Сенатът гласува санкции (и) срещу българските съглашатели с руско-турската газова дружба

Май ще се окаже вярно подозрението, че щом човек е против руските лъжи и натиска върху България да ги приема безропотно за истина, се налага да харесва Америка . Тази асурдна аксиома, използвана за приписване фанатизъм и чуждопоклоничество на българофилите с обратен, американски знак (точно както русофилите набеждават своите противници за “русофофоби”), поне частично се превръща в истина във връзка с факта, че Америка се погрижи да окаже съпротива срещу продължаващото зарибяващо и заробване на България с още зависимост от Русия в енергетиката.

Докато собствената ни олигархия се опитва да ни дави в Беленския гьол и в руския газов поток, наречен напук на България от Путин  Турски поток, Сенатът на САЩ одобри санкции срещу участниците в тази геополитическа далавера на евразийците.

Независимо от факта, че санкциите може да се окажат закъснели за пресъхването на руските газови потоци към зарибените с тях европейци, както нахакано заяви миналата седмица руският външен министър сергей Лавров след среща с президента Тръмп във Вашингтон, гласуването в американския Сенат е демонстрация на морална американска подкрепа срещу жертвите на евразийския заговор срещу Европа.

Да, може да има истина в твърдението на вечните циници у нас, които настояват България навеки да клечи покорно пред любимата им руска империя, че американците са против увеличаването н европейската зависимост от руския газ с цел да ни продават собствените си въглеводороди. Но гласуваните от Сената санкции прокламират очевидната истина, че става дума за превенция на прекомерното руско влияние върху нас, американските съюзници.

Носталгиците по съветското робство обичат избирателно да припомнят, когато им изнася в определен контекст, че Америка и Русия са били съюзници през Втората световна война. Така е. Западът е преценил, че германските националсоционалисти са по-голямото зло към онзи исторически момент отколкото социалистите-интернационалисти, техните събратя по идеология .

Нацистите обаче отдавна са не просто разгромени, но и световно заклеймени. Докато побратимите им от Изтока мутират като азиатски щам на червената чума и се опитват да продължат делото на своите деди срещу Европа, разглеждана от векове в Московията, прераснала по волята на Петър Първи в Руска империя, като най-големия враг на вечно лакомата за територии и доминация над чужди народи евразийска ламя.

В края на средновековието, в началото на 18 век, Европа се отървава най-сетне от чумата чрез прилагането на карантина срещу носителите на заразата. Изолирането на болните и мерките срещу вноса на чума от Азия се оказало единственото спасение на Европа, която преживява най-голямото си обезлюдяване в историята си през чумната пандемия, разпространила се от полуостров Крим през 1345 г.

Примерът как трябва да се води борбата с една епидемия и превенцията срещу това тя да прерасне в пандемия, каквато е заобващата руска газова зависимост в цял един континент, изглежда е забравен днес в Европа. Налага се външна, но все пак съюзническа сила да се заеме с карантината. Такава е картината с американската карантина.

Специално за България в тази ситуация изплува и още едно “неудобство” в лагера на пеликаните, накацали с готовност да си напълнят гушите от руско-турския поток без оглед на националнт ни сигурност, задушавана от руската газова примка и затягана с турска помощ. Тъй като тези прелетни птици с противоестествен афинитет към топлите връзки със сибирската мечка са вкупом наемници на руското влияние тук, трябва някак да се нагодят към рязкото подобряване на климата в отношенията между Русия и Турция и към обратната тенденция в американско-турските връзки.

В Москва все повече обичат Анкара, а във Вашингтон току що вдигнаха десетилетните си санкции срещу гръцката част от Кипър, наложени преди десетилетия “за баланс” на отношенията с Туция, която САЩ не искаха да антагонизират след като тя окупира част от острова.

Как ще се извътри този път нашият балансьор между САЩ и Русия Бойко Борисов? Няма да му помогне само жонглирането с названието на руско-турския проект, упорито прекръстван от него на Балкански поток, за да избегне камбанния за себе си звън в чувствителното към всичко “турско” българско ухо.

Ще трябва да измисли нещо повече от подмазваческа покупка на американски самолети, с която си плати американското мълчание около факта на предателството евроатлантическа България се бори за статута на неутрална държава в рамките на противопоставянето срещу руската енергийна ( и не само) експанзия.

Досегашната криеница на Борисов и неговата псевдо опозиция зад германския пример и “Северен поток” вече няма да върши работа. Сега България попада в обсега на санкциите – почти като Русия заради Крим (откъдето тръгна новият ледников период под формата на превенция срещу заразяването на Европа и света с чумата на руската агресивност срещу по-малки съседи, като Украйна и Грузия).

Още по-сложно става за “геополитика” (ако бях като опонентите ми щях да го нарека “гейполитик” заради “мекото” му отношение към санкциите срещу обкръжението на Путин) след като въжеиграчеството му по опънатите нерви по трасето Изток-Запад показа, че все пак може да взима страна по друг въпрос от същото естество. Защото Борисов се присъедини категорично към лагера на ядрените ястреби в ЕС и с това застана срещу Германия (Италия, Австрия…).

На практика по тази тема Борисов използва спекулативно мълчание на САЩ, които, подобно на Франция (макар и в далеч по-малка степен), са нагазили твърде дълбоко в зависимостта си от урана, за да могат да последват примера на  също така огромните, но технологично по-гъвкави икономики, като германската и японската, в резултат на която Германия и Япония сами си санкционираха бъдещата зависимост от ядрените централи след катстрофата във Фукушима.

Само че едно е да се снишаваш като магаре, когато атовете в съюзническия лагер се ритат, за да не отнесеш няколко къча по тъча, друго е да трябва да направиш избор между противника на НАТО Русия и избора на българите да бъдат западни съюзници.

Предстои да видим как нашият въжеиграч ще каже “не” на САЩ, когато Тръмп подпише закона за санкциите срещу участниците в затягането на руските газови примки в Европа и да на Путин. Борисов пак ли ще мълчи, ако ескалиращото смразяване на отношенията между Анкара и Вашингтон продължи?

Във вътрешната си политика балансиращият с поглед на Изток Борисов (все още) може да си позволи с помощта на т.н. опозиция да прави мили очи на всеки и на всички с цел да се държи на върха на властта, раздавайки щедро от нашите общи пари от бюджета на всички недоволни, за да им запуши устата – макар и временно, за да си изкара старините в ролята на несменяем вожд в държавата.

Но в международната политика, колкото и да усуква в полза на Москва, че рекламираните от него руски енеригийни проекти били международни, ще му се наложи да вземе страна.

НА СНИМКАТА: Борисов се целува със своя руски домакин посланик Макаров на откриването на обект от “Турски поток” на българска земя. Стоп кадър от автореклама, разпространена от самия Борисов, убеден, че кадрите решават всичко, макар те всъщност да КАЗВАТ всичко в случая. Защото решават техните поръчители в Москва.