По страха и смеха им ще ги познаете
Ще изненадам запознатите с моето творчество по темата за Бойко Методиевич, руския орденоносец от Банкя, но този път той е прав. Пловдивският кмет Здравко Димитров наистина е вреден за партията Му.
Вече отбелязах още след първата на реакция на Димитров, че няма да подаде исканата от партийния му шеф оставка: официалното обявените мотиви за нея са фалшива новина. Не са протестите за недостроен(и) стадион(и) на пловдивските футболните фенове, колкото и да са любими на подмазвача Методиевич, истинската причина той да иска оставката на своя наместник в толкова важен за политическото му здраве на национално ниво град, като Пловдив.
Истината е, че рашизмът, проявяван от Здравко Димитров, е в разрез с “атлантизма”, имитиран от партийния му бос. Цялата постановка с “ние сме най-големите приятели на Украйна, най-правоверните атлантици и прозападни политици” изглежда нелепо на фона на колаборацията на пловдивския кмет с руския консул Георги Гергов.
Същият гербаджийски кмет забърка и скандала с поканата към дипломатушката Митрофанова, изтъпанена на честванията (тъкмо) на Съединението зад гърба на президента Радев, с когото Методиевич гради бавно, но упорито мостове на дружбата.
Проблемът е, че Методиевич не може да си позволи да си признае къде точно го стяга пожарникарския чепик. Гергов е руската му подводница в БСП.
А Радев, когото пловдивският кмет постави в оправдателен режим чрез натрапената близост на дипломатушката Митрофанова, официално все още минава за противник на ГЕРБ и нейния собственик.
Тази конспирация, шита с червени конци, е нужна за продължаващата специална операция по окупиране на колкото се може повече български селища от ГЕРБ на парламентарните и и особено на местните избори.
Този процес на взаимно “щадене”, за да не изплува истината на повърхността, получи днес допълнително развитие. Клетият гербаджийски кмет се закле във вярност на своя бос, че няма да го предаде. Няма да кажа никога лоша дума за Бойко Борисов, кълне се той, напускайки в същото време партията Му. Трогателно!
Искате ли обяснение защо напусналите и натирените, подобно на Здравков, продължават да се кълнат във вярност на вожда. Зверски инквизираните в кланиците на НКВД болшевики са умирали с името на др. Сталин, но са го правили с фанатичната вяра в божеството им.
Случаят с Искра Фидосова, Цецка Цачева, Цветан Цветанов, а вече и със Здравко Димитров (последният да отвори вратата!) е различен. Те знаят, че да “кажат лоша дума” за своя бивш(?) биг бос е опасно.
Те си знаят защо. В мафията е така.
Най-големите разплитания на мафиотския чорап в САЩ или в Италия се дължат на проговорили мафиоти. Само че там са получили институционалната защита на държавата. Докато Държавата тук, това е все така Методиевич.
Преди да публикувам през 2010 г. книгата си “Президент на РъБъ” научих от първа ръка много за деянията на др. президент Първанов, но написах малка част от наученото. Свидетелите не бяха готови да потвърдят публично думите си, вкл. и пред съда.
Общото между всичките беше страхът. Страх от нищо и никакъв президент, който официално не разполага с инструменти за отмъщение и наказание. Само че всички се страхуваха от него. До един (някои и в днешно време са фактори в държавата), но си траят благоразумно. Защото знаят, че неофициалните възможности за отмъщение на истинския шеф на мафията са смъртоносно опасни за живота им в политическия, кариерния и буквалния смисъл.
Орденоносецът от Банкя също закле като поп с кандилница своите хиляди присъстващи поданици на учредяването на ГЕРБ на 3 декември 2006 г. да не казват нито дума за Първанов. И те спазиха омертата. Той – също. До ден днешен не е казал крива дума за своя благодетел.
Така ще бъде, докато държавата не бъде отвоювана от мафията. Не е смешно, нали.
Само че защо дочувам нервен смях от бивака на подигравчиите, които се надсмиват над “манията” да бъде направена правосъдна реформа?
По страха им им ще ги познаете. А също и по смеха!
