Раз-Об-О-Градим

Не е носталгично партийно пристрастие, а просто детски спомен как по време на един спортен лагер, около 9-10-годишни, родени в края на соца задръстени хлапета, пеехме до прегракване „Времето е наше“. Готвехме се за някакво състезание и шлагерният лозунг на седесарите беше забавен вариант за самонадъхване (който не ни е бил пробутан нито от родители, нито от треньори).

Наложеният от френския рекламист Жак Сегела позитивен слоган - към посочения за противник бивш режим чрез фразата „45 години стигат“ (превърнати в политически хит от композитора Борис Карадимчев) - и до днес е най-запомнящият се предизборен наслов. С който можеше да се идентифицира и партията, и твърдият й антикомунистически електорат, но и тези, които не се интересуват от политика - и дори не знаят какво е тя.

С „Времето е наше“ Сегела (участвал в кампаниите на политици като Франсоа Митеран и Ехуд Барак плюс доста африкански президенти) е бил достатъчно находчив, покривайки както все още валидното в първите години на прехода фабрикуване на пролетариатско съгласие, така и нуждата от обединяващ оптимистичен девиз на всяка неформална групичка по интереси - независимо от нейната възрастова характеристика.

Слоганът обаче най-вече съдържа нахалното послание за риск и свобода - и звучи достатъчно попкултурно и приятно като тези на големи западни компании, таргетирани към младите - например EA Games с нейното „Challenge everything“.

20 години по-късно който и под 25 да попиташ как му се струва насловът, под който ГЕРБ ще води предизборната си кампания - „Градим България“ - ще срещнеш или безучастно повдигане на рамене, или изказването „Сигурно нарочно е толкова тъп“, допълнено от шантави теории в стил Не!Новините - колкото да си почешат езика и да се похилят.

Да оставим това, че думата „градим“ е остаряла. Лозунгите би трябвало да размърдват аполитичните. Гръмкото послание на ГЕРБ би могло да бъде адекватно в годините, когато всички са били обобщени в преизпълняване на петилетки, но не и във време, в което новите (не-чалга) млади имат право да не им е готино да играят ролята на прекланящ се обслужващ персонал - и уважават дързостта да изненадваш, вместо да се пъчиш. С този лозунг ГЕРБ показва, че се цели само в твърдите си фенове, неангажирана със случая на новото поколение - което макар и в периферията на агитираните, има потенциал и нужда да гласува.

С „Градим България“ по-критичните около и над 30-те пък си правят труда за увъртяни художествени асоциации, като например случка от разказа „Власт“ на Даниил Хармс: „един графолог препил с водка и такива ги свършил, че и самият полковник Дибич не би могъл да отличи доброто от злото.“ ГЕРБ изглеждат като да са препили, преяли и „изградили“ нещо, но е трудно да различиш греха от полезността му... Тук вече го няма чисто емоционалното разчитане на лозунгите, рисуващи криво-ляво образа на политическата сила, а важното условие за партии в мандат - да са верни.

Не можем и съвсем да признаем на ГЕРБ, че въображението на рекламистите им е надминало посочването на враг и че партията води позитивна кампания с правдоподобно самочувствие, призовавайки да се гласува „за“ тях, а не „против“ други. Преди три месеца Бойко Борисов си хареса лозунга „Върху пепелта на тройната коалиция строим магистрали“. И след като от БСП отговориха с още по-инфантилното „ГЕРБ ще ни дишат пепелта“, премиерът отвърна със „Само пепел остава след тях“.

Освен опита за алитерация със съгласните „Г“, „Р“ и „Б“ (поздрави за което), ясно е, че „Градим България“ на ГЕРБ е мислен през досегашния PR на партията, свързан с най-често споменаваната дума от Борисов (и аргумент за бездействието на предишните) - магистрала. Както и с „министъра на магистралите“ Росен Плевнелиев, когото доста хора вече очакват за кандидат за президент.

Изфукването, че всички пътища започват и свършват с ГЕРБ обаче е неуместно, не само защото са почнати или от предишни правителства, или от памтивека. В образованието и здравеопазването продължава да се случва нищо, даже подходящата дума е деградация, а за справянето с престъпност т? ?? ????? ????????? ? ???????????.  

а се харчи прекалено и неефективно.  

Не че отдаваме голямо значение на предизборните слогани за реалния успех на партиите. Те са в раздела Политика за душата. Но ако не си честен, ако ще големееш, поне бъди оригинален. През 2009-а дори свръхсериозни кандидати като Ангела Меркел и Вера Ленгсфелд провокираха германските избиратели с „Можем да предложим много повече“, изписано на фона на дълбоко изрязаните им деколтета.

Засега не се очаква никой от претендентите за местна и президентска власт да прояви завладяващо чувство за хумор. Не че ни е до смях. Но доста от вероятните лозунги са прекалено тромави, хаотични, дълги и незапомнящи се (виж вдясно някои).

ГЕРБ безспорно изпъква с конкретна фраза, но я изтърка по време на двегодишното си упраление. И тъй като политическите клишета дразнят, те инстиктивно стават обект на траш ирония, чиято най-елементарна форма е обръщането наопаки.

Партията повтаря грешката на сините от 1994 г. „СДС - победа България“, когато на враговете е нужно само да задраскат сричката „по“, за да се получи антирекламно послание - „беда“.

„Градим“ дава достатъчно възможности за подобни вандалски прояви с поставянето на „раз“, „об“, „о“ пред слогана. Дори едно от трите значения в Българския тълковен речник на тази ретроградна дума е „Правя ограда, заобикалям нещо с ограда; ограждам“.

Асоциацията е и с килия. Нали имаме такава стара градска песен. Народно, ракиено и забавно отвсякъде...

Елица НИКОЛОВА

Webcafe.bg