Русо като за култа към руското у нас: най-трудна е битката с делириума в чуждите глави
Откакто варварите на Путлер окупираха Крим, разпалиха конфликта в украинския Донбас и го превърнаха в основание за нападение срещу цяла Украйна (на принципа “бутни баба си по стълбите, а после я питай защо тича”) българските им подражатели ме атакуват по улиците или в интернет с въпроса “защо не си в Украйна”.
Ще отида на парада на победата в Киев, успях веднъж да отвърна.
Аз пък питам защо те не са в любимата им раzия, която страда от най-големия демографски срив в света в абсолютно изражение- спад на населението с над половин милион души на година. Нито един нашенски путлерист не ми е отговорил на този въпрос, който е повече от риторичен.
С изключение на разглезени от свободата и богатството си западни ексцентрици, като склонният към насилие и садизъм американски актьор Стивън Сегал или обиденият на родината си по данъчни причини френски негов колега Жерар Депардьо, никой нормален обитател на демократична държава не си и помисля да се засели дори и временно в петимната да привлече в необятните си простори най-голяма по територия държава на света. Важи и за най-фанатичните следовници на култа към руzкото у нас.
В огромната си част нашите фанатици изобщо не познават руzката действителност, но въпреки това за нищо не света не биха разменили комфорта да живеят в европейска България срещу това да се разтворят и удавят в руzкото море.
Интиутивна ли е тази пасивна съпротива при положение, че не е подкрепена с прагматични аргументи? И как се връзва с прехласването по “руския свят”?
Никак. Жалко. Щеше да бъде поучително и изтрезвително да попаднат във водовъртежа на руското традиционно чуждомразие. То не прави отстъпка в цената за съжителството с български “братушки”.
Там всички чужденци, с варианти в степента на презрението в зависимост от цвета на кожата, са под под ножа на “иностранцы засранцы”, “черножопые” (черногъзи) и прочее смятани там за подчовеци спрямо руzката раса, присвоила си самочувствието за някакво превъзходство над останалата част от човечеството.
По повод факта, че в различни западни столици и големи градове осветиха местни забележителности в цветовете на българския трибагреник на 3 март питам отново: къде и кога нещо подобно се е случвало в раzия? Говорим за държавата, която има претенцията да ни бъде “майчица” (матушка) и очаква от “дечицата” си вечна благодарност без каквато и да била реципрочност в чувствата.
Но да оставим емоциите, драстичната им асиметрия и ирационалност от българска страна в лагера на руzките зомбита, готови да леят сълзи на смесица от умиление и съжаление към рашистките убийци на украинци, че им се налага да си правят труда да унищожават цяла една европейска държава.
Не им е лесно. Имат отчайващия пример на Хитлер. Той успя да унищожи само 7 милиона евреи за 12 години, а ние очакваме от Путин да изтрие от лицето на земята 44 милиона украинци само за година, казват ни на практика неговите следовници у нас.
Прагматичните съображения на влюбените в империята на злото у нас, заради които не им хрумва да се преселят в северната “обетована земя”, са истинската причина за този пасивен бойкот. Колкото и да се невежи в огромното си мнозинство, тези нашенци няма как да не са подочули, че иконата, в която се кълнат, е световен шампион по доста показателни за качеството на живот показатели.
Както вече отбелязах, империята държи световния рекорд по спад на населенинето- не на глава от населението, а в абсолютни стойности.
По причини, за които оставям фанатиците да се досещат, тяхната обожествявана матушка няма равна в Европа по брой самоубийства на деца и юноши.
Първа е в света по броя на абортите (поради което не изключвам диктатурата да ги отмени чрез имитация на законодателен акт).
Номер едно е на планетата и по разводи – самият Путлер даде пример насред заклеймяващата разводите кампания на православната клика, с което смълча рязко най-кресливия противник на провалените бракове Гундяев (предрешен като патриарх Кирил).
Ако тръгнем да сравняваме показателите на раzия с развитите демокрации относно качеството на живота картинката става още по-жалка за “великата” държава.
Дори България, подигравана от рашистката пропаганда за своята бедност през краткото десетилетие на златния дъжд от долари в имперския бюджет поради високите международни цени на природните й изкопаеми (нулева заслуга на самата pаzия!), отдавна задмина по заплати и пенсии най-богата на природни ресурси страна на планетата. Какво остава за останалите наши западни съюзници.
Само един пример от много възможни.
РФ заема територия от 17 милиона квадратни километра (от които 64 на сто са вечно замръзнали, но все пак…). Произвежда на нея за износ продукция на стойност 38 милиарда долара.
Нидерлания е 425 пъти по-малка с нейните 0,04 млн. кв. клм, Но изнася селскостопанска продукция за 106 милиарда.
Толкоз за “величието” на най-голямата по територия държава.
Не си правя илюзии, че фанатиците ще се трогнат от истината в краткия ми текст, за да се замислят. И как иначе, “най тежката и безсмислена борба е тази с делириума в чуждите глави”, казва Русо (не, не е руснак, за сведение на рашистите, а е Жан-Жак).
