Руснаците в Америка

Николай Флоров

В бившата руска колония България се появи нов руски посланик – Елеонора Митрофанова. Тя не закъсня да поразкрие намеренията си да преориентира България към въображаемата евроазийска общност – мъртво-родено творение на московския самодържец Путин.  Не че на горните двама не им е известно дереджето, в което днес се намира Русия, но старите навици умират бавно, особено намесата в политиката на други държави. От Русия бягат като от прокажен, особено към Америка, този доскорошен капиталистически сатана за цялата епоха на комунистическия интернационал.

–––––––––––––––––––

На връщане към Канада минавам през Сакраменто, Калифорния. В едно от предградията на града вниманието ми попада на една внушителна църковна сграда с вид по-скоро на вашингтонския Капитолий, отколкото на църква. Внушителни колони от няколко страни и купола. На главния вход пишеше: Bethany Slavic Missionary Church. 

Полюбопитствах. Това беше пентекостал църква – една от най-големите (мега) църковни центрове в страната с 3,500 членове, а при определени служби и до 10,000. Думата «славик» в надписа показваше връзка с растящата нова емиграция от бившата съветска империя в Калифорния – определено различна от вмирисаното на тамян и средновековие руско православие. То показваше и връзка със старата руска емиграция (не непременно идентифицираща се с Русия) и идваща от райони като Карпатия и Украйна, американизирана още от 19 век. Разбира се, църквата е достъпна за всички и използва дори и преводачи.

Най-логично си спомням за така наречения Световен Църковен Съвет – доста познато име от комунистическата пропагандна машина през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век – интересно творение на съветското КГБ, което използваше международни организации за пропагандиране през задната врата срещу капиталистическия свят. В определението на този църковен съвет се казва, че той не е църква, нито издава нареждания към участващите църкви. Той просто «работи за единството и обновяването на християните, като им предлага форум за съвместна работа в дух на взаимно разбирателство».

Забележи, читателю – основатели на този съвет са американските евангелисти в съдружие с църквите от източното православие, но не и с католицизма, така че не беше толкова трудно да се види дългата ръка на съветското имперско КГБ.

Дали църквата в Сакраменто има някакви връзки с имперските амбиции на Путин още не е ясно, но че новата руска емиграция показва определено бягство от руското православие с нейния допотопен мистицизъм е доста явно. По-точно казано, бягство от Русия на Путин, когото те наричат «Малкия Сталинчо».

След разпадането на съветската империя, по данни от преброяването през 2000 година в Америка са се заселили 903,000 души от всички краища на Съветския съюз, от които 620,000 са руснаци и украинци. Главно тези от Московския и Киевския санджак са хората, завлекли милиарди извън страната.  Към 2017 те бяха вече 1,114,000. Наскоро предстои ново преброяване.

Общият брой на преселниците от бившия СССР в Америка днес е 3,200,000 и включва емигранти от всички бивши републики. Това представлява един процент от населението на САЩ. 

Любопитното за тази етническа група са четирите вълни на преселение, а те са:

Първа вълна – 1870 – 1915

Втора вълна – 1916 – 1922

Трета вълна – 1922 – 1991

Четвърта вълна – след разпадането на Съветската империя – 1991 до днес.

Втората вълна включва всички бели армии и цивилното население с тях, а след това нова вълна, когато за кратко време Ленин отваря вратите и цялата интелектуална върхушка (общо около 600,000 души) напуска Русия и търси убежище в Западна Европа и Америка. Това е поколението на Кандински, Горки, Бунин, Шагал, Набуков и много други.

Забележете, тези преселения или масови бягства са станали за общо 150 години – един исторически къс период за  страна като Русия с огромни териториални амбиции, но която никога не е познавала икономически просперитет. Тези амбиции са добре познати на българите в частност, както и по целите Балкани. Тези периодични преселения налагат няколко важни извода. 

Първо, териториално и демографски империята (безразлично дали е царска, комунистическа или пост-комунистическа) не може да се самоуправлява без да наложи репресивен режим на управление.

Второ, за такъв къс исторически период такива преселения имат апокалиптичен характер  с огромен психически ефект върху населението на страната.

Трето, ТРАДИЦИОННИЯТ СТРАХ НА РУСКИЯ УПРАВЛЕНЧЕСКИ ЕЛИТ  ОТ ВСЯКАКВА ЛИБЕРАЛНА ОБЩЕСТВЕНА ДОКТРИНА НА УПРАВЛЕНИЕ обрича страната на неизбежни демографски трагедии, какъвто е характера на всяко от горните преселения, поставяйки самото бъдеще на Русия под въпрос.

Но не си правете илюзии, читателю – руснаците обичат Америка и само комплекса им за малоценност и зависта ги спира да го изразят публично. Онези, които днес могат да се измъкнат от Русия, са най-тарикатите, чиито мозъци не са били промити със сталинска омраза и знаят много добре, че Америка приема всички с отворени обятия, особено онези, които идват с капитали. Значителна част от тази емиграция заемат руските евреи, както и известна бройка путински ченгета, така, както си е било от времето на Ленин и до днес.  За тях се грижи американското ФБР – в щата Ню Йорк дори има и отделен затвор за корумпирани евреи.

Въпросът за корупцията на пост-комунистическите руски емигранти е свързан тясно с въпроса за любовта на руснаците към Америка.

Те обичат несравнимата и разкошна природа на Америка, нейното космополитно разнообразие и особено много финансовата й стабилност, абсолютно необходима за милионите завлечени от Русия долари. В това преклонение пред Америка няма нищо чудно – още Гогол описва Русия така: «РУСИО, РУСИО, БЕДНО, РАЗХВЪРЛЯНО И НЕПРИЮТНО Е В ТЕБЕ…ОТКРИТО, ПУСТИННО И РАВНО Е ВСИЧКО В ТЕБЕ: КАТО ТОЧКИ, КАТО ЗНАЦИ НЕЗАБЕЛЯЗАНО СТЪРЧАТ ПОСРЕД РАВНИНИТЕ НИСКИТЕ ТВОИ ГРАДОВЕ, НИЩО НЕ ЩЕ ПРЕЛЪСТИ И НЕ ЩЕ ОМАЕ ПОГЛЕДА..»! 

Бягането от такава държава и попадането им в Америка ги прави по-ниски от тревата и по-тихи от водата. Извън Русия те повече не парадират и живеят изолирано, защото опасността от конфликти с хора от бившата Източна Европа е много реална.  В Америка руснаците са ненавиждани за 

техния сталински национализъм, който някои от тях дори и в Америка демонстрират  като анти-американизъм.

В зависимост от годините на емиграция има и хора от други етнически общности, които се идентифицират с руско-американската общност. Такива са някои арменци, белоруси, грузинци, украинци и узбеки. техния сталински национализъм, който някои от тях дори и в Америка демонстрират  като анти-американизъм

При такава повтаряща се история не е трудно да се предвиди падането и на «Малкия Сталинчо» и следващата вълна на руска емиграция.