Пред вратата ни тропа мизерията
Или трябва да има ясна съпротива срещу това бъдеще, или оставаме в кочината, която определяме като полуразвита държава, смята проф. Велислав Минеков
Илия Вълков
Проф. Велислав Минеков е скулптор и общественик. Беше един от основателите на Реформаторския блок, но през 2014 г. го напусна заради коалицията с ГЕРБ.
- Г-н Минеков, как гледате на поредното събиране вдясно между извънпарламентарните формации?
- Аз съм оптимист, ако се случи истинско обединение, но не само около ДСБ и "Да, България" и партиите, които присъстваха на последната неделна среща. Според мен е очаквано и напълно възможно. Но за тази цел е нужна и една сила, която да направи компромиси към околните, да бъде съзидателна, да бъде с чувство за създаване на категорично ново. И с ясната представа, че трябва да се пребори една управляваща структура, която е напълно негодна и която превръща държавата ни постепенно в мафиотско образувание. В основата на това поредно обединение като протест трябва да бъде борбата с корупцията, липсата на справедливост и сигурност.
- Има ли кой да подкрепи партии, които ту се събират, ту се разделят и все се занимават със себе си?
- Хората, които се вълнуват от идеята за обединение, не са малко. Аз го виждам в социалните мрежи, в градове и градчета, които са извън София. Вярвам, че може да има широка подкрепа не само в градовете. Но за съжаление явно трябва да се изчака кризата в управлението да стигне своето дъно, а това е тъжно, защото кризата може да продължава вечно. Видно е, че трябва да се стигне до едно общо решение за създаване, по мое мнение, на Обединена демократична общност.
- Вие как я разбирате тази криза?
- Тя е комплекс от антидържавност. Ако кажем какво е нарушено в България, това е липсата на държавност. Кризата означава рекордьори по корупция. Тя е унищожението на медийното пространство и плячкосване на медии, попадането им в ръцете на бандити, които управляват общественото мнение. Кризата има финансово измерение, защото живеем в условия на крайна бедност. Това, че минималните пенсии са се покачили до 200 лв., е срамно - не само в Европа. Срамни са дори и професорските заплати. Липсата на сигурност е ежедневие. Да не смеете да отгледате две кокошки, защото ще ви ги откраднат. Кризата е страхът да се приберете у дома по тъмно.
- А защо продължаваме да живеем в такава среда?
- За съжаление хората са обречени на спирала от насилие в обществото. Корупцията също е вид насилие, което се осъществява от тези, които се домогват до огромни суми, създават схеми и управляват държавата по много лесен начин. И, естествено, създават натиск върху хората. Забележете новия закон за борба с корупцията, който създават управляващите. В един миг този закон излиза със странно "съвършенство" - всеки, който е подал сигнал за корупция, ако не отговаря на истината, може да бъде съден. Това означава да няма сигнали срещу корупцията. Едно скорошно социологическо проучване показа, че за случаи на корупция знаят 82%, но едва 8% са готови да сигнализират за тях. С една дума, това означава страх, потисничество и абсолютно недоверие в държавната система.
- Защо обаче партии, за които твърдите, че са част от корупционната криза, имат толкова голяма подкрепа от хората?
- Тази подкрепа има различни форми. Първо, това е пирамидалната подкрепа от маргинални партийни структури. Това са партии без идеология, в които влизаш, за да получиш облаги. Това е единственият вариант да харесаш тези партии - да получиш сигурност, да оцелееш като производител, да може дъщеря ти да намери работа, да можеш да продадеш стоката си. Тук няма съвършенство на политическата мисъл. Другото е, че можеш да бъдеш тормозен от държавата заради критична мисъл или действия, засягащи същите партийни дружини.
- Идеологията обаче не храни. Трябва ли да съдим хората, защото не вярват в партийната идеология?
