Президентът Радев мина в атака. Фронталният сблъсък с правителството и мнозинството по темите корупция, неефективно управление и злоупотреба с власт го поставя в открита позиция и претенция на лидер, готов да оглави властова алтернатива на статуквото.
В своята заявка за лидер на политическа алтернатива Румен Радев изцяло заобикаля – ако не броим един неясен намек за „търговия с национален суверенитет“ – геополитическите измерения на политическия конфликт в България.
Президентът не е готов да заеме позиция по този въпрос и изпреварващо фокусира общественото внимание изцяло върху вътрешнополитическите измерения на властовата криза. Няма никакво съмнение, че тези вътрешнополитически измерения са най-значими и важни.
Но на Радев ще му се наложи не само да отбележи, но и да заеме позиция спрямо външнополитическата рамка на властовия конфликт в България. Тази рамка неизбежно ескалира сблъсъка в българската публичност по проблеми като корупция, нарушен суверенитет, пропагандна война, институционална слабост и неефективност на управлението. Радев няма готовност да заеме тази открита позиция.
Неговата лична, макар и много кратка политическа история пази неосветени пространства и – по всяка вероятност – зависимости, които са проблемни за неговата роля като държавен глава на страна – членка на ЕС и НАТО. Става дума, разбира се, за неговите връзки и обвързаности с позициите на Русия спрямо България.
Това е основната структурна слабост на позицията на президента Радев, която в комбинация с ограничения му политически опит и основно представителни пълномощия прави заявката му за властова алтернатива доста трудно осъществима.
Коментарът на политолога Огнян Минчев е от „Фейсбук“. „Дневник“ го публикува с разрешението на автора.
