Сполетяха ме едни пояснения с днешна дата около сбъднатата (ми) прогноза, че Путин ще подвие опашка. Няма да нападне Украйна.
Позволих си да я направя още когато неговите тамошни и нашистки туземни “пропагандоны” ( комбинация между думите “пропаганда” и “гандоны” т.е. “капути”, както вече писах) в Русия бяха на върха на екстаза. Не можеха да се нарадват, че той е отправил ултиматум към Украйна, НАТО и Запада. https://ivo.bg/wp-admin/post.php?post=33681&action=edit
Започвам малко отдалеч, но обещавам да съм кратък. Не искам да откажа да четат онези, които трудно смилат повече от страница текст ( имахме такъв премиер до неотдавна).
Винаги съм се чудил на глупавата поговорка “шило в торба на стои”. Как така не стои? Да не би да побегне?
Истината е, че става дума за бездарен превод от руски. Нашите русофили толкова си могат. Папагалите могат да повтарят, но не и да (ос)мислят.
Руската поговорка, преведена у нас без мисъл в главата, гласи, че не можеш да скриеш шило в чувал. Логиката е, че ще го прободе. ( “Шила в мешке не утаить”) .
В дълго и упорито русифицираната ни страна дори и в побългарените “народни” обичай са заложени криво разбрани руски обичаи. Като да се подвиква “горчиво” на младоженците на трапезата. Възприема се като подканяне да се целунат, за да им е сладко. В оригинал на руски се има предвид друго – да се разгорещят.
“ Вопреки множеству народных преданий, слово «горько» этимологически связано с древнерусским глаголом «горити» (гореть). То есть, своими криками гости призывают молодоженов к жарким, горячим поцелуям, а вовсе не просят «подсластить» им еду”. https://cyrillitsa.ru/tradition/154504-zachem-pered-brachnoy-nochyu-na-rusi-peli.html
Но да се върнем към опита да разберем превода не толкова на истинското значение на руските думи, колкото на руската Дума. Тя е шилото, което Путин се опитва да представи като самостоятелна величина в чувала на царството му.
Руските комунисти в Държавната дума, които се правят на опозиция, приеха разгорещено ( “горько”) законодателния акт за признаване на независимостта на Луганския и Донецкия сепаратиски анклави в Украйна. В очакване на указ от президента, който да одобри това решение ( сякаш той няма нищо общо с гласуването!), другарите от компартията предложиха от трибуната на т.н. парламент в Москва щото депутатите вкупом да се откажат от 13-та заплата тази година и да я предоставят на сепаратистите в Донецк и Луганск.
Във връзка с тази сърцераздирателна жертвоготовност на думи и с твърде малката вероятност тя да стане факт, в руските социални мрежи припомниха стар съветски виц.
Един трудов колектив в СССР бил внезапно награден с премия ( днес му викаме бонус). Партийният секретар събрал кадрите ( днес им викаме личен състав). По най-демократичен начин, типичен за най-демократичната държава в света, началникът призовал присъстващите да предложат какво да правят с тази манна небесна. Записвал си волеизявлението им.
Участник в събранието предложил парите да бъдат изпити ( излочени). Друг добавил, че трябва да бъдат консумирани заедно с девойки. Трети дал идеята мангизите да бъдат предоставени на съпругите на присъстващите. А четвърти глас бил за това премията да бъде внесена във Фонда за борбата за мир.
Партийният секретар обобщил накрая, че трябва да се хвърли “ези-тура”. Ако се падне ези – купуват пиячка и я пресушават за нула време. Ако е тура, пиенето да върви заедно с девойки. Ако монетата падне и се задържи на ръба, премията да бъде дадена на съпругите на наградените юнаци. Ако ли пък монетата увисне във въздуха и си остане там, тогава да вложат рублите във Фонда за борбата за мир.
Смисълът на горното припомняне за съветския майтап е в опонирането на долнопробната днешна (про)руска пропаганда. Според нея Русия се бори за мир ( с Украйна, с НАТО, с ЕС и с целия войнолюбив свят) чрез струпване на войски на нейната граница, предислоцирани от хиляди километри именно там, в центъра на Европа.
Путин, понеже е миролюбив по рождение и като продължител на съветската миролюбива традиция, нарежда все пак тази борба за мир да бъде ограничена. От него да мине – заповядал войските му да започнат да се изтеглят на по-за(па)дни позиции от борбата за мир край украинската граница.
Истинските познавачи на истинската причина цар Путин да се мъчи да впечатли света отбелязват отдавна, че маневрите му са резултат от манията му да възстанови съветската империя. Без присъединяването на Украйна това е невъзможно. Абсурдно е.
Собственият му народ би предпочел, ако има право на избор, да вложи руските мангизи в пиячката, а не във Фонда за борбата за мир. Дори и да е много тъп, Путин няма как да не знае това.
За онези, които искат да възстановяват империи чрез ужасите на войната, се е произнесъл руският художник Василий Верешчагин. Известен е много и у нас, но не достатъчно – що се отнася до човеколюбивия му поглед към света. Нарисувал го е.
В Русия тази негова картина е популярна, но не и с факта, какво пише на нейната рамка по заръка на автора.
Пише, че се посвещава на “Всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи”. «Посвящается всем великим завоевателям — прошедшим, настоящим и будущим».
