Размисли върху бургаски картинки
И днес в деня на Освобождението на Бургас от османско иго ми се наложи да мина по някоя от бургаските улици в центъра, които са част от синята зона.
Срамно е да твърдиш, че имаш претенции за най-добър за живеене град, а да не виждаш години наред улиците с дупки и повредени тротоари и то в самия център на града ...
Местният патриотизъм е нещо хубаво, но често лъжовно по отношение на прости факти от ежедневието на бургазлии.
Свикваме с дупките, счупените плочки, с огромните локви и калта в кварталите и се радваме на две-три улици преобразени през годините с нашите пари, сякаш това е събитието на века.
Няма лошо да се правят нови неща и такива има ...
Но живота ни минава там в кварталите, а не на пешеходните зони покрай турските плочки и палмите, които също не са лошо нещо ...
Минавали ли сте скоро по ул.“Лермонтов“, ако не сте, не ви го препоръчвам, защото там просто няма тротоари или те са заети и от двете страни от паркирали коли, а уж ролята на синята зона бе да улесни движението и на пешеходците по тротоарите...
Да, ама не!
Нагло спрени коли върху забраняваща паркирането маркировка, липса на служители от синята зона, които да алармират паяците и т.н.
А вглеждали ли сте се скоро в катедралния храм „Св.Кирил и Методий“ ?! Има жестоки нацепвания на нейната снага, които са се увеличили като размер ...
Има и още много трески за дялане, но ще спра дотук и ще оставя снимките да говорят ...
Екип „Под лупа“
П.П. Редакцията на "Под лупа" се извинява за евентуално допуснати неточности и грешки. Засегнатите имат право на отговор.
