ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА АВАНТЮРА НА ГЕРБ - ДА ПРОМЕНЯШ СЪДБИ СЪС ЗАДНА ДАТА

Любомир Кольовски

Да се променя ли Конституцията, за да има НОВИ (стари) разследвания на приватизационните сделки?
Този въпрос през последните дни стои на масата на всички – управляващи, опозиция, извънпарламентарни, бизнес, обикновените хора... И едва ли някой до край си дава сметка, че поставянето на този въпрос е КАПАН. Черна дупка, в която искат отново да ни вкарат.
И това е така, защото преди да се тръгне в тази посока, трябва да се даде отговор на следните въпроси:
Като се промени давността, какво и кой ще бъде обект на разследване – онези, които са продали или онези, които са купили?
Ако целта, която се преследва е не да върне „нещо” в хазната на държавата, а да се накажат виновните – кой ще плати цената на това разследване, колко ще ни струва ОТНОВО, колко ще загубим не само като пари, а като правосъдие, като защита на сегашния ни живот, като потъпкване на онова, което е животът ни днес, за да може някой да демонстрира...
При провал на тези НОВИ /стари/ разследвания, кой ще носи отговорност за провала. Но отговорност не само политическа, отговорност финансова, отговорност лична, защото делата, които ще последват срещу България и по които тя ще бъде осъдена, ще струват милиони, ако не и милиарди? Кой ще бъде обявен за новия грабител?
Някой дава ли си сметка, че огромната част от приватизираните активи отдавна не са този вид, в който могат да се преценяват, да се оценяват, да се анализират възможностите, които са имали някога, в условията на СИВ и дали тези уж възможности са били приложими към онова, което се преследваше – пазарната икономика.
Някой дава ли си сметка, че голяма част от онези, които са „купили” или „договори” или „спазарили” резултата от приватизационна сделка – както като продавач, така и като купувач, вече не са между нас – в пряк и преносен смисъл. Някои са ни напуснали завинаги, други просто са се трансформирали, трети са се ликвидирали, четвърти са ги фалирали, а пети, шести и т.н. просто вече са в ръцете на пето, десето и т.н. „добросъвестно” владение, което вече е почти неразбиваемо.
Нямам компетенцията да анализирам или да прогнозирам какъв би бил правния резултат от тази политическа авантюра. Да искаш да променяш конституцията, за да дадеш шанс със задна дата, заради доказана към днешна дата безпомощност на управлението и правосъдната система в лицето на разследващите да се справи компетентно с проявленията наречени престъпления, вкл. и тези в сферата на приватизацията, е не просто неразумно, то е престъпно.
Като рефрен от страшния сценарий на идването на комунистите през 44-та звучи казаното от Десислава Атанасова :„Периодът, който сме предложили, е от 1992 г. до 2017 г. Обхващаме периода във всичките мандати на управление на ГЕРБ. Ние нямаме комплекс, че във времето, в което ГЕРБ е управлявала, трябва да има разпънат политически чадър. Напротив, ние искаме истината за този период”. Защото същата тази Атанасова, която е юрист по образование, зам. Председател на комисията по правни въпроси в парламента, допълни: „Този период е емблема и на прехода. Ние (ГЕРБ) предлагаме веднъж завинаги да се сложи точка на тази страница и да е ясно, публично и известно дали, кой и как е извършвал приватизационни сделки, дали има нарушения на закона, дали има престъпления, свързани с тях”
Аз не познавам здравомислещ човек, който да повярва на това. Защото точно ГЕРБ, управляващите през последните почти 10 година, ще търсят истината, преди да са потърсили защо самите те са изтървали тази „истина?
Моето скромно мнение (не съм участник в приватизацията нито като купувач, нито като продавач и никой от моето семейство не е) е, че с тази толкова жадувана промяна на конституцията всъщност започва НОВОТО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЛАГА, преразпределение в полза на управляващите (сраснали се с държавата), преразпределение със силата, методите и възможностите на репресивната машина. Защото не е важно някой да бъде осъден, към това никой не се стреми, важно е да има обвинения, дълго, години наред, без давност, без право да обвиняемите да поискат съдебен процес като прекратят разследването, без шанс да се защитят, защото когато това дойде може да не са живи...или да са толкова смазани от машината, че резултатът да им е „все едно”. Този сценарий може безпогрешно да се приложи на всеки. И последните, за които това ще е валидно са онези, за които настина е следвало да има разследване...
Не вярвам и по друга причина. Спомняте ли си помпозно рекламираното журналистическо разследване на БтВ през изминалата седмица – за незаконните ВЕЦ, на които ние плащаме високата цена? Някой да публикува пълния списък. Някой да започна разследване? Някой да се самосезира...? Престъплението е грандиозно. Но то засяга и е продукт на сегашните политици. За всички тях – и управляващи и опозиция е по-изгодно да се занимават с минали неща, но не и с днешните.

Иска ми се да приключа с казаното преди два дни от един български юрист, когото много уважавам - Михаил Екимджиев: „Надявам се премиерът Борисов да бъде вразумен по отношение на намерението му да променя Конституцията във връзка с приватизацията. Ясно е, че от него зависи какво ще направят под строй неговите депутати. Дано тази поредна битка на здравите сили със здравия разум да не започва, защото може да причини тежки крушения на правото и на държавността.”
Това е от юриста, а от мен, журналиста: Тази битка ще е за сметка на нашия живот, който за пореден път ще бъде пожертван, за да може едни имитиращи справедливост управляващи, да продължат не само заблудите, не само жалкото си управление, но и да си гарантират възможности за нова, в тяхна полза „приватизация”.
Аз не искам справедливост със задна дата. Искам справедливост ДНЕС, за днешните действия, за днешния ни живот.

Любо КОЛЬОВСКИ

Фейсбук