Раболепието като висша комунистическа добродетел

Николай Флоров

Според римляните, «НЯМА НИЩО ПО-МИЗЕРНО НА ТОЯ СВЯТ ОТ ДОБРОВОЛНИЯ РОБ».  А според мен – има и това е Орлин Орлинов, придворно поетче по времето на правешкия цар Тодор.

Ето и одата, за която, читателю, е нужно едно изискване: за да изживееш напълно този партиен оргазъм, ти трябва да я прочетеш цялата. От нея ще видиш  какво значи талант да лазиш на четири крака, та даже и на пет. И ако накрая ти остане тъжното чувство за съизмерност на България със Северна Корея, то значи, че поетът е успял.

ОДА ЗА СССР

За тебе е моята ода, 

за тебе е моята песен,

за тебе – 

днес и завинаги… 

Ти трябва всичко да можеш.

Ти трябва всичко да имаш:

танкове и ракети,

свръхзвукови самолети,

гениални физици, гениални поети,

мозъци електронни

микрополупроводници,

станове многотонни,

океански атомни подводници,

черна металургия,

пещи доменни,

вълнуваща драматургия,

хидроцентрали огромни…

Ти си «виновен» за всичко:

че имаш още сламени хати, 

че нямаш в изобилие

червени домати,

че не си в крак с парижката мода,

виновен си даже за моята ода.

Боже господи!

Матушка мила!

Кажи 

откъде

си взимаш богатирската сила?

Упрека да посрещаш с ласка,

удара – с удар,

угрозата – с нахлупена каска?

Ти трябва всичко да можеш.

Ти трябва всичко да имаш:

нефт,

злато

и диаманти,

взводни командири, маршали – таланти.

Ти трябва революцията да не спираш.

Ти трябва блудния син да разбираш,

а за да може

спасеният 

от твоя солдат да се чумери – 

търпение, 

спокойствие в сибирски размери.

А знаят ли тия 

нови пророци и вехти витии,

че ако ги няма твоите дула, 

че ако ги няма твоите крила,  

че ако ги няма твойте площадки, 

разговорите с тях 

ще са страшни 

и кратки?

Стига!

Стига!

Стига!

Точка на тая игра.

Баста на тая мелодрама!

В тоя свят

Озверен, 

настървен

и зъбат –

два пъта няма!

Или тук.

Или там.

Диалектиката е ясна.

Измерена до грам.

И ние добре истината знаем:

за всяка продадена капка любов – 

американски заем.

И ако ръката, 

която уби

Кенеди I,

Кинг Черни,

Кенеди II

рече да запали 

земята,

водата,

небесните простори,

кой ще отбие безумния удар?

Кой ще ни защити?

Небесно знамение?

Някакво чудо?

Ти!

Ти!

Ти!

Ти!

Ти ще бъдеш първият, тоя,

който ще влезе в ада на боя,

твоя Андрюша

ще яхне катюша,

русия Ванка

ще влезе във танка,

твоя Альоша

ще мине по страшните бойни полета, 

за да остане безсмъртен

по нечии чужди тепета!

Тук няма шега.

Няма измама.

Един е пътя.

Два пътя – 

няма!

И нека ни хулят!

Нека се пенят!

Такъв е законът на нашите дни:

който на теб, СССР, 

измени,

той на великата правда изменя.

За тебе е моята ода,

за тебе е моята песен,

за тебе – 

днес и завинаги…

снимка : https://www.meme-arsenal.com/