Преговорите: Как се сменя „брандът“ на цяла държава
Догодина пенсионерите няма да получават по-ниска пенсия от тази, която получават в момента, а минималната заплата занапред ще се определя като процент от средната. Около това се обединиха „Продължаваме Промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП по време на преговорите в областта на труда и социалната политика.
Те са на едно мнение и по въпроса, че обезщетението за майчинство през втората година за 2022 г. трябва да е колкото минималната заплата.
Партиите предлагат до 6 месеца да се направи пълен анализ на пенсионната система. Целта ще е да се постигне справедлива индексация на пенсиите и да се създаде нов механизъм на актуализация.
Глоби за доплащанията на ръка над официалната заплата
От ПП поискаха също така големи глоби и криминализиране на доплащанията на ръка над официално декларираните заплати. Глобите трябва да се плащат от работодателя, от счетоводителя и от самото лице, за да се изсветлят осигуровките и пенсионните плащания. От ДБ също смятат, че дългосрочно хората трябва да бъдат насърчавани да се осигуряват върху реални доходи.
От ИТН настояха за законодателни промени, които да премахнат ТЕЛК решението като достъп до лична помощ. Предложението на Елисавета Белобрадова от ДБ беше още по-радикално – тя призова системата на ТЕЛК да бъде изцяло премахната и да се премине към международната система за оценка на възможностите на хората.
„Продължаваме промяната“ (ПП) и „Има такъв народ“ (ИТН) намериха общ език в идеята да се „ребрандира“ България, за да привлече повече туристи.
„Имаме невероятен ресурс, но трябва да го продадем на света по най-умния начин“, каза Кирил Петков от ПП по време на дебата по темата "Туризъм". Той предложи страната да се представя като „една дестинация със сто преживявания“, като рекламира солеността на Черно море (равностойна на тази на сълзата) или родопската теснолинейка (на чиито спирки има фермерски пазари).
ПП предложи и въвеждането на електронни визи на по-ниски цени. Подобна идея имаха и БСП и ИТН.
Три партии настояха визите за България да се издават електронно
Социалистите и „Демократична България“ (ДБ) бяха на едно мнение по въпроса за нуждата от енергийни помощи за хотели и ресторанти заради ръста на цените.
БСП предложи мярката "60 на 40" да се получава при доказан спад на оборота от 20% спрямо 2019 г., а не както е заложено сега – при 30-40% спад на оборота спрямо 2019 г.
ДБ настоява да се премахне концесията за плажове и ски зони. Формацията предлага да се създаде гаранционен фонд, който да защитава туристическия бизнес при криза.
ИТН предложи да се обособят пет стратегически ресора в рамките на Министерството на туризма: морски и планински туризъм, балнео, уелнес и СПА туризъм, конгресен, културен и друг туризъм.
Увеличаването на финансирането на културата да достигне до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Около това се обединиха "Продължаваме Промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и "БСП за България" по време на коалиционните преговори по отношение на проблемите в сектор "Култура".
Всички подкрепиха тази идея, но беше отбелязано, че това трябва да се съобрази и с финансовото министерство. Искаме го, но ако има пари, коментира един от лидерите на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков.
Предприемачеството не трябва да е табу в културата.
Според него предприемачеството не трябва да е табу в сектора - трябва държавата да финансира повече, но не може цялата култура да е единствено базирана на публични средства. Част от подкрепата трябва да е частна, а друга коствена.
Според "Продължаваме Промяната" в повече от 80 процента от повдигнатите теми има припокриване между предложенията на другите формации и техните идеи. Те отбелязаха, че е спешно приемането на Националната стратегия за култура.
При сценичните изкуства трябва да има гарантиран фонд "Работна заплата", за да не са притеснени творците в театрите, коментираха от формацията. Според тях е задължително субсидирането от държавата да остане. Предлагат въвеждане на изисквания за атестация и мандатност на директорите. Съгласни са ДДС върху книгите да е девет процента.
В края на дискусията Кирил Петков от ПП обобщи, че 99% от приоритетите се споделят от всички участници. Сред обсъдените теми бяха управлението на отпадъците, управлението на водите, незаконното строителство и качеството на въздуха.
ИТН и ДБ посочиха като свой приоритет наблюдението на качеството на въздуха. Борислав Сандов от ДБ предложи да се създаде система за бързо разполагане на временни станции за измерване на качеството на въздуха. Това, по думите на Сандов, може да стане с пускане на дронове, които да проверяват сигналите за замърсяване на въздуха.
