Поклонението в памет на жертвите от лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч ще е на 20 март

Написано от Христо Христов

https://desebg.com/chestvania/4696-2021-03-13-18-01-55?fbclid=IwAR3AAOmr...

Годишното шествие-поклонение в памет на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг“ край Ловеч ще се състои идната събота, 20 март 2021 г.

Това научи desebg.com от покана, изпратена до сайта. Сборният пункт на превърналото се в традиция вече три десетилетия шествие е пред сградата на Областния управител в центъра на града.

От там шествието ще потегли към каменната кариера край града в посока Троян, където през 1959 г. със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков МВР-ДС създава един от най-жестоките концлагери.

Организатор на събитието тази година е Областния и Общински съвет на СДС. Съюзът на демократичните сили инициира през март 1990 г. първото поклонение след краха на тоталитарния комунистически режим.

Оттогава досега всяка година демократичната общност на Ловеч и гости от цялата страна всяка година през месец март се покланят пред паметта на жертвите в лагера.

Изключение прави миналата година, когато не се състоя организирано шествие заради наложените ограничителни мерки заради пандемията то китайския комунистически вирус (ковид-19). Фондация "Истина и памет" обаче създаде виртуална страница във Фейсбук, където годишнината бе отбелязана отлайн.

През последните няколко години откакто кмет на Ловеч е Корнелия Маринова (ГЕРБ) общината в града организира редица съпътстващи събития покрай годишните поклонение – кръгла маса, излъчване на филми и представяне на различни изложби, свързани с комунистическите лагери.

Очаква се и тази година представители на общината и кметът Маринова да участват в събитието. В него винаги участват и свещенослужители от Ловчанската митрополия начело с Ловчанския митрополит Гавриил.

Историята на един от най-жестоките лагери на режима на БКП

Лагерът край Ловеч съществува в периода 1959-1962 г., като в него са въдворени без съд и присъда представители на различни обществени групи – музиканти, актриси, търговци, адвокати, ученици, земеделски стопани, както и бивши депутати от земеделската опозиция.

За лагера отговаря дясната ръка на Тодор Живков в МВР-ДС – ген. Мирчо Спасов, зам.-министър на вътрешните работи.

Под негово ръководство в лагера, придобил нарицателното име „Слънчев бряг“, се въвежда изключително жесток режим.

Първоначално в лагера през лятото на 1959 г. от „Белене“ Държавна сигурност прехвърля около 160 лица, които въпреки че са определени като „непоправими рецидивисти“ не са осъдени и вкарани в затвора.

Много бързо обаче след тях лагерът се напълва с противници на комунистическия режим от различни слоеве на обществото.

За трите години от своето съществуване през „Слънчев бряг“ преминавата най малко 1500 души, като най-малко 151 намират смъртта си в него. За да не се компрометира режимът не връща тленните останки на жертвите на техните близки и семейства, а заравя тайно труповете на един от беленските острови.

През 1961 г. женската част от лагера край Ловеч е прехвърлена в друг лагер край село Скравена, Ботевградско.

Политбюро тихомълком закрива лагера през април 1962 г., след като се разчува за жестоките убийства в него. Политбюро създава специална комисия, която обследва случая и тя потвърждава нечовешкия режим в лагера и убийствата в него.

Вместо материалите да бъдат предадени на прокуратурата, за да разследва виновните длъжностни лица, докладът е представен само пред Политбюро.

Нерният на Живков Мирчо Спасов получава партийно „мъмрене“, а впоследствие дори е издигнат в партийната йерархия.

Живков не посмява да му направи нищо, тъй като става ясно, че Спасов му е докладвал за положението, а първият секретар на БКП потвърждавал политиката на ДС с думите: „ДА се чистят тия хулигани, дасе чистят!“

През 1990 г. Прокуратурата на Въоръжените сили започна разследване срещу Мирчо Спасов и членове на администрацията на лагера.

През 1993 г. Спасов, както и началникът на лагера Петър Гогов, отговорникът по ДС Николай Газдов и надзирателката Юлия Ръжгева са изправени пред Върховния съд по обвинение в 14 убийства, а тогавашният главен прокурор Иван Татарчев иска смъртни присъди за подсъдимите.

По време на процеса Мирчо Спасов влиза в болница поради влошено здравословно състояние, където почива.

Останалите подсъдими престояват в ареста повече от година и това се оказва единственото им наказание. През 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото за лагерите с мотива за изтекла давност на престъпленията.