Руският газов шантаж на Европа ще има съдбата на съветската блокада на Западен Берлин

Ако има водеща световна новина през последните няколко дни на традиционното за християнския свят коледно затишие, това определено е завоят на американските танкери с втечнен газ  от техните азиатски дестинации към Европа, засегната от безпрецедентен скок в цената синьото гориво. Към този момент 50 грамадни морски чудовища с втечнен американски газ наближават европейските брегове и най-вероятно някои вече са акостирали.

 

 

 

 

На пресконференцията си в края на годината Путин обвини за кризата спекулантите на борсите и отрече Русия да шантажира Европа с доставките на газ, но истината е съвсем друга. Казано накратко, тя е следната.

Цените на газа се вдигнаха най-напред в Азия. Последваха ги цените в Европа, но вместо руската “Газпром” да се възползва от пазарната възможност внезапно реши да не запълва газохранилищата си в в Европа, предимно в Германия и Австрия – противно на практиката си да го прави всяка година по това време. Собствените хранилища в Германия са с пълни обеми, но дългогодишната политика на Берлин да прави отстъпки на Русия по политически причини изправи германците пред свършения факт, че 20 на сто от тези хранилища са в ръцете на “Газпром”, чийто неочакван отказ да ги запълни повлече цените нагоре.

 

Нещо повече, по същото време “Газпром” обяви, че в разрез с досегашната си практика няма да сключва спотови сделки ( т.е. сделки с реално налични количества) на борсата не само за последното тримесечие на годината, но и за цялата следваща 2022-ра. Това наля допълнително масло в огъня, край който наистина се настаниха да се погреят спекулантите с фючърсните предложение на хартия на фиктивни, но влияещи на пазара цени от близо 700 пъти по-високи стойности.

Едновременно с това “Газпром” обяви, че намалява повече от наполовина количествата газ по украинския транзитен за Европа газопровод.  Нарушение? Формално не, но само в случай, че липсващите количества бяха компенсирани от обичайните за сезона спотови сделки, от който “Газпром” едностранно се отказа.

На новата борса в Германия, открита преди 2 месеца, само 20 процента от търговците предлагат реални количества, а останалите 80 на сто са спекулантите, за които така манипулативно говори Путин, сякаш тяхната игра не бе поощрена от серията от действия на “Газпром”.

И за да стане още по-ясно, че това е руски официално дирижиран шантаж, Путин лично предложи на всеослушание увеличение на руските доставки за Европа, но при условие това да стане чрез недовършения все още газопровод “ Северен поток 2” , който отговорните за лицензирането му германски власти отказаха да легитимират.

Това е схематично историята на руския газов шантаж. Схемата му обаче не отчете една “малка подробност”- намесата на американската конкуренция. Германското издание “Ди Велт” я оприличи на кавалерията, която винаги спасява обградените ( от червенокожите) заселници в Америка, но на мен ми се струва, че има по-актуална аналогия от по-близката история.

При целия пазарен интерес на американците да спечелят от по-високите цени в Европа спрямо Азия те като че ли се връщат и в ролята на спасители към времето на съветската блокада на Западен Берлин. Хранилищата на газ, собственост на европейските държави, са запълнени до край (например в страни като Великобритания и Испания те са 100 процента пълни).  Но примерът как икономическо джудже Русия може да предизвика ценово цунами чрез своя дял в тяхното подсигуряване за зимата навява спомени от студената война, както и за това как приключи тя.

Някой да има съмнение, че с газовия шантаж на Москва ще се случи същото, както със съветската блокада на Западен Берлин?

Путин отново направи заявка, която цели да вгорчи живота на западните страни, но постигна обратното: консолидира ги на икономическия фронт и на попрището на солидарността така, както агресията му срещу Украйна се превърна в обединителен фактор за западните демокрации на терена на международната сигурност.

Руският газов шантаж на Европа ще има съдбата на съветската блокада на Западен Берлин – Иво Инджев / Ivo Indzhev