БСП се обяви за подмяна на автопарка на държавните институции с цел намаляване на емисиите от вредни газове. ПП и ИТН посочиха като свой приоритет електрифицирането на градския транспорт.
В България трябва да има система за оценка на качеството на образованието в училище. Около това се обединиха всички участници в преговорите на партиите за образованието.
Според Николай Денков, който участваше в разговорите от името на „Продължаваме промяната“, оценката на качеството може да се реализира чрез национално оценяване при стандартизирани условия. Ще се взимат предвид и други фактори, сред които социални условия и квалификацията на учителите, и ще се прави математически модел за очакваните резултати. След това всяко училище ще бъде оценявано в зависимост от това къде се намира спрямо средния резултат.
До 2024 г. оценката за качество може да определя финансирането на училищата.
Според Денков, който е служебен министър на образованието, такава система за оценка на качеството на училищното образование може да има до лятото на 2022 г. „Ако всичко върви добре, през 2024 г. е добре това да е съществен елемент от финансирането - и като качество, и като отчитане на особеностите на училищата“, добави Денков.
„Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН), БСП и „Демократична България“ (ДБ) обсъдиха и финансирането на образованието.
Според БСП поне 5% от държавния бюджет трябва да отиват за образование. Ирена Анастасова от партията каза, че е нужен нов модел на финансиране на училищата.
Според „Демократична България“ финансирането на образованието трябва да е обвързано с брутния вътрешен продукт (БВП) и 4% да отиват за средното образование, 1% - за висшето образование, и 1% - за науката. Всичко това трябва да е свързано с качеството на образованието, каза Ивайло Старибратов от коалицията.
Според ИТН трябва да има нова и интегрирана формула за финансиране на училищата. Пламен Николов от партията каза, че училищата трябва да получават 10% към бюджетите си, ако имат учители, които искат да повишат своята квалификация и ученици, които участват в олимпиади. От ИТН предлагат училищата да получават средства си директно от бюджета, а не от общините.
ДБ посочи като свой приоритет връщането на учениците в присъствената форма на обучение и създаването на програма за преодоляване на дефицитите, натрупани през годините на пандемията.
БСП поискаха да има безплатни учебници от първи до 12-и клас и по един учебник по предмет, докато от ИТН посочиха, че трябва да има по два учебника по всеки предмет и програмите да са свързани с възрастовите особености на учениците, което сега не е така според тях.
Според Николай Денков от ПП във висшето образование трябва да се „изчистят“ профилите на висшите училища и всяко от тях трябва да е най-доброто в това, за което е създадено. Според него трябва да има изследователски университети, професионални висши училища и образователни висши училища. Приоритет е включването на българските университети в европейските университетски мрежи, каза още Денков.
Срокът за въвеждане на тази електронна идентификация е шест месеца.
Представителите на четирите партии - "Продължаваме Промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" се спряха и на възможността за отпадане на най-често използваните удостоверения и смяната им с вътрешни административни услуги. Най-важните удостоверения могат да бъдат електронни в рамките на шест месеца, посочи Калина Константинова.
„Продължаваме промяната“ (ПП) поиска да се премахнат политическите инвеститори в земеделието и илюстрира проблемите на сектора с едно изречение: че никъде няма данни за субсидиите в този сектор, дори и финансовият министър. "Това е пълно безумие“, каза съпредседателят на партията Кирил Петков.
Четирите партии се обявиха за повишаване на контрола при производството на храни.
По време на преговорите в работната група „Земеделие“ четирите партии се обединиха по няколко теми. Сред тях са завишаването на контрола при производството на храни, стимулирането на местните производители, възможностите за поземлена реформа и създаване на Гаранционен фонд в земеделието.
От „Демократична България“ добавиха, че България е страната в ЕС, която получава най-много субсидии за най-малък брой земеделски производители.
От „Има такъв народ“ поискаха да се създаде средна класа производители. Приоритети за БСП са създаването на гаранционен фонд от 500 млн. лева, с който производителите да могат да кандидатстват по проекти, защита на български автентични храни, както и изграждане на повече напоителни съоръжения.
Основните разногласия са свързани с налагането на таван на субсидиите и комасирането на земя.
