Радев се орбанизира

от Емилия Милчева | EURACTIV BULGARIA

Изглежда, че управляващият четвърти мандат унгарски премиер Виктор Орбан си намери за съюзник в Брюксел български лидер – президентът Румен Радев, който се “орбанизира” в много по-голяма степен от Бойко Борисов. Двамата споделят общи възгледи по ключови въпроси – от миграцията до войната в Украйна и съпротивата срещу санкциите за руската ядрена енергетика. Това вече има значим ефект на европейско ниво с блокирането на инициативата за налагане на санкции върху руския ядрен бизнес.

Управлението на Орбан отдалечи Унгария от върховенството на правото, което накара Европейската комисия да замрази европейски фондове за Будапеща заради сериозните опасения за корупцията в страната. “Орбанизацията” на Радев, който представлява България на заседанията на Европейския съвет (по време на служебно правителство), става все по-отчетлива.

Завоят на Борисов към Орбан бе сдържан от германското крило на Европейската народна партия (EНП) и канцлера Меркел, но и Меркел позволи на партията на Орбан да се прислони за дълго в ЕНП. На Радев обаче няма какво да му попречи да се сближи с адепта на “нелибералната демокрация” в руски стил.

Без контрола на действащ парламент, без партия, с чиято идеология и партньорства да се съобразява, на форуми държавният глава заявява позиции в противоречие с дългосрочно поети ангажименти от България към съюзите, с които е обвързана чрез международни договори. За това получи критики от коалицията “Демократична България-Продължаваме промяната”, както и че “участва директно във формирането на външната и вътрешната политика, чиято основа са законите и решенията на парламента”.

Войната в Украйна и миролюбците

Орбанизацията на Радев проличава най-силно в позицията му за войната в Украйна, за която и той, и Орбан са най-енергичните застъпници – Киев да спре да воюва и конфликтът да се разреши с диалог и дипломатически усилия за деескалация. Българският главнокомандващ и генерал от запаса и унгарският премиер се оказаха „най-миролюбивите“ европейски лидери и пацифисти в момент, в който НАТО и ЕС решиха да засилят военната помощ за Киев в контекста на предстояща руска офанзива.

Но ако Орбан принуди ЕК да намали с 1.2 млрд. евро размера на замразените фондове благодарение на ветото си за Украйна, такъв благовиден предлог за Румен Радев няма. Изказването му пред европейските лидери за прекратяване на военните действия предизвика върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел. По-късно пред Европарламента той определи като “наивни” подобни искания.

Изглежда, че президентът Радев тълкува решението на 48-ия парламент България да предостави военна и военно техническа помощ, съобразена с българските възможности, като еднократен акт. Пред журналисти в Брюксел Радев заяви, че служебното правителство е изпълнило задачата, поставена от парламента.

“Надявам се, че правителството ще прояви разум в бъдеще това да не се допуска”, заяви той. Унгарското правителство окичва Будапеща с транспаранти срещу европейските санкции за Русия, в София президентът нарича две политически сили, които го критикуват заради позициите му, “партии на войната” и ги съветва първо да спечелят изборите, пък тогава да решават за военната помощ за Украйна.

Темата за Украйна се превръща в предизборна предвид предстоящите на 2 април избори и към реториката на БСП и “Възраждане” се прибавя и тази на държавния глава. Той подгрява с изявления като: „Бивши депутати, които не разбират абсолютно нищо от военно дело, правят всичко възможно да ни въвлекат в процеси на ескалация, които не могат да контролират”.

Стоп на санкциите в ядрената енергетика

Стопирането на европейски санкции за руската ядрена индустрия (технологии, свежо ядрено гориво и др.), което тандемът Радев-Орбан извърши, в действителност облагодетелства най-много Унгария.

Ако такива бяха наложени, щеше да бъде замразен огромният проект за АЕЦ “Пакш” – единствената в Унгария, в която се изграждат два нови ядрени реактора от руската компания “Росатом”. Русия финансира проекта с кредит от $10 милиарда, което е над 80% от общата му стойност от 12.4 млрд. долара. Така че президентът Радев помогна строителството на унгарските ядрени реактори с руски пари и технологии да продължи.

За България ползите са, че руския ядрен институт „Курчатов“, който модернизира и поддържа част от системите в АЕЦ “Козлодуй”, ще продължи да го прави. Атомната централа е изградена с руски технологии и руски компании, които до ден днешен се грижат за ремонтите и поддръжката. Затова и още през септември м.г. служебният кабинет взе решение НЕК и АЕЦ “Козлодуй” да бъдат изключени от санкциите срещу Русия, след като ЕС е разрешил на България да ползва дерогация по чл. 5к от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014, с който се налагат ограничителните мерки. Така двете компании продължават да работят по рамковите споразумения и договорите за обществени поръчки с руски фирми.

По отношение на свежото ядрено гориво обаче България успя да диверсифицира доставките. През април 2024 г. американската “Уестингхаус” ще достави първите касетки за 5 блок на АЕЦ “Козлодуй” на база подписано споразумение, а френската “Фраматом” ще осигурява горивото за 6 блок от 2025 г. Наред с това е осигурено руско ядрено гориво за следващите години за пълно зареждане на АЕЦ.

Миграция, мултикултурализъм, ограда

Зад идеята не просто за ограда, а за стена на българо-турската граница, лансирана от българския държавен глава, застана и унгарският премиер – “тъй като оградите защитават цяла Европа”. Това е разбирането, което двамата споделят, за един нов подход спрямо нелегалната миграция, нахвърлила 330 хиляди незаконни пресичания за 2022 г., най-високото ниво от 2016 г. Игнорират факта, че срещу българската корупция и трансграничните престъпни синдикати за трафик на хора оградата не помага, ако ще да е стена.

Но подобно единомислие по темата за миграцията имаха и Борисов и Орбан преди няколко години години, възползвайки се от родения от страховете на европейците национализъм. Днес Орбан-Радев и държави като Австрия, които ги подкрепят, подхранват скептицизма на европейците, че Съюзът е способен да се справи с нарастващата мигрантска вълна – процес, усложнен и от милионите украинци, потърсили убежище в европейски държави. Макар идеята за подобно съоръжение да бе отхвърлена, инфраструктурата по българо-турската граница и техническият капацитет ще бъдат подсилени.

Орбанизацията на Радев обаче ще нараства и политическата нестабилност в България и липсата на редовно правителство ще подсилват този процес. За разлика от своя съмишленик Радев още не е отишъл в Москва с мисия за мир и газ, но така или иначе за газа вече е късно.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...