Русофилите врагове на съединена и независима България.

Първите опити за насилствена промяна на статуквото в България са избухналите през октомври 1886 г. офицерски бунтове в Бургас и Сливен, съчетани с нахлуването на четата на  руския капитан Николай Набоков. Те са последвани от заплашителна военна демонстрация на сила с участието на част от Руския черноморски флот в български териториални води. Това е времето, в което призракът на руската окупация на България надвисва със страшна сила и само огромната волята за отстояване на българските интереси, демонстрирана от регентството и лично от Стефан Стамболов, подкрепени от западната дипломация, спасяват Родината ни. Всички опити на Русия за въоръжена промяна на статуквото в България през есента на 1886 г. се провалят. Русофилите са разгромени и разобличени.

Янко Гочевъ

„Строителите на съвременна България“ 

Симеон Радев

ОКТОМВРИЙСКИТЕ БУНТОВЕ

КАРАВЕЛОВ И РУСИТЕ. — ОПАСЕНИЯТА НА СТАМБОЛОВА. — РАПОРТИТЕ НА ГРЕКОВА ОТ ЦАРИГРАД. — ЕДИН РАЗГОВОР С ЕКЗАРХА. — ПРОМЯНА В РЕГЕНТСТВОТО. — ПРЕГОВОРИТЕ НА СТАМБОЛОВ С ЦАНКОВА. — ВЪЛНЕНИЕ У НАЦИОНАЛИСТИТЕ. — ИНЦИДЕНТЪТ С НЕБОЛСИНА В ГРАДСКИЯ СЪВЕТ. — БУНТЪТ В ПАНАГЮРИЩЕ. — БУНТЪТ В БУРГАС. — ЗАЛАВЯНЕТО НА НАБОКОВА. — РУСКИЯТ КОНСУЛ ВЪВ ВОЕННОПОЛЕВИЯ СЪД. 

Докато в Северна България Каулбарс простираше между Русчук, Видин и Шумен мрежата на един военен бунт [15] , в Южна България Игелстром организираше за народно въстание русофилската маса. Партията на лъжесъединистите беше всецяло в услугите на руското консулство. Многочислена, дисциплинирана, фанатизирана също, тя разпространяваше революционната агитация много ловко. При все това властта бе в течение на вътрешните приготовления. На 26 септември някой си Б. Иванов, арестуван в Стара Загора, откри на прокурора един обширен план. Движението щяло да почне чрез чети. Устройвал ги един стар войвода на име Георги, родом от Панагюрище. Един македонец, именуем Ефрем Димитров, живущ във Варна, намерил във Варна, Русчук и Свищов хора за четници. Сам войводата щял да дигне една чета от Пловдив; в Търново и Орхание щял да събере момчета друг македонец, Ставре Симеонов. Русчушката и свищовската чети щели да ги командуват Димитър Паница и Стефо Македончето. Руското консулство в Русчук щяло да плаща на всекиго по 90 л. т. Четниците щели да бъдат въоръжени с пушки „Мартини“. Сборният пункт на четите щял да бъде върхът Св. Никола, на Шипка; датата на въстанието — 27 октомври.

...

Бунтове се произведоха наистина в същия момент, когато Шатохин искаше да даде княз на България; но не там, дето ги очакваше Регентството, а в Тракия: в Бургас и Сливен. Те бяха устроени от руския консул в Пловдив Игелстром с помощта на русофилите. След като биде потушен опитът за въстание в Перущица, съзаклетниците не се отчаяха, а намислиха да направят по-голяма проба. Някои от военните в Пловдив бяха съвършено в услуга на консулството.

„Днес, телеграфираше Игелстром на Каулбарса [23] , дойдоха да се видят с мене майор Кисов, капитан… поручик Женев и поручик Матеев и ми заявиха, че са готови да действуват против правителството. При това те ми съобщиха, че не трябва да се надяваме на Пловдивския гарнизон, но че те имат половината от кавалерийския и артилерийския полкове. Помолиха ме да ги поддържаме и да им обезпечим сношението с другите части на войските в Румелия и България, готови да въстанат чрез П… К…“[24] Планът бе да се действува в пристанищата и в градовете, близо до турската граница: по тоя начин щеше да се даде предлог на Русия да свали матросите от двата парахода на сухо, а за Портата се създаваше ново изкушение да мине в Тракия — едно изкушение, което Александър ІІІ можеше в решителния момент да превърне спрямо султана в дълг. Планът обаче се раздроби. На 22 октомври Бургас се повдигна, без да чака другите гарнизони, вследствие на едно прибързано съобщение на Игелстрома. Главатарят на бунта бе запасният капитан Набоков, русин. Арестуван по заговора срещу княз Александра (май 1886 г.), той биде освободен по настояването на Русия и бе останал в Бургас повидимому за свое удоволствие. Набоков ходеше по кръчмите в руска униформа и псуваше цинично Регентството, заканвайки се, че Русия скоро ще го помете. Полицията се оплакваше много от тоя авантюрист, но не смееше да вземе спрямо него никакви мерки. Понеже от месеци вече той правеше тия манифестации, без да предприеме нищо сериозно, властта бе престанала от някое време да го следи. Тъкмо тогава той се готвеше да пристъпи към действие. Последното решение се взе на 21-ви през нощта в дома на братя Кишелски. Тук бяха се събрали: Набоков, руският поручик Залевски [25] , поручик Кишелски, брат му Ив. Кишелски, Ан. Горанов и неколцина други русофили. Набоков прочете една шифрована депеша от Каулбарса, която гласеше, че по цяла България щяла да избухне революция. Приготви се след това планът: да се арестуват дружинният командир капитан Караиванов, тримата ротни командири и субалтерн-офицерите, за които се знаеше, че няма да съчувствуват на заговора..

