Русия щедро се отплаща на убийците на Левски

https://istinata.bg/2016/02/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d1%89%d0%b5%...

Вече писах за коварната и двулична роля на руския посланик в Цариград Граф Игнатиев.

За ролята му в процеса, довел до обесването на Васил Левски. По настояване на графа в състава на съда са включени  българите:
хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.
Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация.

Писах и за неговата роля при организирането и обявяване на схизма против Българската църква от руската църква и Вселенската патриаршия през 1872 г. в опита му да спре единението на българската нация.

Той е втория поред руски консул (наричан в Цариград „вицеимператор“ заради огромното си влияние над Султана!) , който изисква от османските власти заточение за българските владици. Първото заточение го изисква още през 1860 г. предишния руски консул княз Лобанов.

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир. Българската общоност в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.
Махмуд Недим паша, един от малцината прозорливи османски държавници, удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.
Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша от поста му.

Днес искам да споделя как руските господари награждават верните си мекерета.

Публикувам заповедта, с която  княз Дондуков  назначава хаджи Иванчо Хаджипенчович – един от продажните руски мекерета, осъдили Левски на смърт, за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май 1879 г.

Та се присетих и за днешните измекяри…

Коментар "Под лупа" : 

Постъпва на османска служба – като член на местния меджлис – през 1852 г., а през 1854 г. е въздигнат в сан на капуджибашия от силистренския валия Ариф паша. Хаджипенчович, заедно с Петраки Златев и Тодор Марков, е сред тримата българи съветници на османския реформатор Мидхат паша в началните месеци на неговото управление като валия на новосъздадения през 1864 година Дунавски вилает. През 1866 г. е избран в първия Общ вилаетски съвет (другите българи в съвета са Юрдан Теодоров и Никола Михайловски), през 1867 г. е назначен за председател на вилаетския търговски съд, а през 1868 г. е назначен в имперския Държавен съвет в Цариград, където остава до пролетта на 1877 г. Заедно с Гаврил Кръстевич и Георгаки Чалъкоглу е участник от българска страна в смесената българо-гръцка комисия по уреждането на църковния спор от 1869 до 1872 между Цариградската Патриаршия и обявената с ферман през февруари 1870 г. Българска Екзархия. Член е и на Временния смесен съвет за управление на екзархийските работи от 1872 – 1876 г.

През 1872 г. Хаджипенчович пише мемоар до османския велик везир Махмуд Недим паша, в който подробно излага съществуването на тайна революционна организация сред българите и вероятната сръбска подкрепа за нея. Между ноември 1872 г. и февруари 1873 г. Хаджипенчович е назначен в тричленната правителствена комисия, разследвала Арабаконашкия обир от 22 септември 1872 г. и комитетските мрежи на Българския революционен централен комитет, и осъдила на смърт водача на българското революционно движение Васил Левски-https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A...