Русия реваншистки отмъщава на Полша, но с България би имала проблем при аналогичен случай
Руският реваншизъм от съветски тип отбеляза нова победа в навечерието на любимия Ден на победата. На 7 май от стената на бившия Народен комисариат на вътрешните работи ( НКВД) на СССР бяха демонтирани две паметни плочи с информация за разстреляните през април 1940 година от “органите” 6295 полски военни, пленени при съветската окупация на поделената от Хитлер и Сталин Полша.
Заповедта за демонтирането на плочите, просъществували близо 30 години на стените на сградата, използвана от местния Медицински университет, е била издадена от прокурор, според когото се оказало, че нямало доказателства разстрелът да е бил извършен от съветските власти.
НА СНИМКАТА: Свалянето на плочите, на които е написано:
«В память о замученных. Здесь в 1930-50-е годы находилось Управление НКВД — МГБ по Калининской области и внутренняя тюрьма» и «Памяти поляков из лагеря Осташков, убитых НКВД в Калинине ради предостережения мира». https://lenta.ru/news/2020/05/08/polsha/
Освен че с този акт Русия демонстрира своята отмъстителност спрямо най-мразената в Кремъл съседна държава, дръзнала да се освободи постепенно от паметниците на съветското “освобождение”, решението на прокуратурата в Твер създава пореден прецедент и дава повод за размисъл по аналогия. Включително в България.
Защитниците на монументалната съветска лъжа за “освобождението” на България чрез окупацията й от Червената армия обичат да размахват като свой основен аргумент за непоклатимостта на всеки съветски монумент у нас твърдението, че паметниците трябва да се съхраняват, защото пазят паметта за миналото.
Това обобщение не издържа проверката на фактите, сътворени пак от тези защитниците на съветското ни минало, които през десетилетията са слагали и махали паметници на Сталин, Червенков, Брежнев, Живков и прочее вождове, развенчани по указание на Кремъл.
Ето че за пореден път фалшът на криеницата зад подобни обобщения лъсва като излъскан от съветофили съветски монумент. Пример дава самата Русия. От него се вижда, че всичко е позволено, стига да има политическа воля, макар и в случая да е скрита зад внезапно настъпила амнезия за признатото отдавна съветско престъпление в Катин.
Им още един интересен въпрос, който демонтирането на двете плочи в Твер поражда с български адрес. Ако в Русия е възможно да бъде отмъстено за демонтирането на съветски паметници в Полша, то как същата злоба може да бъде приложена спрямо България в случай, че нашите власти се престрашат да постъпят както поляците със съветските жалони на робството по нашите земи?
В договора между България и Русия от 1992 година се говори за взаимна защита на паметниците. Сам по себе си този йезуитски казус говори за откровена подигравка с България от страна на руската държава поради простия факт, че паметници на българи в Русия практически няма. Самите Кирил и Методий, на които е позволено да съществуват монументално в Москва, не се свързват с България. Путин отсече, че те идват от “македонските земи”.
Или може би нейде в Русия стърчи паметник на Георги Димитров, българския аналог на Сталин? Него ли ще премахнат за отмъщение ако в София, а после и в други градове, бъдат демонтирани съветските монументи?
