Не секват чудесата на прехода от червено-синята картина към нещо доста по-различно днес на терена на реалната политика, изнасилена както от руската агресия в Украйна, така и от патовата ситуация на нашия вътрешен политически фронт, където всеки глас на вразумяването е от полза за здравия разум в нея.
Вътрешният министър Бойко Рашков, който наскоро призна за ангажимента на МВР към руското посолство да пази съветските монументални светини ( приет назад във времето преди той да поеме поста, но очевидно спазван и от него), на практика защити решението на премиера Кирил Петков да бъдат прогонени от България 70 руски шпиони.
Пред журналисти, цитиран от БТА, Рашков подбира внимателно думите си, но в крайна сметка дава да се разбере, че е информиран за шпионската дейност на руснаците. Като отговарящ за ведомството, на което най-много му се полага да е информирано по темата, подкрепата му за Петков тежи особено много. Особено на фона на основателните подозрения за политическите симпатии на Рашков към Москва в миналото (?) и като противовес на БСП.
“Решението за експулсирането на 70 руски дипломати от България не е взето еднолично. Това каза пред журналисти министърът на вътрешните работи в оставка Бойко Рашков. Той добави, че темата с числеността на дипломатите в посолството на Руската федерация в София е обсъждана не само на Съвета по сигурността, но и на заседания на Министерския съвет.
Рашков посочи, че България има 15 дипломати в Русия, а Руската федерация е изпратила десет пъти повече лица с дипломатически ранг в нашата страна. “Може ли да предположим, че те имат изключително засилен дипломатически интерес към една малка държава като България? Аз свързвам това огромно присъствие с нещо друго, което беше намекнато от премиера”, коментира още вътрешният министър”. (БТА)
Не очаквам и не предлагам Рашков да бъде “преглътнат” заедно с неговото червено минало от неговите критици. Няма и нужда. Постъпката му обаче има значение като илюстрация на процесите в рамките на евентуалното изтрезняване от инерцията на сляпото преклонение пред Кремъл у нас ( и президентът Радев е направил в това отношение крачка встрани от праволинейния си марш под руското знаме в Крим днес в Мадрид на срещата на НАТО, където е осъдил руската агресия).
И още нещо: Рашков взима този завой в момент, когато няма какво да спечели от позицията на заподозрян потенциален кандидат за (нови) постове в рамките на обречения на скорошно разпускане парламент и на фона на ултиматума на Нинова срещу личността на Петков като кандидатура за премиер в този ( а вероятно и във всеки следващ) парламент.
Интересно е да се види разликата между БСП и Рашков. Ако смият Рашков, описан от моя съученик и приятел Евгений Михайлов като яростен крепител на комунистическия реваншизъм в началото на 90-те години, може да се промени днес в желаната от европейска България посока, без да търси лична изгода от това, значи надежда за промяна в българската политика има.
https://ivo.bg/2022/06/30/35682/
