Родосотстъпници
Българите, стига да имат възможност, “бягат” от България и от локалната форма на туризъм.
В този факт няма повод радост, а за злорадство от страна на потърпевшите нашенци. Но е факт. Илюстриран е от потока български “бежанци” към Гърция в момента, в който тя отвори своя туристически шлюз за притока от Север.
Същото, че и много по-мащабно явление, щеше да се изрази в преселването на българите на Запад по времето на комунизма, ако тази свобода на придвижването беше внезапно позволена. А когато позволението се получи ( уви, пак по волята на моментно отслабената и запленената от идеята за раздяла с традицията на самодържието Москва), виновна се оказа непознатата по нашите зами за поне едно поколение демокрация.
В НРБ на бегълците от комунистическия рай им се лепеше етикета РОДООТСТЪПНИЦИ. Вероятно заради внушението, че родов белег за национална принадлежност е да си роден в (не)свободна страна, която ти забранява да избираш къде да живееш – не само извън нея, но и във вътрешността й.
Комунизмът уж се спомина. ГЕРБ уж са антикомунисти. А държавата ни уж е евроатлантическа. Но старите заклеймявания не са забравени. Не умират лесно. Като всички лоши навици.
Днешните “родостъпници” се юрнаха към Родос и прочее местообитания на юг от нас, където българският турист предпочита да гнезди. Родните власти, които се гневят на тази миграция, трябва да започнат по този повод да анализират себе си с въпроса: какво (не) направихме, за да превърнем българите в Родосотстъпници?
