Нагазвам днес в информационните канали и дочувам под краката си в калта пукането на балоните, напомпани с рефрена за репресиите.
Шефът на държавната репресия Иван Гешев споделя пред медиите ( не е репресиран, че да не му дават думата), че близки на ( до него?) магистрати са репресирани. Зов за помощ от най-овластения с безалтернативност в държавата голям началник.
Някакъв нов “Клуб на репресираните” се заформя в триъгълника на загубената власт. Три в едно:
1.Главната прокуратура
2. ГЕРБ
3. И нихните медии.
Един призрак броди днес из европейска България – призракът на репресията ( по Крал Макс).
Поне така изглежда, ако се вярва на новородените революционери срещу промяната, нарушила дългогодишния комфорт на едни другари по системно репресиране на медии и журналисти, за което днешните “репресирани” и дума не обелват. А беше факт, че принуждаваха собственици на вестници да си ги продадат на продажници в колаборация с властта, купиха и закриха телевизии с цел да им запушат устата, а за персоналните гонения на неудобни журналисти да не припомням отново. https://e-vestnik.bg/35175/priklyucheniata-na-blaskov-4-grabezh-ot-danakoplatetsa-kato-svoboda-na-pechata-i-koy-mu-prechi-da-se-premesti/
Сайбията на виртуалната “агенция” на бившата власт, който сега най-много се вайка за принудата “Труд” да напусне наетата държавна евтиния, също го принудиха да си продаде дяловете в печелившия вестникарски алъш вериш и да се завре във виртуалната ниша. Въпросният тогавашен съсобственикът на най – тиражния седмичник сред жълтите събратя на вестникарския пазар, беше съгрешил пред властелина на задкулисието с публикации за любовници на президента Георги Първанов. Използвам турцизма с алъш вериша, за да ме разбере един депутат с българско име, който по-късно се о(т)каза в това състезание в битката за тиражи.
Ама това било преди, пък дай да видим какъв ужас е настъпил сега за новите репресирани, казват онези, които залагат на амнезията, подклаждана от гузните колаборационисти с репресивния апарат на предишната власт.
Какъв е този ужас, наистина?
Хайде да направим сравнение, понеже днес се твърди, че зад невероятната, безпрецедентната и пр. репресия да бъде преместена една редакция стои демонът на надигащата се президентска диктатура на Румен Радев. И да е вярно това за злодея Радев, ето с какво “пропускат” да сравняват угодниците, които наистина “пропуснаха” да забележат как др. Първанов се радваше на унизителен за медиите комфорт до степен, че никога не посмяха да го проверят за онези мезонети и за други иширети. Той наистина командваше медийното задкулисие.
Питайте самия “Капитал” защо не си публикува разследването за мезонетите му. Само за три дни ровене вестникът беше доказал през октомври 2006 г., че Първанов наистина ги е получил като подарък от оръжейния търговец Манджуков.
Обаче никой не пита. Продължава да не пита. От “Капитал” мълчат. Мълчат и от ДПС, които днес крещят колко били репресирани от собственика на “Капитал”. Мълчат и всички останали по веригата три синджира роби на зависимостите си, които ги свързват. Не изключвам някои да мълчат също от срам. Не всеки изнасилен е готов да разкаже какво му се е случило.
Ето на това му казвам доказана репресия срещу свободата на словото, потискана от един нашистки президент. Сегашният има много да учи от него, ако иска да постигне недостижимия в това отношение бивш шеф на БСП, оказал се на върха на държавата.
“Репресираните” заливат днес Радев медийно с катран от сутрин до вечер по начин, по който никога не е страдал неговият червен предшественик на поста Първанов.
Няма отново да изброявам за кой ли път имена на гонени от важните за властовата пропаганда журналисти в недалечното минало. Но държа да отбележа, че никога не съм се солидаризирал с исканията за реципрочни гонения. Напротив, въпреки предизвикателното, преднамерено провокативно путинофилско поведение на някои от тях, винаги съм смятал, че е по-добре те да не бъдат канонизирани като мъченици с трънен венец, за какъвто си мечтаят. Декларирал съм тази позиция във връзка с някои от тях, като Волгин, проповядващ червен екстремизъм от микрофона държавното радио.
Какво “гонение” е това наемодателят да си поиска сметката от некоректния платец, възползвал се от сервилната си позиция за материална облага, какъвто е случаят с Блъсков? Да, с Блъсков персонално. Защото той е минирал бъдещето на своите заплатополучатели със сговора си с властта, която се е надявал да дои още дълго, залагайки мутропободно на мутрата, която в стила на своя учител Тодор Живков ни заплашваше, че ще управлява още и още години. Но се провали и завлече със себе си цяла редакция на улицата.
Ако някой трябва да подгони сега спекуланта, инвестирал във внезапно приключилото предполагаемо дълголетие на своите покровители, това са трудещите се от “Труд”. Блъсков ги е по(д)вел по нанадолнището. Те са негови жертви и би трябвало да му поискат сметката, вместо да го оставят да квичи от тяхно име след неговата всеядност спрямо властта.
Не искам да давам жокери на клоуните, които биха ме обвинили в мегаломанска претенция на оценител от с(р)амотни висини. Но ще приключа тезата си относно репресиите с риторичен въпрос: кой пострадал от репресии през последните години български журналист е получил парламентарно адвокатстване – при това като първа тема при откриване на ново Народно събрание?
Никой друг. Но точно Блъсков се сдоби с тази привилегия. Това не е негова заслуга. Защитниците на този Бай Баньо в българската журналистика се разпознаха и се признаха за негови подобия.
https://ivo.bg/2021/12/09/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%ba%d1%...
