Партиите ще трябва да направят компромиси (и то значителни), за да сформират мнозинство. Обединява ги преди всичко както нежеланието за нови предсрочни парламентарни избори, така и анти-ГЕРБ заявките. Мнозинството от гласоподавателите на четирите формации, които ще подкрепят редовно правителство, също биха преглътнали колаборацията, защото искат да видят изкореняване на окопалата се в държавата партия на Борисов.
Заявките към момента са за преговори по политики, а преговарящите свенливо отклоняват кадровите въпроси. Предполагаме, че за персоналния състав на Министерскиs съвет може да се постигне парламентарна подкрепа, тъй като ще трябва да се назначава и заместници на министри, шефове на агенции, фондове и други разнородни административни постове. Истинският тест за това как ще функционира парламентът ще бъде, когато започне да се занимава с кадровите въпроси на регулаторните, надзорните и контролните независими органи.
Българският парламент конституира изцяло или частично, в съдействие с други власти, национални еднолични или колективни органи. Те отговарят за правилното функциониране на цели системи и контролират милиарди бюджетни средства. По принцип техните ръководители и членове се прочуват само при скандал и като цяло са анонимни за широката общественост. Един от по-актуалните скандали е свързан с "девойката" за "ценни указания" - става въпрос за разпространени от Божков есемеси, от които става ясно, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Мария Филипова е получавала ценни указания от Горанов, въпреки че комисията е независим орган. Мнозинството на ГЕРБ и патриотите в 44-то Народно събрание бетонираха Комисията за защита на конкуренция, като по предложение на оглавяваната от Юлия Ненкова комисия мандатите им бяха удължени от 5 на 7 години. Доколко пък те са независими може да съдим по промяната на становището им по сделката за продажната на ЧЕЗ.
Мандатите на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) изтекоха преди повече от година, но те продължават да си стоят на постовете. КЗЛД се прочу с неадекватното си поведение и реакции, когато изтекоха личните данни на милиони българи от НАП, а пък настоящият състав на ИВСС може би ще остане в историята с това, че главният инспектор отказа да предаде резултатите от проверката по "ЦУМгейт", в която тя така и не видя проблем, или пък, че позволили публикуването на личните данни на съдия Мирослава Тодорова, която е известна с критичните си позиции. Да не говорим, че бившето ръководство на БНБ проспа сагата с КТБ, от което не последва нищо.
Народното събрание извършва отрицателна селекция, когато кадрува. Партиите разпределят на квотен принцип местата в колективните органи. Обикновено се търсят лоялни хора, които формално покриват изискванията за заемане на длъжността. Лакмус за реалното мнозинство в парламента ще бъде именно моментът, в който започнат да се попълва състава на органите. Истинското предизвикателство ще дойде при процедурите, които изискват мнозинство от 2/3, защото там ще са необходими гласовете на ДПС или ГЕРБ. При назначаването на други органи пък може да сме свидетелства на мнозинства, различни от тези, които са подкрепили кабинета.
В консолидираните демокрации съществуват някои процедурни стандарти, които повишават прозрачността, публичността и гражданското участие при избора на подобни органи. Първо, това е начинът на номиниране. Според българското законодателство към момента това е прерогатив единствено на народните представители и парламентарните групи, което изключително стеснява достъпа още в извънпарламентарната фаза на процедурата. Експерти от гражданския сектор, академичната и професионалната общност трябва да бъдат припознати от партия, а когато става въпрос за магистрати това дори е опасно. Би могло да се предвиди възможност всеки, който желае и отговаря на условията да може да се самономинира за дадена позиция. Това донякъде ще разреши и проблема с конкурентността, защото практиката към момента е партиите да предлагат толкова кандидати, колкото са договорили по квота.
Друг задължителен елемент е подаването на писмена концепция за управление на сектора от кандидатите, която да е публична достатъчно дълго, за да може заинтересованите страни да се запознаят с вижданията на кандидата. Към момента в много малко закони са заложени изисквания за писмена концепция, а тя би могла да стане основата за професионална дискусия в Народното събрание за сектора, необходимостта от промени и др. Получава се така, че процедурата за назначаване в кол-център е по-сложна, отколкото за член на ВСС например.
Възможността граждани и граждански организации да се включват в изслушването и дискусията е ключова за възстановяване доверието в парламентаризма. Многократно въпроси на граждански и професионални организации не са допускани и задавани, за да се осигури максимален комфорт - до момента гласуването в пленарна зала по назначенията минава без каквито и да е обсъждания. Това са само част от нещата, които могат да бъдат въведени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който се разглежда тази седмица в парламента.
Каквито и процедурни стандарти да се прилагат обаче, ако няма нагласа за почтеност и професионализъм при тези назначения, те могат да бъдат заобиколени. Парламентът трябва в спешен порядък да открие редица процедури, тъй като мандатите на ръководителите и членове на редица органи са изтекли. Тепърва ще наблюдаваме как ще се организират кастингите за назначения в регулаторите, но едно е сигурно - по мнозинствата на избралите ги ще знаем кой реално дърпа конците.
