Пандемията у нас: ПРЕДИЗВИКАНИЯТ ИНФАРКТ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
---- Живеем в общ дом, който вместо да ни пази - убива! ----
.
**** СИТУАЦИЯТА С БОЛНИЧНИТЕ ЛЕГЛА
.
България разполага с 53 173 лега в различни здравни заведения.
От тях 6 819 са за рехабилитация и 2 484 пансионатен тип.
Следователно чисто болничните легла са 43 870 броя. 38249 легла са съсредоточени в 184 многопрофилни болници и 13 527 - в 135 специализирани болнични заведения. От тях 18 220 бр. се водят за активно и интензивно лечение.
.
Лекарите са 29 612, медицинските сестри - 30 546.
Това количество не е достатъчно, за да гарантира добро здравно обслужване. Но въпреки всички крясъци от експерти и медии, че докторите недостигат, количеството им все пак е достатъчно, за да може засега да функционира системата, макар и незадоволително.
.
Освен това има два далеч по-дълбоки проблеми от този с голата бройка доктори.
Първият е крайно неравномерното им разпределение из страната. Ако в Кържалийско на един доктор се падат 403 души от населението, в Пловдивско и Варненско са над два пъти повече (респективно 197 и 196). На пъпрво място не е столицата, както някои ще си помислят (250 души на лекар), а Плевенско - 159 души.
.
И вторият проблем, още по-тревожен от първия е, че профилът на докторите по специалности е, как да го кажа, озадачаващ.
Например психиатрите са 699, с невролозите достигат 2174 бр., докато например специалистите по вътрешни болести са над 2 пъти по-малко - 931, уролозите са 529. Дори кардиолозите са по-малко от невролозите и психиатрите - 1795 бр., макар че заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови болести твърдо държи и от десетилетия наред е на първо място с голямо предимство пред останалите. Освен това се забелязват огромни диспропорции за различните области в броя на съответните специалисти, като разликите надминават дори 10 пъти.
Това е общата картина.
.
**** ЕПИДЕМИЧНА ГОТОВНОСТ - НА ХАРТИЯ МНОГО, НА ПРАКТИКА - ПОЧТИ НУЛЕВА
.
А сега да видим конкретната картина, която е свързана с пандемията.
Инфекционистите са само 210 човека, специалистите по пневмология и фтизиатрия - 610 души. Това количество е крайно недостатъчно, както и всичко друго необходимо за справяне с епидемията.
.
Защото иначе на първи поглед поне материалните ресурси са достатъчни.
България разполага с 21 клиники за интензивно лечение, от които 20 са клиники по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Отделенията за интензивно лечение в страната са 277, от които 177 са отделения за анестезиология и интензивно лечение.
.
Общият брой респиратори в лечебните заведения за болнична помощ в България са 1463, а в извънболничната помощ - 142 броя. Центровете за спешна медицинска помощ
разполагат с 289 броя респиратори в санитарните автомобили и с 53 в спешните кабинети. През пролетта бяха поръчани още 200 респиратора, които отдавна са разпределени.
.
Практически респиратори засега има достатъчно, но добра инфраструктура за тях (кислородни станции, зареждане с бутилки, тръбопроводни системи и т.н.) - не. Обдишващата по-сложна апаратура е недостатъчна, а обучените кадри, които да работят с нея съвсем са кът.
.
Дори спешните легла са достатъчни - 2063 бр. интензивни.
Но както посочих още в началото на март, от тях що-годе съвременни са едва 830. Например в Бяла Слатина се водят 6 такива легла. Ако посетите тамошната многопрофилна болница, ще се хванете за главата - тези легла и апаратурата към тях се съревновават по възраст с престарели родни пенсионери.
.
Ковидбоксовете в България сред тези интензивни легла са два пъти по-малко от истинските интензивни легла - те са 400.
.
По данни на Здравната каса свободни са 55% от 48 865 легла за активно лечение, за които тя има сключени договори с лечебни заведения в страната (извадил съм данните за психиатриите от тази статистика). Заети са едва 22 299 легла.
От общия брой легла от пациенти с коронавирус са ангажирани под 10% - 4307, въпреки че в същото време са отчетени доста по-малко хоспитализации - 4176. Родната статистика твърди, че само 208 пацианти са в тежка форма и се лекуват в реанимациите.
.
Т.е. има 200 свободни Ковидбоксове, на книга още 1855 легла в интензивните отделения, а на практика - 622 бр. съвременни и оборудвани със съвременна апаратура, в които няма пукнат Коронаболен (ще отбележа, че част от тях са предназначени за др. болни и пострадали в катастрофи, но пак остават около 350 бр. свободни легла)
.
ТОГАВА ЗАЩО НЕ ДОСТИГАТ ЛЕГЛА?
.
Първата безспорна причина е скандалната организация или въобще липсата на каквато и да е организация в национален мащаб и онова, което посочих по-нагоре: неравномерното разпределение на легла и специалисти в страната.
.
Втората възможно причина е, че правителство, Щаб и статистика ни лъжат за действителния размах на пандемията у нас (на 10 ноември в пост "Малко знание не е излишно" дадох линкове към редица постове, вкл. и към поредицата "Епидемия и статистически игри" от пролетта и лятото, в която с финансови документи и данни посочвам с пъти и пъти по-голям мащаб и неин размах, както и умрели от официално съобщеното ни).
.
Третата причина е ширещата се корупция, шуробаджанащината и връзкарството у нас.
Твърдя, че значима част от леглата се пазят като "резерв" за "правоимащите" - т.е. разни властници и сановници и много едри бизнесмени с дебели портфейли. А освен това и за близки и роднини, ако не дай си боже, се случи лошото.
.
Защото според финансовите документи съществуват и в момента многопрофилни болници, в които няма нито един пациент с COVID-19 (!!!????). А имаме и малки болници с ограничен капацитет, които вече са препълнени и имат повече Коронапациенти, отколкото някои големи столични болници. Само в столицата съществуват 8 болници, способни да лекуват Ковида, но те не са приели нито един пациент. Такава например е елитната и много добре оборудвана Правителствена болница.
.
Безспорно е, че този "резерв" може да помогне на онези, които са си го осигурили лично за себе си. Но ако заради безхаберието към общия ни дом в някой град или в страната се стигне до клъстер като онзи в Ухан - с онова високо вирусно натоварване, никакъв "резерв" за лични нужди не спасява. Спасява само индивидуалният естествен имунитет и относителната му устойчивост спрямо Короната - тогава, в такива условия той, а не легла и специалисти определят кой ще оживее въпреки боледуването и кой ще умре. Защото при високо вирусно натоварване няма голямо значение нито възрастта, нито състоянието на човека, липсва и ефективно лечение, каквото и да ви говорят - то е на принципа "който оцелее".
.
Т.е. инфарктното състояние в ситуацията с епидемията е кризата на родното общество - липсата въобще на общество у нас. България продължава да си живее в нещо като "неосоциализъм" - където поста, роднинството и връзките (а сега и парите) определяха действителния статус на някой в обществото и възможността му да ползва уж общодостъпни права.
Българинът заради простотията си не иска да скъса с манталитета от социализма - аз да си намеря начина да се оправя, пък другите и държавата, в която съм и е наш общ голям дом - кучета ги яли.
И не желае и не иска да разбере, че когато се зададе бурята, дори личната му оранжерийка, която е построил в пустинята България, ще се пропука и ще бъде погребана под напора на Самума (бел.: парещ пустинен ураганен вятър).
Фейсбук
