Покор(е)ната България е европейски шампион по самопредлагане на Русия
Ще дойде ли ден, когато дългогодишните усилия на шепата публични критици на руската намеса в България, осмивани, демонизирани и най-вече опаковани в изолационната вата на медийното пренебрежение, ще бъдат подкрепени от българска институция? Ако не като резултат от прилив на чувство за справедливост и осъзнаване на необходимостта от ( само)защита на националните интереси, то поне като реакция на растящите усилия на Запада да разобличи подмолните действия на Москва?
В САЩ се обсъждат законодателни мерки в подкрепа на Източна Европа като обект на руските домогвания за контрол над новите западни съюзници. Великобритания обеща вчера финансиране за милиони със същата цел. А в ЕС работят специално създадени органи за борба с руската дезинформация. За България обаче всичко това е без значение. Тук продължава надпреварата за повече Русия в България и вкопчените в тази схватка подмазвачи на руския империализъм не могат да се наситят на собствената си сервилност, сервирайки на тепсия българския суверенитет.
Това не са празни приказки. Желаещите да се запознаят в концентриран вид с фактите на този поднос могат да прочетат доказателствата от доклада на организацията “Свободна Русия”, която стига до извода, че България е ненадминат европейски шампион по самопредлагане на Кремъл. Обстоятелството, че има “Свободна Русия”, но “Свободна България” няма, косвено подкрепя тезата за тази нашенска “изключителност”. Налага се да разчитаме отново на …Русия, подкрепена от събуждащите се западни съпротивителни сили.https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/-svobodna-rusiya-kremal-koman...
Няма що-годе просветен българин, който да не си дава сметка колко права беше посланик Нанси Макълдауни, експерт по енергетика, която е написала в свой доклад до Държавния департамент на САЩ, че България е “полегнала” между “Лукойл” и “Газпром”. Годините обаче си минават, а изтеклата в Уикилйкс американска дипломатическа констатация, превърната от текст за вътрешно ползване в повод за публичен размисъл, не доведе до никаква промяна в изнасилването на България. Спомина се се само споменатият в доклада на “Свободна Русия”началник на митниците в България Ваньо Танов, дръзнал да търси сметка на всемогъщата “Лукойл” за арогантното нарушаване на правилата в бизнеса си на територията на европейска българска.
Спомина се и убеждението, доколкото е било налично у някои наивни българи, че само у нас се въдят продажни политици и дипломати. Когато на страната на “Лукойл” срещу българската държава застана лично посланик Джеймс Уорлик, обяснението му за пред телевизионните камери на терена на самата “Лукойл” беше, че тя била частично и американска компания заради акционерното участие на американски граждани в нея, потъна в дълбоките води на неразбирането, характерни за българското примирение. Едва след това, когато Уорлик напусна България и американската дипломация стана ясно какво се е случило. “Оказа се”, че са му предложили работа в една от най-скъпо платените юридически кантори в Русия, близка до Путин. Подобно на напазарувания от Кремъл бивш германски канцлер Герхард Шрьодер, съблазнен от “Газпром” да полегне срещу елитно заплащане като елитна компаньонка на Кремъл.
Да, проблемът не е чисто български, но е български проблем фактът, че тук просто не се оказва съпротива на изнасилването. На което в прав текст му се казва проституция, практикувана практически от всяка една българска институция, замесена с действие или бездействие в превземането на България от страна на евразийските ни колонизатори. При това някои нашенски компаньонки го правят и за удоволствие по десетилетен навик.
Символичният в това отношение отказ на българските власти, аплодирани от “опозицията”, да посочат изрично руската заплаха и да се солидаризират с прогонването на руски шпиони от България като реакция на случая с разиграването на руския мечок, въоръжен с новичок в сърцето на Англия, е връх на този все по-видим в целия свят айсберг. Прогонени от влиятелните им властови позиции се оказаха вицепремиерът Валерий Симеонов и парламентарния шеф на ГЕРБ Цветано Цветанов. Имат си много трески за дялане, на по тази тема се откроиха с една ( непокорна ) и бяха “скъсени с една глава” със секирата на Борисов. Поводите за това бях различи, но общото, с което двамата стърчаха над останалите мълчаливци беше именно проговарянето им по въпроса за проблема, който имаме с руската намеса у нас – повече и по-категорично от страна на Симеонов, отколкото в случая с Цветанов, но явно достатъчно дразнещо Москва, за да бъдат отстранени под различни предлози от пътя на руската троянска колесница в България.