Клиничните пътеки могат постепенно да отпаднат, стана ясно от разговорите между 4 партии, които преговарят за съставяне на бъдещо редовно правителство.
В сряда бяха проведени дебати по темата „Здравеопазване“. Мнението на преговарящите съвпадна по най-малко три въпроса: за въвеждане на електронно здравеопазване, за осигуряване на медицински кадри и за поетапното заместване на клиничните пътеки с диагностично свързани групи.
Поетапно заместване на клиничните пътеки с диагностично свързани групи.
Последното означава, че лечението ще се заплаща от здравната каса според цялостната картина на здравето на пациента, а не „на парче“, както е в момента. През юни 2022 г. в България може да има една „пилотна“ болница, в която лечението да се финансира не по клинични пътеки, а по диагностично свързани групи.
Според Александър Симидчиев от "Демократична България" електронното пациентско досие може да бъде въведено за 100 дни.
БСП и ИТН се обединиха около мнението, че болниците не бива да са търговски дружества.
Спор предизвика краткосрочната стратегия за справяне с пандемията. Формациите не са на едно и също мнение по това дали трябва да има отделни болници за пациенти с коронавирус.
Споровете за строежа на АЕЦ "Белене" разделиха формациите, които преговарят за съставяне на ново правителство. БСП стана партията, която най-активно настоява в бъдещото коалиционно споразумение да се запише изрично, че централата ще се строи, пише "Дневник".
Дебатът по темата "Енергетика" продължи 5 часа и приключи със заключението, че въпросът за АЕЦ "Белене" ще бъде решен по време на предстоящата среща на лидерите на партиите. Там ще бъдат обсъждани онези въпроси, по които партиите не са постигнали съгласие.
По време на обсъждането на темата "Енергетика" партиите стигнаха до разглеждане на най-малко 30 предложения, по част от които също няма съгласие.
Формациите направиха общ извод за това, че България ще има нови ядрени мощности, но се разминаха в конкретните стъпки, чрез които това да бъде постигнато. Според Асен Василев от "Продължаваме промяната" (ПП) България "в нито един период няма да остане без ядрена мощност". Партиите не постигнаха съгласие по това дали в бъдещото коалиционно споразумение да се впише конкретно дали става дума за нови мощности в АЕЦ "Козлодуй", в АЕЦ "Белене" или текстът трябва да остане на този етап без изрични уточнения.
БСП поиска нов Закон за движението по пътищата, както и промяна в методиката за обучение на водачите по време на преговорите с „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ) по сектор „Транспорт“. Експертът от партията Крум Дончев настоя също одит на съществуващата пътна инфраструктура, както и прехвърлянето на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на транспорта.
От ИТН поискаха създаването на единен орган, който да се грижи за пътната маркировка. От партията поискаха и търсене на законови промени, които да ускорят отчуждаването на имоти, проектирането и строителството на магистрала „Хемус“.
От ДБ поискаха нови стандарти в поддръжката на пътната инфраструктура, както и въвеждането на електронни системи при управлението на трафика и взимането на решения. Заедно с това представителите на коалицията поискаха и довършването на големите инфраструктурни обекти и свързването на всички ключови пътни артерии в страната.
Всичко пред камерите. Как ще протекат преговорите за правителство
От „Демократична България“ заложиха на пет ключови неща във връзка с действията в ресор правосъдие. Това са независим съд, гарантиран чрез реформа във Висшия съдебен съвет, което ще позволи и прокуратурата да стане ефективна, прозрачна и да подлежи на контрол. От партията поискаха и промени в регулаторните органи, въвеждане на индивидуална конституционна жалба и други.
ИТН акцентираха върху мерките в сферата на правосъдието, които могат да се реализират с обикновено мнозинство. От партията също акцентираха над потенциалните промени, свързани с Висшия съдебен съвет (ВСС). Вместо промени в конституцията те смятат, че енергията на партиите трябва да се насочи към промени в Закона за съдебната власт. Ива Митева каза, че е противник на премахването изцяло на партийната квота във ВСС, защото това ще капсулира системата.
„Бих се радвал главният прокурор, като направим сега коалиционно мнозинство, да си даде сам оставката, за да не се занимаваме с него. Този проблем да се свърши от само себе си. Надявам се, че и той гледа в момента“, каза един от лидерите на „Продължаваме промяната“, Кирил Петков.
