През 2007 година министър - председателят Сергей Станишев прави две знакови уволнения. Станишев маха от постовете им заместник-министрите на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. Имената и на двамата са забъркани в скандал, който е започнал малко по рано. Става дума за случая, при който в началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък от своя страна е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. Историята е детайлно отразена в пресата по това време. На 5 май 2007 г. пък Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск, която официално май трае и до днес.
За Румен Овчаров е писано много.
„Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричана все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”, пише преди няколко години сайта "Фрог нюз" .
Той е и “Мистър Втора атомна”, споделят пък под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”.
За Овчаров обаче, сериозната игра и участие в родния политически живот започват при Виденов, когато той става човекът, на когото тогавашния премиер залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началото на прехода 1996-1997 - да стане министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Истинското началото на възхода на Румен Овчаров обаче, като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси, започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, които защитава и Овчаров - ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство и прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност, пишат медиите тогава. Обявеният търг тогава е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компании.
Един от най-големите скандали с Овчаров обаче остава историята "Фронтиер".
Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския арменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали. Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в групировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Георгиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюнктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Във всеки случай обаче Овчаров и днес, добре прикрит зад свои верни хора в партията и бизнеса, продължава да се носи на гребена на вълната. Този път обаче, той е в ролята на "сив кардинал", на човекът, който дърпа конците. И Овчаров действително дърпа, не само конците в енергетиката, но и чрез влиянието си върху настоящото ръководство на БСП, той сравнително успешно дърпа и конците в политическия живот на страната.
Арогантен, самовлюбен и горделив днес, толерантността и експертността, с които преди 20 години той все пак извоюва някакви симпатии при първото си министерстване в кабината на Виденов, днес са абсолютно минало.
В отговор до онлайн медия преди няколко дни, по повод негови снимки направени до луксозен Мерцедес и публикувани в новинарски сайт, той отговаря: "Возил съм се на много луксозни коли. Ще се возя и в бъдеще.....Едва ли бих допуснал шофьорът ми да си пие питието заедно с мен.....". Всъщност обаче вербалната арогантност на Овчаров далеч не свършва само с това.
В края на своя отговор публикуван от агенция "Кросс" той казва следното: "Германският сатирик Лихтенберг е казал „Най-мръсната лъжа е леко извратената истина“. И допълва, че в случая с направените му снимки, става дума за една тъпа измислица.
И може би е прав. Точно толкова, колкото и при всичките случаи при които твърди, че иска промяна в БСП. Защо ли? Ами защото, ако цитираме неговия любим сатирик - „Най-мръсната лъжа е леко извратената истина“.
А в твърдението на господин Овчаров, истина няма! Защо ли? Ами защото Овчаров не е мръсник. Или бъркам?
Митко Варадинов
BIG5.BG
