Ердоган беше на среща с ръководителя на НАТО Йенс Столтенберг и шведския премиер Улф Кристершон, за да обсъдят кандидатурата на Швеция за НАТО, когато излезе, за да се срещне с Мишел.

Решението на Турция да деблокира присъединяването на Швеция дойде малко след това, повдигайки няколко въпроса относно казаното, обещаното и ролята на Мишел.

След като разговаря с Ердоган, Мишел написа в Туитър, че двамата са имали „добра среща“, в която са проучили предстоящите възможности да върнат сътрудничеството между ЕС и Турция „на преден план и да дадат нова енергия на нашите отношения“.

Мишел също каза, че Съветът на ЕС е поканил върховния представител за външната политика и Европейската комисия да представят доклад с оглед да се продължи „по стратегически и далновиден начин“.

Както висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел, така и шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветстваха „добрите новини“ от Вилнюс в Туитър, без да коментират „зареждащото с енергия“ предложение на Мишел.

Само няколко часа преди извънредната среща между Мишел и Ердоган, Комисията отхвърли искането на Турция за подновяване на преговорите за присъединяване към ЕС – замразени от 2018 г. – за да може Анкара да даде зелена светлина на присъединяването на Швеция към НАТО.

Комисията ясно каза, че това са две различни процедури.

Освен това докладът за напредъка на Комисията на ЕС за 2022 г. показа, че Турция продължава да изостава по редица въпроси, вариращи от напрежение с Гърция и Кипър – и двете държави-членки на ЕС – до демократично отстъпление и съдебна система, контролирана от правителството.

Тъй като остават въпроси относно това какво е мотивирало промяната на посоката в последната минута, Вашингтон в дипломатическо изявление обяви, че САЩ винаги са подкрепяли пътя на Турция към ЕС, но настоя, че това е двустранен въпрос, който трябва да бъде разрешен между ЕС и Анкара.

Не е ясно дали Мишел се е консултирал с други лидери на ЕС, като например Фон дер Лайен, преди да се ангажира с Анкара. Също така не е сигурно дали обещанията на Мишел са самозалъгване, целящи да позволят на Ердоган да задоволи местната си публика и да оправдае подкрепата за Швеция.

Берлинска реакция 

Това, което е сигурно е, че Ердоган не пое ангажимент, когато става дума за конкретни срокове за присъединяването на Швеция към НАТО, и опитът му да обвърже  пътя на Турция към ЕС с присъединяването на Швеция към НАТО предизвика разочарование сред страните-членки на ЕС, особено Германия.

„Това не е свързан въпрос“, каза германският канцлер Олаф Шолц пред журналисти в Берлин.

Други германски политици бяха много по-малко дипломатични. „Искането на Ердоган е неприкрита обида“, каза либералният депутат от Партия на свободните демократи Томас Хакер.

Някои разкритикуваха турското правителство, че се опитва да заобиколи критериите на ЕС чрез преговори за присъединяване към НАТО – особено след като двете организации не са свързани.

„Ердоган знае, че основата за преговорите за присъединяване на Турция са критериите на ЕС, а не преговорите за присъединяване на Швеция към НАТО“, подчерта Макс Лекс, специалист по външна политика от Зелените.

Нито НАТО, нито ЕС „трябва да се влияят от опита за изнудване на Ердоган“, настоя Флориан Хан, говорител на политиката за сигурност на консервативната партия ХСС.

„Защото едно е ясно – Турция няма бъдеще в ЕС в обозримо бъдеще“, добави той.

Норберт Рьотген, дясноцентристки специалист по външна политика на ХДС, подчерта, че „ЕС и НАТО са две отделни организации“.

Но общото е,  че „изнудването не е приемлив начин за водене на преговори“, добави той .

Възстановяване на отношенията между Гърция и Турция

Междувременно Атина – която се отказа от съпротивата си срещу пътя на Анкара към ЕС през 1999 г., следи отблизо развитието с Турция, тъй като последната  добави към своите пазарлъци със Запада още едно искане. Анкара иска да модернизира своя флот от изтребители F- 16.

Президентът на САЩ Джо Байдън каза  в интервю за Cи Ен Ен по-рано тази седмица, че Турция иска самолети F-16, а гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис е потърсил помощ.

„Помощта“, за която Байдън говори, е искането на Гърция за закупуване на бойни самолети F-35 от Вашингтон, за да засили сигурността си в региона.

„“Трябва да укрепим НАТО по отношение на военния капацитет на Гърция и Турция и да позволим  на Швеция да влезе в алианса. Това е в процес, все още не се е случило“, продължи Байдън.

Атина търси гаранции от САЩ, че модернизираният турски флот от самолети  F-16 няма да представлява заплаха в Егейско море заради продължаващ морски спор, в който Турция открито поставя под въпрос суверенитета на гръцките острови.

Председателят на комисията по външни отношения на Сената на САЩ Боб Менендес, който в миналото се противопоставяше на продажбата на F-16 на Турция поради агресивното й отношение в Средиземно море, каза в понеделник, че дискусиите относно надграждането на турските F-16 все още продължават.

„Ние водим разговори с администрацията. Ако администрацията на Байдън намери начин да гарантира, че агресията на Турция срещу нейните съседи ще спре, това е страхотно, но трябва бъде за постоянно“, каза той, цитиран от Ройтерс .

Очаква се Мицотакис и Ердоган да проведат двустранна среща в кулоарите на срещата на върха на НАТО.

Съобщения в гръцката преса показват, че и двете страни се стремят към „рестартиране“ на отношенията си, нещо, за което Вашингтон особено настоява.

Според гръцки правителствени източници Атина има ниски очаквания от тази среща, настоявайки, че единственият въпрос, който ще обсъжда с Турция е разграничаването на изключителната икономическа зона и континенталния шелф на Егейско море.

От друга страна, Турция поставя под въпрос цялостното статукво в югоизточното Средиземноморие.

Въпреки че публичните финанси и в двете страни не изглеждат добре, гръцките медии съобщиха в понеделник, че Вашингтон ще задоволи отбранителните нужди и на двете страни.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...