Плевнелиев срещу Калфин - комсомолецът от Гоце Делчев срещу софийската номенклатура

Коментарът, който ви предлагам по-долу, беше писан за вестник „Галерия“ вчера. Снощи по ТВ7 се състоя първият директен сблъсък между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин и за това сега ще прибавя няколко думи за него. Организаторите се бяха постарали да има достатъчно време, за да могат кандидатите да изложат тезите си и да си разменят реплики. Предаването бе организирано отлично, а Николай Бареков този път бе обран и води добре. За пореден път се уверих колко вредни са клакьорските ръкопляскания, които наводниха телевизионния ефир през последните години.

Те трябва да създадат изкуственото усещане за изключителност на онова, което се случва в ефир и да замазват моментите на пропадания и скука. Искам да кажа, че ако вчера нямаше публика и ръкопляскания на всяка реплика, щеше още по-ярко да се открои празнословието на двамата претенденти, както и пълната липса на сериозни разлики между тях. Имах чувството, че гледам вътрешнопартиен дебат. Ако преди двадесет години комунизмът не бе паднал, сигурно днес така би изглеждала борбата за председателското място на ДКМС. Цялата работа много ми напомняше на демократичния централизъм от ерата на перестройката. Уж имаш избор, но всъщност нямаш. Калфин приличаше на комсомолска номенклатура от София – мазен, но нахакан, с чувство за превъзходство, но любезен. Отличник, на когото още от първи клас ти иде да счупиш очилата. Плевнелиев приличаше на комсомолец от провинцията, който е решил най-после да им даде да се разберат на онези другари от София. Ако не бях слушал до втръсване сълзливите му истории за „паркинзите“ в Германия, щях да се обзаложа, че в последните 20 години не е мърдал от Гоце Делчев. Трябва да си много, много зле, за да си живял и работил толкова време в тази велика страна и нищо, ама абсолютно нищо немско да не си прихванал от нея. Самочувствието на Росен Плевнелиев идеше от там, че е избраникът на партийното ръководство и лично на генералния секретар. Това му даваше кураж да се държи агресивно, даже злобарски към номенклатурното синче, но много му личеше, че не му стиска да му забие едно истинско кроше.

Както казах, така и не стана ясно какви са идейните и политически различия между двамата. Въпросът за „Белене“ бе най-добрият лакмус в това отношение и всъщност показа, че и двамата са от една и съща партия. Ако Плевнелиев беше десният проевропейски кандидат, той трябваше да се разграничи много рязко от този руски проект и да предложи ясна алтернатива, дори отнасяща се пак до нова ядрена мощност. Той се усука и не обяви категоричната си позиция, а вече и за децата стана ясно, че руснаците ще строят централата у нас, защото Борисов им клекна. Поради тази причина „Белене“ от атомна централа се превърна в пирамида за поглъщане на огромни пари и генератор за корупция. Да не говорим за геополитическите последствия. Впрочем този въпрос и темата за шистовия газ бяха май единствените конкретни въпроси, по които чухме – а в случая с Плевнелиев не чухме – позиции. Другото бяха общи приказки, много клишета и в крайна сметка, театър.

П.П. Макар и 18 дни по-късно този коментар публикуван със съкращения показва колко нелеп и невъзможен е нашият избор на балотаж. „Всичко това няма нищо общо с демокрацията и с идеята за предизборната борба като борба между политически принципи и убеждения.“. Този път съм съгласен с Дачков. Абсурд до абсурда. Държава в блатото с мутрафони или милиционери. Или и двете, които май са вече едно и също – бел.ред.) Колкото за крайният резултат на балотажа мисля, че е лесно предвидим...

Комсомолецът от Гоце Делчев печели.

Явор ДАЧКОВ