С едната ръка властта дава подаяния от 50 лева на пенсионерите, а с другата им взима ваксинирането
Култът към мускулестата младост, на който сме свидетели като “модна” тенденция от години насам, не е просто мода. В националСоциалистическите диктатури в СССР и в Германия той е бил държавна политика.
“Път на младежта” беше лозунг от съветско-нацистки тип. Освен, че беше лицемерен, защото геронтокрацията управляваше самодостатъчно и в НРБ, и в СССР, той беше направо гавра с факта, че бяха похарчени за компенсиране на безумията на плановата икономика милиардите от пенсионния фонд, изработени от “робите на труда” (както се пее в “Интернационала”).
Докато по школи и държавни люпилни за шампиони в прослава на социализма по света се изливаха водопади от пари за отчаяна автореклама на обречения по своята непригодност в световното състезание “строй”, бъдещето на българските пенсионери беше брутално и безвъзратно ограбено за разходи, целящи да удължат живота на диктатурата.
България осъмна в края на 1989 -та като държава на милиони унизени хора на труда, които нямаха шанс да разкъсат никакви окови на стария комунистически свят, за който са работили даром, подобно на пчелички за царицата майка, ЦК на БКП.
За фиксираните върху мускулестата идеология националСОЦИАЛИСТИ старците са бреме. А от отношението към възрастните и безпомощните хора се познава дали говорим за цивилизация или за нейна уродлива мутация.
А как се отнася по въпроса днешната национал-популистка власт, която се опитва да се откупи с предизборни подаяния от мизерните 50 лева за пенсионерите?
Ето как нейният министър и водач на листа за изборите Костадин Ангелов признава защо възрастните хора не са приоритет при ваксинирането срещу китайския вирус.
Той с гордост съобщава, че на възрастните хора им се налага да работят, за да оцеляват!
“В България възрастните хора са на работа, не са в домовете, като са в другите държави. 800 хил. пенсионери работят. Затова нашата стратегия беше такава, избрахме да ваксинираме лекарите, сестрите, санитарите, учителите….”, разясни здравният министър Костадинов на един от своите изтощителни за слушателите по своята продължителност брифинги – нищо, че английската дума, от която произлиза терминът брифинг, означава кратко, бегло информиране.
Никой не е против да бъдат ваксинирани лекари и други изложени на риск групи от гражданите. Но “намекът” на министъра, че възрастните работещи хора не са приоритет в стратегията за ваксиниране в тази държава по нищо не се различава от прословуто човекомразко оприличаване на старците като “съчки” ( в огъня на пандемията) , с което се “прослави” доктор Менг…Мангъров, оказал се главно рекламно лице на “възрожденската партия ” АБВ за предстоящите избори.
Лекари, които гледат на дълга си като на изпълнение на клетвата да служат на хората, вместо да ги подреждат по важност на групи, подлежащи на лечение по целесъобразност, многократно предупреждават, че възрастните хора са в най-рисковата от заболяване група, но са ощетени в достъпа си до ваксините. Заяви го в интервю за бТВ конкретно д-р Георги Миндов,председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари.
Властите продължават да се хвалят с успехи във ваксинирането, но отказват да съобщят конкретни данни как се осъществява то за хората над 70 и 80 години. Дали защото не водят такава статистика поради “стратегическата си визия” за тези избиратели като приоритетни измиратели, или се опитват да си прикрият геронтомразието?
Беше поразително да се види в неформалната дискусия по форумите в българското интернет пространство как привържениците на Тръмп у нас нападат опонента му Джо Байдън заради възрастта му. Те поне, макар и в повечето случаи анонимно, го правеха “открито”. Докато Борисов и свитата му тайно се надяваха путинолюбивият Тръмп да победи, за да опрости колаборацията на това българско управление с Кремъл в осъществяването на стратегическия му пробив през България чрез руския газопровод “Турски поток”.
Борисов не позна. “Старецът” взе, че победи в Америка и от там долетяха небивали досега критики към автократичния режим в България.
Автокрацията ни може да се опитва да си смени козината, за да спаси кожата, но нрава не си мени. Вижда се и от отношението й към най-уязвимата група от българските граждани в условията на пандемията, която същата тази власт на Борисов най-безсрамно твърди, че управлява за пример на останалата част от света.
