Макрон си прекръстил партията на “Възраждане”. Очаквайте предизборни закачки от страна на онзи, който се закичи кичозно с тази дума, която няма нищо общо със същността на деянията му у нас. Те дърпат страната ни не към света на ренесанса, а към “руския свят”, за който Европа е враг.
Няма да се учудя Копейкин да се обяви за вдъхновител. Като в съветския виц, според който Елтън Джон страдал от мания за величие: тичал из Лондон и викал “ аз съм Йосиф Кобзон”.
Копейкин, както знаем, не е първенец в обсебването на Възраждането за обратни цели. Методи Андреев вече няколко пъти разказва в свои интервюта за план “Възраждане” на КГБ за България от 80-те години на миналия век. По неговите думи той включва кариерно развитие в политиката, медиите, съдебната система и т.н. на дълбоко засекретени българи, преценени като перспективни от съветските господари на НРБ.
Званието “възрожденци”е почетно в българската история. Те не са се определяли сами като такива. Издигнати са пиедестала от благодарните поколения българи. До един са гледали към европейските хоризонти на България. Докато узурпаторите на красивата дума днес са техен антипод. Лепят си най-нахално сами с тази свещена емблема. Употребяват я, да прокарват под това прикритие рашисткото влияние в днешна България.
С почетното звание се самона(д)градиха още преди 30 години някои от най-видните новосъздадени капиталисти, захлебили по волята на кукловодите от руините на социализма. “Възрожденският” им порив беше подкрепен мощно от медиите. В “Панорама” ги представяха човек по човек като в някакъв сериал за велики личности.
Например “възрожденецът” Блъсков, “скромен” явно по рождение, се саморекламираше и като “честен частник”. А и спътниците му израждането на обърканите в прехода към демокрация България също си ги бива. Един поглед е достатъчен върху сравнението от колажа на e-vestnik…
Приватизацията на хубавата българска дума продължи лично “възрожденецът” от село Сирищник Георги Първанов. Кръсти си партията, зачената с държавни пари при обиколките му под разни измислени предлози из България, Алтернатива за българско възраждане (АБВ). И други негови подобия се удариха партийно в гърдите като “възрожденци”.
Стефан Янев, най-новият Радев продукт в българската политика, завидя на колегата си Копейкин, че е окупирал “възрожденската” ниша. Политическите инженери, които стоят зад президентската конструкция на оглавения от Янев проект, му измислиха синоним. Замениха “възраждане” с “възход”. За всеки случай добавиха и “български”, за да не се досети някой, че става дума за възхода на руското влияние, каквато всъщност е целта.
Неуморни са българските “възродители”. Не си взимат поука от “възродителния процес” на другаря им Живков, който опозори България пред целия демократичен свят. Възраждат ли, възраждат клетата ни родина, но зад акушерските им напъни неизменно наднича озъбеното лице на рашизма.
Копейкин вече “блесна” с инфантилно предизборно видео, в което млати безмилостно общия враг на коалицията “Газпром” Кирил Петков, подчертавайки очевидната “заедност” ( по Доган) с професионалния бияч от недалечното минало Бойко и с “лошото момче” Слави Трифонов. Подражава и в това отношение на батко си Сидеров, който се беше изтипосал в една от предизборните кампании като побойник ( какъвто си е), но с кожени ръкавици на боксьор. Гледаше лошо и обещаваше да бие още по-лошо “лошите”.
Страшният поглед на Сидеров, от които на лошите се очаква да им прилошее още преди да ги набие, също е изкопиран от Копейкин. С тази разлика, че Сидеров го подозираме с голяма доза основание в поза, репетирана пред огледалото ( близък по смисъл колаж прилагам по-долу), докато Копейкин така си гледа. Иде му отвътре. Не умее иначе. Не че Сидеров е агънце, което се справи на вълк, но истината трябва да се признае: Копейкин го надминава по автентичността на бликащата от изражението му естествена злоба. Заканва се и с поглед на “подчовеците”. Природна даденост, талант. Няма нужда да се преструва.
Социопатологията отрежда светло парламентарно бъдеше на мрачния политик, който умее както никой друг негов конкурент на това поприще да се кара и заплашва дори безмълвно. Прави го всъщност по-добре по този начин, защото гласецът му го издава като един от онези, които са храбри само в глутница. Нищо, че са го избрали за алфа на руските “нощни вълци”. Иначе, както отбелязах, на други хора им се налага да репетират, за да постигнат ефекта на лошото гледане. Както казва един афганистанец в криминален роман, посветен на перипетиите на избягал в Индия от Англия престъпник : “ обичам индийските филми – никой друг не умее да крещи с поглед, както индийските актьори”.
Сериалът с кресливия поглед сме го гледали в оригинал, когато в нощта на своя електорален триумф през 2005 г. Сидеров заплашваше да вкара в затвора журналистите, които си позволяват да му задават неудобни въпроси. Римейкът предстои на 2 октомври, ако се съди по данните на социопатологията към този момент. “Мосфилм” не дреме.
https://ivo.bg/2022/09/18/%d0%bf%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0...
