По план

„Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“

С тази реторика през 2005 г. Волен Сидеров вкара с летящ старт новата партия „Атака“ в Народното събрание като четвърта сила. На следващата година стигна до кандидатпрезидентски балотаж, на който Първанов спечели втория си мандат с повече от очакваното като европейския му контрапункт. А после и двамата обявиха АЕЦ „Белене“ за перлата на руския енергиен „голям шлем“ в България.

„Ще осъдим този, който е крал и разрушил заводите. Ще му вземем спечеленото. Станишев демагогства и лъже, че ще ревизира сделките на царя, БСП не е социална партия, а Бойко Борисов е олигарх, чиято партия ще замести НДСВ в тройната коалиция.

Всеки ден трябва да се правят опити народът да се сплаши и събуди за случващото се“ - с тези послания  „Атака“ запази четвъртата си позиция на парламентарните избори през 2009 г., а Сидеров стана основен и неофициално коалиционен партньор на „олигарха“ Борисов.

24 септември т.г.: „Активисти на ВМРО се насочват към Катуница, според тях случващото се там е показателно за посоката, по която е тръгнала страната ни. Затова на 1 октомври в София се подготвя протест под наслов „Стига цигания“.

Същата вечер полицията пуска (защото не може да спира „свободното движeниe на хора“) придошлите агитки да палят предварително изпразнени къщи на ромския бос Кирил Рашков. Публиката аплодира главния секретар на МВР Калин Георгиев заради „тактическото бездействие“ на органите на реда. Два дни по-късно МВР спира „свободното движение“ на същите хора към софийската джамия, а публиката го освирква.

На 28 септември премиерът Борисов съобщава, че „днес или утре ще бъдат повдигнати обвинения на Кирил Рашков“. На другия ден сутринта планът е изпълнен и т.нар. Цар Киро е арестуван и обвинен за заплаха за убийство, но не към прегазеното от автобуса момче от Катуница, а към сина на бившата кметица на селото, която пък е кръстница на един от синовете на Рашков.

„Два мандата ние я поддържахме за кмет с пари и с гласове. Като поискахме вече нови хора - по-съвременни, по-културни, почнаха да ни тормозят. Аз се обърнах към ГЕРБ и сега много ги е яд“, беше разяснил по-рано заплетените отношения катунският бос пред „24 часа“.

Арестът на Рашков беше последван от информацията, че пловдивската прокуратура е образувала дело срещу него за неплащане на данъци в особено големи размери за периода 2004 – 2011 г., защото същия ден, сряда, получила сигнал за това неясно от кого. Два дни по-рано премиерът Борисов съобщи, че НАП е започнала данъчна проверка на Рашкови още в началото на септември, преди инцидента.

В сутрешния блок на Би Ти Ви професорът от Софийския университет Ивайло Дичев попита дали председателят на бюджетната комисия в парламента се чувства отговорна, тъй като е била шеф на НАП - Пловдив, между  2000 и 2006 г.

Тя отговори, че „законът се е прилагал такъв, какъвто е действал по онова време и по еднакъв за всички начин“, уточнявайки, че  не познава Кирил Рашков. Главният секретар на МВР не пожела да отговори на същия въпрос, доколкото пък е бил шеф на местната дирекция за борба с организираната престъпност от 2002 до 2008 г.

„Аз съм вашето оръжие, използвайте го“, призовава предизборният клип на дежурния спасител Сидеров. Междувременно западните медии излязоха със заглавия, че България гони циганите си с расистки лозунги, а българските - че Борисов и Първанов спасяват етническия мир.

„След 20 дни ще минат изборите и всичко това ще се забрави, както много пъти се е забравяло“, каза премиерът Борисов.

„Всичко се забравя, само споменът остава. Хората са бедни, нямат и пари“ - отговаря задочно рефренът на една циганска песен.

„Че кога българите не са били бедни“, ядоса се  неотдавна премиерът на въпрос за социалните проблеми на българите. Ако обърнем въпроса - кога българите няма да са бедни, все същото.

„Дневник“