Русофилските хищници се карат териториално-театрално, тревопасните да му мислим
Прав е Каракачанов да се кара днес от екрана на Нова телевизия на Нинова, че критикува властта. В тази навалица от русофили на власт и в опозиция трябва да има някакъв ред. А сега на него му е ред да бъде началник и другите русофили трябва да бъдат така добри да се съобразяват с този (не)естествен подбор в глутницата, в която по-малкият на вид се оказва отгоре.
Тя и мършоядната хиена е по-малка от от лъва, но има по-яки челюсти от него- ако ме разбирате правилно (защото в случая е малко объркващо, като се знае, че при хиените женските са доминиращи в прайда).
Нинова и Каракачанов вече бяха конкуренти на президентските избори. Той – чрез личната си кандидатура, а тя – чрез посочения от руските началници натовски русофил Румен Радев. Тя спечели тогава, но той не загуби после. Защото изкласи до вицепремиер и министър на зависимата от руското лоби отбрана, ключов пост за продължаващо обслужване на руските апетити с нови и нови договори за подържане на руското статукво в постколониалната ни, русифицирана от десетилетия армия.
Иначе казано, спорът между Нинова и Каракачанов кой да служи по-удачно (т.е. успешно, казано на български), се касае (т.е. се отнася, казано на български) до това кой какъв рубеж (т.н. граница, казано на български) има в актуалната политика, планирана в Москва.
Само наивните русофили, страдащи по миналото, вярват, че БСП служи по-добре на Матушката. Грешка. Може да е по-голяма и видима в тази роля през последните десетилетия като горд приемник на ликвидаторите на България в руска по(л)за, но БСП отдавна се е амортизирала спрямо съвременните претенции на Кремъл да разбива ЕС и лабилните му сегменти, клатени отвътре. БСП става за таран, но за подмолно въздействие е прекалено изобличена.
Казвал го е в свои интервюта по неговия си начин началникът на петата колона у нас ген. Решетников, посочвайки “Атака” като по – добър руски инструмент от БСП в България. И ето, че Атака” (както и Румен Радев, посочен пак от него) е във властта. Заедно с Каракачанов.
По повод скандала, сътворен на 5 март в София от Гундяев, колегата на Решетников от времето на общото им минало в КГБ, по-старшият от тях , т.е. Решетников, обясни на 18 март т.г. в свое обръщение във фейсбук към българите следното:
“Не виждаме голяма разлика между ГЕРБ и БСП. Социалистите обичат много да обещават, но и като герберите не правят нищо реално за развитие на българско-руското сътрудничество…
“Псевдо приятелите са по-лоши от откритите врагове”, откровеничи Решетников, като благодари на Волен Сидеров, Николай Малинов и Боян Чуков. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/03/13/3145340_reshetnikov_v_bulgariia_imame_mnogo_priiateli_v/
Твърдението на бившия шеф на Руския център за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников (пренасочен вече в ролята на изпълнителен директор на основаното миналата година Общество за развитие на руското историческо просвещение “Двуглав орел”, финансирано официално от приближения до Путин т.нар. православен олигарх Константин Малофеев) е преувеличение. Защото и БСП, и ГЕРБ много се стараят да угодят на Москва – едните с митинги и опозиционно развяване на руски знамена, другите чрез слагане на спирачки на евроатлантическата солидарност от властови позиции под прикритието на Борисовото “миролюбие”.
Но е факт, че други, като Каракачанов, са по-ефективно оръжие в руските ръце на български терен. Образно казано, на символично ниво БСП е нещо като изхабения съветски 9 септември, а Каракачанов и компания помпат руско влияние чрез руския 3 март, по-стара и вече доказано по-устойчива опорна точка на руското влияние у нас.
На Путин му трябва троянски кон, шпионин в ЕС и НАТО, а не троянска цепеница с пирографирани върху нея сърп и чук. Такава по същество е недодяланата политика на БСП в услуга на Москва. От нея за Кремъл настъпват повече вреди, отколкото ползи.
Както всички хищници, русофилите са териториални политически животни. Обичат да се знае кой какви ловни полета си и заградил и препикават пропагандно съответната територия за тази цел. Какарачанов се е окопал в отбраната и сигурността. Със сигурност ще си ги отбранява, навирайки в очите на конкуренцията, че е издействал увеличение на заплатите на работещите в този сектор, както направи днес в поредния си телевизионен монолог но Нова.
Караниците между русофилите обаче не бива да се схващат като “война на унищожение”. Ръмженето им не е резултат от битка на живот и смърт при подялбата на плячката. Доказано е, че в България има достатъчно лапачка за всички туземни лакомници и пак остават милиарди за плащания по руски глоби и надписвания по сметките (поемани безропотно от българските домакинства) при постколониалното ни снабдяване с руски енергоизточници.
Всичко това води до така желаната (от Москва) стабилност (на нейното влияние) в България. Щеше ли иначе България да бъде толкова стабилна на дъното на европейските класации като неизменно най-бедната държава в евросъюза без разлика от това кой от всичките русофили я управлява и кой се прави на опозиция, точейки лиги да измести от властовата трапеза русофилската си конкуренция?
http://ivo.bg/2018/05/02/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D1%8...
