План за следваща пандемия има, само да преживеем сегашната
…но за всеки случай не е лошо и да се научим да се молим
9 месеца. Толкова време е нужно да се създаде един човешки живот.
Започва се от онези няколко секунди прехвърляне на генетичен материал от мъжа в жената, като не броим физическото упражнение преди това – то може да е час, може да е и минута-две (спокойно, на всеки се е случвало, а ако не е – ще се случи).
След това женското тяло – тази перфектна природна машина, отглежда комбинацията от сперматозоид и яйцеклетка, за да може след около девет месеца на бял свят да се появи нов човек.
9 месеца очевидно са нужни и за да измисли една цяла държава – с целия ѝ управленски и административен капацитет – как да спасява човешки животи в условията на пандемия.
Тематично, първият доказан случай на коронавируса COVID-19 в България беше на 8 март т.г. Почти девет месеца по-късно от Министерството на здравеопазването свикаха поредната си пресконференция, за да заявят „Имаме план за пандемии!“.
„Браво!“, вероятно се очаква да отвърнем всички ние. Но да не прибързваме. Може би е редно преди това да кажем „Чак сега ли, бе?“. Или просто „4188“.
Какво означава „4188“? Това е броят на българите, загубили живота си от началото на пандемията до 1 декември. Или поне броят на онези, отчетени от статистиката.
Но те не са само статистика – те са майки, бащи, баби, дядовци, братя, сестри, синове, дъщери, внуци дори. Те са и 4188 доказателства за липсата на готовност да се справим с пандемия от този род, както и за гражданската ни безотговорност спрямо собственото ни здраве и това на ближния.
Но да не сочим отново с пръсти, видяхме, че смисъл няма. Не бива да се пренебрегват и редица други фактори, които усложняват заболяването от COVID-19. Но не бива да се пренебрегва и реалността, която виждаме на болничните стълбища и коридори.
Готови ли бяхме? Не. Показват го 91 хиляди активни случая на COVID-19, които – нека бъдем реалисти – са много повече, ако се замислим за всичките си познати със или без симптоми, които така и не са си правили тест и не са попаднали в официалните данни. Показват го репортажите за пълни болници, недостигащ медицински персонал и всяка история за семейство, което или трябва да погребе близък, защото не е имало къде да бъде настанен той, или се моли в интернет за донор на кръвна плазма.
Помните ли спортните зали с легла в тях? И да ги помните – полза няма. Те трябваше да ни успокояват, когато навън беше топло, а новите случаи не бяха по над 3000 дневно.
Спокойно, при следваща пандемия няма да е така. Нали вече имаме план?
Макар че ние и преди си имахме план. Зове се „Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия“ и е още от 2006 г. Да, със сигурност не е писан за вирус като COVID-19 и, ако не друго, поне съдържа точни прогнози.
Като че следващият пандемичен вирус най-вероятно ще се появи от Югоизточна Азия (вярно), ще се разпространи по света за между 6 до 10 месеца (така стана), ще има няколко вълни (да), както и че „може да се предвиди „значително натоварване на здравната система“ – то и това взе, че стана.
В същия този план отпреди 14 години се посочва, че при евентуална пандемия вирусът ще дойде в България с няколко месеца закъснение, което „би осигурило допълнително време за организиране на здравната мрежа“.
Осигури ги, да. И?
Планът от 2006 г. е дълъг над 100 страници. Видяхме, че очевидно не е бил достатъчен. Особено що се отнася до комуникацията с обществото и обясняването на това защо в крайна сметка трябва да спазваме едно или друго ограничение.
Това, което имаме сега, е нов план. А новото винаги е по-добро, както казваше Барни от сериала „Как се запознах с майка ви“ – една почти толкова дълга история за зачеване, колкото и тази на новия план.
А за него трябва да се знае и че е по-общ. Един вид план за създаване на планове, тъй като все пак – и тук това е неоспоримо – всяка пандемия може да е със свои собствени специфики, спрямо които ще трябва да се реагира различно.
И дано тази реакция отнема по-малко време – например само 8 месеца!
Какво съдържа Националният план за готовност при пандемия
Проф. Красимир Гигов ще отговаря за изпълнениеето на Националния план за ваксините
Откакто вирусът се появи у нас планирането сякаш беше ден за ден – така беше и в редица европейски държави, вероятно по-добре подготвени от нас за подобна ситуация. Може би с това трябва да оправдаем здравните власти за липсата на по-солидна стратегия.
Но е някак трудно. Трудно е с оглед на съществуващия план от 2006-а, вероятно послужил в някаква степен за основа на новия. С оглед на вече изгубеното доверие в голяма част от обществото, където вече процъфтяват по-лесно конспиративни теории за чипиране.
С оглед на онези 4188 души, които вече ни напуснаха, и другите (минимум) 91 хиляди, за които COVID-19 е на дневен ред. С оглед на лични лекари, които не вдигат на пациентите си. С оглед на паническото презапасяване с лекарства.
Много неща са объркани, но – спокойно – план (нов!) вече има. При следваща пандемия обаче може би ще е от същата полза и да се научим да се молим.
