Ако има водеща световна новина през последните няколко дни на традиционното за християнския свят коледно затишие, това определено е завоят на американските танкери с втечнен газ от техните азиатски дестинации към Европа, засегната от безпрецедентен скок в цената синьото гориво. Към този момент 50 грамадни морски чудовища с втечнен американски газ наближават европейските брегове и най-вероятно някои вече са акостирали.
На пресконференцията си в края на годината Путин обвини за кризата спекулантите на борсите и отрече Русия да шантажира Европа с доставките на газ, но истината е съвсем друга. Казано накратко, тя е следната.
Цените на газа се вдигнаха най-напред в Азия. Последваха ги цените в Европа, но вместо руската “Газпром” да се възползва от пазарната възможност внезапно реши да не запълва газохранилищата си в в Европа, предимно в Германия и Австрия – противно на практиката си да го прави всяка година по това време. Собствените хранилища в Германия са с пълни обеми, но дългогодишната политика на Берлин да прави отстъпки на Русия по политически причини изправи германците пред свършения факт, че 20 на сто от тези хранилища са в ръцете на “Газпром”, чийто неочакван отказ да ги запълни повлече цените нагоре.
Нещо повече, по същото време “Газпром” обяви, че в разрез с досегашната си практика няма да сключва спотови сделки ( т.е. сделки с реално налични количества) на борсата не само за последното тримесечие на годината, но и за цялата следваща 2022-ра. Това наля допълнително масло в огъня, край който наистина се настаниха да се погреят спекулантите с фючърсните предложение на хартия на фиктивни, но влияещи на пазара цени от близо 700 пъти по-високи стойности.
Едновременно с това “Газпром” обяви, че намалява повече от наполовина количествата газ по украинския транзитен за Европа газопровод. Нарушение? Формално не, но само в случай, че липсващите количества бяха компенсирани от обичайните за сезона спотови сделки, от който “Газпром” едностранно се отказа.
На новата борса в Германия, открита преди 2 месеца, само 20 процента от търговците предлагат реални количества, а останалите 80 на сто са спекулантите, за които така манипулативно говори Путин, сякаш тяхната игра не бе поощрена от серията от действия на “Газпром”.
И за да стане още по-ясно, че това е руски официално дирижиран шантаж, Путин лично предложи на всеослушание увеличение на руските доставки за Европа, но при условие това да стане чрез недовършения все още газопровод “ Северен поток 2” , който отговорните за лицензирането му германски власти отказаха да легитимират.
Това е схематично историята на руския газов шантаж. Схемата му обаче не отчете една “малка подробност”- намесата на американската конкуренция. Германското издание “Ди Велт” я оприличи на кавалерията, която винаги спасява обградените ( от червенокожите) заселници в Америка, но на мен ми се струва, че има по-актуална аналогия от по-близката история.
При целия пазарен интерес на американците да спечелят от по-високите цени в Европа спрямо Азия те като че ли се връщат и в ролята на спасители към времето на съветската блокада на Западен Берлин. Хранилищата на газ, собственост на европейските държави, са запълнени до край (например в страни като Великобритания и Испания те са 100 процента пълни). Но примерът как икономическо джудже Русия може да предизвика ценово цунами чрез своя дял в тяхното подсигуряване за зимата навява спомени от студената война, както и за това как приключи тя.
Някой да има съмнение, че с газовия шантаж на Москва ще се случи същото, както със съветската блокада на Западен Берлин?
Путин отново направи заявка, която цели да вгорчи живота на западните страни, но постигна обратното: консолидира ги на икономическия фронт и на попрището на солидарността така, както агресията му срещу Украйна се превърна в обединителен фактор за западните демокрации на терена на международната сигурност.