На 22-ри срещу 23-и Кишелски бе дежурен по дружината. Призори той взе няколко войници и арестува съмнителните лица, военни и цивилни. Капитан Караиванов, предизвестен от фелдфебеля на 9-а рота, успя да избяга. Той се скри в лозята, повика няколко войници и ги научи как да агитират в дружината. Сам той тръгна за Айтос, като скъса по пътя телеграфните жици. Ротите, останали без офицери, се подчиниха на революционната команда. Войниците бидоха пуснати по града да викат ура; само кашаварят биде оставен в казармата. Набоков в това време устройваше нещо като временно правителство. Сетне той замина за Анхиало, за да вдига резервисти. Тоя ден (23-и) той се връща в Бургас и пак дойде в Анхиало. Целта му бе да събере достатъчно войска от двете околии, за да потегли за Пловдив. Караиванов между туй бе стигнал в Айтос. Оттук той дигна 60 души войници и заедно с поручик Хаджиев се упъти да превземе Бургас. Те вървяха през нощта и на часа 8 заранта пристигнаха. „Временното правителство“ не бе взело никакви мерки за отбрана: Караиванов влезе безпрепятствено в казармата и подир малко цялата дружина му се подчини. Тогава той освободи арестуваните лица и почна да гони бунтовниците. Кишелски и Горанов избягаха с лодка; Набоков биде заловен в Анхиало; някой си Бракалов избяга в Турско. В Айтос полицията тури ръка на някои русофили, пратени да агитират между населението за революция: Йови Воденичаров, Коларов, А. Топракчиев. В Бургас поручик Залевски, черногорците поп Драгович и Контич [26] и някои русофили от града, които се бяха компрометирали в бунта, се скриха в къщата на Набокова, в консулството и при гаваза на консула. Потушен набързо без кръвопролития, бургаският бунт не изглеждаше да е произвел голямо впечатление в страната. Той даде само повод да се увеличат нападките срещу Русия. В Независима България Д. Петков осмиваше Каулбарса, че сега пак ще почне да се оплаква от насилията на правителството. Тъй ли е, питаше той, тъй ли е, г. г. Балабанове, Цанкове, Каравелове, и ти, о безумний старче, Славейкове? Възмущават ли се вашите съвести против „гнусните.

нападки“ на освободителите? Няма ли да напишете пак някое антрефиле или статия, да докажете, че сме неблагодарни? Как ви се вижда това, което се върши в Бургас от руските поданици? За благоденствието и щастието на България ли става това? [27] Начело на една група тракийски депутати Захари Стоянов отправи до населението на Южна България възвание, в което им напомнюваше, че са потомци на Бенковски, Ботева, Каблешкова, и ги канеше да бдят върху независимостта на отечеството. Той им обясняваше какво искат русите: Брат с брат да се коли, град с град да се бие, село срещу село да въстане. И защо всичко това? За кого и за каква полза? Гнусно и позорно е за казвание: да се самоубием, да наложим сами грозния рабски хомот. Русофилите от своя страна не смееха явно да защищават бунтовете. Поради военното положение в Софийски окръг вестниците бяха под цензура и не смееха да се изказват. За да се разбере техният протест, те оставяха празни места, които зееха в колоните, или пък обнародваха вместо изхвърлените от цензурата статии извлечения от Библията. В устните им изявление обаче тяхната радост личеше, радост зла, която предчувствуваше нови смущения, по-големи. Фактът, че бунтовете зачестиха, макар и потушени на първо време, даваше наистина големи надежди на враговете на Регентството. Но най-силното им насърчение идеше от факта, че Каулбарс извади насила от затворите офицерите, които бяха свалили княза: те видяха, че за най-голямото престъпление в държавата Русия не бе допуснала наказание! Това настроение можеше да стане много опасно, ако не се вземеха мерки, които да докажат на населението, че Регентството е господар в България. Затова реши се, щото репресиите в Бургас да станат с жестокост.

Правителството изпрати в Бургас българина, който можеше да покаже най-голяма жестокост: майор Паница. То му даде чрезвичайни пълномощия, каквито впрочем и без това Паница щеше сам да си присвои. Той имаше страшна репутация; когато пристигна, целият окръг затрепера. Около Бургас бяха се явили чети, въоръжени с берданки. Паница пусна потери и им даде най-свирепи инструкции. „Той не се церемони“, телеграфираше капитан Караиванов на Николаева. На 26 октомври пристигна от Варна един от клиперите, „Забяг“, който идеше с намерение да извади моряци под предлог да защити руското консулство. Паница разреши само на офицерите да слязат в града, и то с условие, че няма да се срещнат освен с консула и неговия секретар. Разследването стана много бърже. На 27-и почна да се разглежда процесът на бунтовниците пред военнополевия съд, образуван от Паница. В съда бе докаран и Набоков. Но щом се почна разпитът, яви се руският консул и каза високо на Набокова: „Щабскапитан Набоков, я вам запрещаю отвечать суду; я его не признаю; я возьму вас и отправлю в России; вы туда должны ехать.“[28] Консулът си излезе след това демонстративно. Набоков обаче не пуснаха: той биде осъден и чак тогава го предадоха на русите на основание на капитулациите. От българите осъдени бидоха двама низши чинове и един войник по на 15 години затвор в окови.

Откъсът от том 1, глава V е подготвен от "Под лупа"