Проф. Михаил Константинов: АСТА е мракобесна идея

През последните дни едно събитие буквално взриви световното интернет пространство, а и площадите на някои големи градове. Става въпрос, разбира се, за предложения международен търговски договор ACTA, посочва юристът:

Накратко, този договор предвижда интернет доставчиците да бъдат задължени да следят, дали техните клиенти не нарушават по някакъв начин нечии авторски права! И съответно да донасят на когото трябва.

Освен мракобесна, тази идея е и доста глупава. И това даже не е толкова странно - според един известен афоризъм, две неща са най-разпространени във Вселената: водородът и човешката глупост.

Без преувеличение може да се каже, че никога досега интернет общността не се е надигала толкова масово и толкова единодушно по какъвто и да е повод в цялата история на Мрежата. А тази общност не е просто за пренебрегване.

В нея са включени части от световните елити, водещите специалисти във всички области на науката, технологиите и политиката, почти всички млади хора. Интернет общността е не само най-голямата, тя е най-влиятелната. И, което е по-важно, тя вече знае силата и възможностите си. Е, не всичките, но скоро и тях ще научи.

Историята на ACTA е прелюбопитна. Готвен е цели 5 години от представители на някои европейски страни и от държави членки на Световната търговска организация. Не се казва кои, но пък е лесно да се познае. Например, като се анализира списъкът на държавите, които спешно побързаха да сложат подписа си под проекта за договор.

Но такова мащабно начинание не може да остане толкова тайно, колкото и да им се иска на неговите създатели. Информация за ACTA изтича още през 2008 г., а 2 години по-късно в САЩ е организирана дискусия, на която проектът ACTA е направен на пух и прах в присъствието на елитни учени и общественици от цял свят. Сезиран е и президентът Барак Обама. И тук е заровено още едно от кучетата в цялата история.

На Обама му предстои кървава битка с кандидата на републиканците за президентския пост през ноември. И кандидатът, който първи публично се отрече от ACTA, ще може да разчита на масивната подкрепа на повечето американски интернет потребители. А те са над 270 милиона!

Изобщо, ако има момент, когато е подходящо да се иска нещо от някой политик, то е преди избори. Това, разбира се, важи с пълна сила и за европейските политици, които перманентно са в предизборен период. За щастие всички тези подписвания на ACTA са предварителни.

Що се отнася до 27-те държави от ЕС, предвижда се злополучният договор първо да бъде ратифициран от националните парламенти и накрая да бъде приет от Европейския парламент.

Ако се съди по протестното цунами, надигнало се в целия свят, до ратифициране и влизане в сила на договора няма да се стигне. Но дори и в хипотетичния случай, когато световната общност си мълчеше и договорът безметежно се приемеше, пак нищо нямаше да се случи.

Нито притежателите на авторски права щяха да вземат някакви големи пари, нито интернет общността щеше да си промени особено поведението. Е, може би щеше да се стигне до съдебен процес срещу някой най-невинен сърфист в интернет. Но тогава пак щеше да стане ясно, че ACTA е правно недоносче и няма шанс да се превърне в международна правна норма. Както видяхме,  договорът в този си вид няма никакъв шанс да мине.

А в друг вид от него няма смисъл, тъй като и сега действат достатъчно обхватни и справедливи закони срещу пиратството в Интернет. Историята с ACTA е тревожна, защото показва нивото - политическо и интелектуално, на водещите политици в Европа и САЩ.

В момент, когато светът е пред срив и пред тежки конфликти за изчерпващите се ресурси (предстоящата война с Иран е само щрих в пейзажа), да се опитваш да ограничаваш едно от най-великите достижения на съвременността – обществото на знанието, основано на интернет, е повече от глупаво.

Глупаво е, откъдето и да го погледнеш. Глупаво е като всяко безсмислено занимание, за което се хаби енергия. Глупаво е, защото няма да стане и ще дискредитира своите автори. И е глупаво дори при абсурдната хипотеза, че се реализира – защото тогава ще върне обществата ни назад.

Особено трудно се вземат решения, ако те са полезни само в дългосрочен план, когато не тези политици ще бъдат на власт, а падналите ще бъдат забравени, или даже обвинени и наказани за смелостта си.

Кои са политиците, които днес могат, както Уинстън Чърчил на 13 май 1940 г. пред английския парламент, да ни обещаят “кръв, тежък труд, сълзи и пот” в името на нещо, което ще дочакат едва децата ни? Трябва да ги намерим тези политици и да им дадем доверието си.

Защото отговорността за бъдещето е на всички – и на лидерите, но и на нас, избирателите. Нещата са прости: или ще намерим правилните хора и ще тръгнем след тях, или ще оставим едни други лидери да ни занимават с недоносчета като ACTA. С всички произтичащи от това последствия. (Със съкращения)

monitor/politika