- Факт е, че идеологиите вече са трудно разбираеми. Трудно е да се обясни що е ляво, що е дясно, кой е либерал. В случая обаче има недоволство, което може да доведе до създаване в по-късен етап на истински партии с истински идеологии, каквито има в Европа. Там в някоя партия се влиза със саможертва, защото искаш да участваш в създаването на добрини, на новата държава. Днес, ако попитате някого от партийните членове на водещите партии защо са там - няма да получите смислен отговор. Аз съм го правил и ефектът е безобразен. Ако това обаче се случи, в близко бъдеще в България може да имаме парламентарна нормалност. Да има истински управляващи, да има истинска опозиция, да има парламентарен център, който да коригира тези две групи.
- Какво трябва да стане, за да дойде тази нормалност?
- Последните политически протести като че ли разочароваха хората. За съжаление протестите от 2013 г. не бяха насочени в ясна посока. Дори и днес всеки го е страх от термина политик. Това е ужасяващо. Политик означава "някой, който краде". За гражданите той е мръсник по природа. Звучи обидно, но без политика и без политическа цел и насока не може да се случи това, което очакваме. Бедата на тези протести беше точно там. Протестът не беше централизиран, нямаше политически искания, никой не говореше за унищожената държава. Разбира се, често пъти процес на създаване на нещо ново става тогава, когато има някакъв скандал. В момента управляващите се опитват да потушат всеки скандал чрез заглушаване, медийно или с жест. Естествено е обаче това развитие да не е вечно. А и вечен управляващ няма. Ясно е, че това вече свършва, че управлението е изтощено. Дайте да свалим калема от ухото и да направим една сметка - милиарди изтекоха в КТБ, "Южен поток", АЕЦ "Белене". Господ знае какво е числото на цесиите в КТБ. За премиера Бойко Борисов цесиите са престъпление. Той направи няколко такива изявления, но забрави за думите си. А вътре има цесии за по 30-60 млн. лв. И нека да видим кои са хората, които са ги направили, тяхната близост с управляващите в момента. Догодина ще платим още 1 млрд. лв. по държавния дълг. Ще вземем, за да върнем взетото. Сметнете всичко това заедно с дълговата спирала, в която навлизаме. Очаква ни вечна мизерия. Единственият начин да се събудим е да осъзнаем обреченото настояще и мрачното бъдеще. Скоро спират милионите от европейските фондове, милионерите, които направиха пари от тях, няма какво да очакват. Но няма да има и за работещите, които гризат остатъците. Пред вратата ни е мизерията, с която вече сме свикнали. Или трябва да има ясна съпротива срещу това бъдеще, или оставаме в тази кочина, която ще определяме като полуразвита държава в Европа.
- Трябва ли да извънпарламентарните партии да чакат да назрее протестното желание на хората, за да се възползват отново от всеобщото недоволство?
- Това вечно чакане е най-голямата грешка. Трябва да има пълна организация в тази десница, ако има такава. Защото дясното е пространство на инициативния, на можещия. Трябва да погледнем, че в България е пълно с хора, които не разбират точното значение на този термин. Те също са в състояние на протест и желаят да бъде изметено и унищожено това, което се е наместило в управлението на държавата. Протегнатата ръка трябва да бъде широка. Да се извършат поредица от компромиси. Да има наведени глави, да се чуе гласът на младите хора, търсещи бъдещето си тук. Вечните съмнения не са лечение, трябва да намерим достойни лица, които да поведат новото обединение.
- Бившият министър на културата Вежди Рашидов ви съди за клевета. Какво очаквате от делото?
- Първото заседание е на 31 октомври. Обвиненията са повече от странни. Но въпреки тяхната странност аз бих се постарал да има повече публичност. Министър съди гражданин. Резултатът от това дело ще е от обществено значение, защото ще видим доколко е позволено гражданин да си позволи критика срещу управляващо лице и доколко ние сме европейци и заслужаваме Европейски съюз.
