Поговорили, поговорили и си тръгнали.
Кратко - нетната полза на визитата на Президента Макрон у нас не е нито очевидна, нито самоналагаща се. Извън протокола и медийната гламураима няколко теми, по които не сме с ясна полза.
Първо, темата с наетите работници не е толкова толкова "лесна" и "еднозначна". Да не говорим за транспортните ни фирми. ЕС не е меню, в което големите, като Франция или по-малките като България, могат да се избират какво им изнася.
Франция от години ни натиска да приемем нейната визия в областта на данъците - да няма данъчна конкуренция.
Не става - или има единен пазар и свободно движение на работна ръка, включително от български фирми, които ги наемат по кратсрочни договори, или няма пазар. От къде на къде - българските транспортни фирми няма да могат да реализират курсове между Белгия и Франция. Това се казва единен пазар на транспотни услуги и единен трудов пазар. Ако искат да хармонизираме данъци и услуги, да си свалят данъци и техните транспортни фирми да започнат да обслужват български маршрути.
Няма еднозначно решение, нито лесно - но съм сигурен, бе Борисов няма да спази обещанието си. Особено по отношение на транспортните фирми.
Обещанието за Шенген трудно може да се оцени като постижение - конкретно изтръгнато по време на визитата във Варна. Шансовете след Макрон да влезем в Шенген не са много по-големи.
Не чух в публичния отчет на пресконференции много доказателства за инвестиции, бизнес и т.н. Нищо за членството ни в ОИСР - това е в полето на Борисов.
За това къде върви Европейския съюз.
Изобщо като дръпнем чертата - остава приятното усещане, че бяхме малко в светлината на международни прожектори, но след като мине шума и си заминат гостите, остава усещането за шанс, който или не е бил използван предметно, или както винаги повечето пара е отишла в свирката.
Да не говорим острите думи на Макрон към Полша. Оставете настрана, че може да има основание, това просто не е тон в публични изяви, особено в трета страна.
Дори в геостратегическата област - пак има приказки - география и преразказ - а Макрон е човек, комуто трябва да се правят предложение, да се издигат инициативи - във връзка с бежанците, във връзка с променящата се и опасна роля на Ердоганова Турция, на Русия - може идеята на Паси за обща база на НАТО и ЕС в Черно море да е импровизация, но реализираните идеи не се самослучват, те винаги тръгват от неразумното.
Поговорили, поговорили и си тръгнали.
Само да не започваме със "захарния памук", че премиерът и президентът имат голям авторите на Запад. Това е мимолетна и преходна и най-вече лична суета. Питам, къде са "приходите" - ползите за нацията. Прагматизъм, повече прагматизъм.
В същност така е когато няма домашна подготовка /тук не влизат миенето на улиците/ и разговори на четири очи. Защото най-малко са шест - губи се динамиката, прякото послание и емоцията на общуването.
Ilian Vassilev,фейсбук
