Откъде да изкопаем дървеното желязо на кадри с управленски опит и непорочна биография на новородени?
Иронична забележка на Косьо Мишев от Ню Йорк по повод назначаването на Соня Момчилова в СЕМ от президентската квота на президента Радев привлече вниманието ми не заради този случай, а заради разсъждението, до което той води по болезнения въпрос за “ролята на личността” в съвременната ни родна история. https://faktor.bg/bg/articles/smotanyatsi-konstantin-mishev-da-ne-chakat...
Не ме разбирайте погрешно, не споря с Косьо. Той има безспорното право да иронизира Соня Момчилова като автор на пошли текстове за Слави Трифонов, от които не знам дали може да се разграничи дори и да пожелае, тъй като те отдавна живеят своя самостоятелен пошъл живот. Пък и как да му опонирам, когато точно Косьо е човекът, написал следното:
“Хората имат право да се променят. Както беше писал някога убитият в Лондон български писател Георги (Джери) Марков:
“Смешно или не, но ако утре един нов Сталин реши, че идеологическото оправдание на режима и удоволствията на властта е ИСЛЯМЪТ, всички тия пътници по аутострадата на комунизма ще превключат без усилие от Маркс към Мохамед. Защото единственото, което има значение за тях, е удобството на техния живот, сигурността, обезпечеността и личното щастие.”
Джери им познаваше кътните зъби. И плати със своя живот за гражданското си право да отстоява позициите си.
Късметът спаси от смърт друг българин, който беше сменил възгледите си. Владимир Костов оцеля по чудо след подобен атентат. Но ще кажете, това бяха други времена. Така е. Сега не убиват, ако си промениш идеите, а напротив – в много случаи това се осребрява добре.
Но всички ли имат това право на промяна? Или само режисираната промяна се толерира?”https://www.clubz.bg/42891-klub_na_veteranite_ot_studenata_voyna_filial_nyu_york
Написаното от Георги Марков и допълнението на Косьо към него по този въпрос дотолкова съвпада с мнението ми, че се боя да не бъда обвинен в плагиатстване, ако замислената и започнатата от мен нова книга, която “замразих” заради пандемията, види бял свят. Не само че съвпада мнението ми с неговото, но и вече съм го написал в черновата на предговора си в проекта ми за книга.
Нещо повече ( за Косьо): той е единствената публична личност от български произход, която сподели публично по мой адрес онова, което безброй пъти съм чувал в частни разговори от различни съмишленици, включително и от политически лидери, но никой не рискува да повтори на глас пред широка аудитория, за да не му се развали реномето на последователен антикомунист.
Наскоро имах възможност да се уверя в това, когато кандидат за депутат и съмишленик поиска от мен да призова да се гласува за него с преференция. Казах му, че мога да го направя, но ако поеме инициативата да каже публично за мен онова, което ми споделя по телефона. Казах му също, че трябва да е готов да рискува собственото си омаскаряване от “светците”, които ще го заклеймят, че се ползва с моята подкрепа.
Явно е преценил, че минусите за него ще бъдат повече от ползите и повече не ми се обади. Както не ми се обади повторно и лидерът на партията, за която винаги гласувам ( макар и без надежда за успех). Звънна ми в знак на солидарност, когато бях линчуван в Добрич от фашизоидни русофили. Заяви ми, че партията ще заеме позиция по въпроса, но и в този случай очевидно са взели връх “съображенията” за вредата сред “светците” в партията, които биха били скандализирани от такава подкрепа. Така че Косьо не е прав само в едно в цитирания по-долу текст: не само съмишлениците на Ирина Бокова са онези, които не приемат някой да се е променил и конкретно, когато този някой се казва Иво Инджев.
Цитирам продължение от статията на Косьо от август 2016 г., поместена в Клуб Z:
“Ето за пример журналистът Иво Инджев. Вече 27 години не му простиха, че се е променил. Каквото и да каже или напише, именно гръмогласният хор от защитници на г-жа Бокова, който така енергично брани нейното право да се променя, запява съвсем различна песен за Иво. И всеки път се вадят компромати за миналото му. Бил искал да стане разузнавач, когато бил на осемнайсет години… ами, аз като юноша исках да стана астронавт. Още по-гадно е, че точно онези, които най-жарко ни убеждават, че децата не бива да носят вина заради родителите си, когато стане дума за Иво Инджев, забравят за този принцип.
Ако Иво се беше променил по техния сценарий, сигурно след 10 ноември щяха да му дадат да управлява някоя от пресгрупите. Или да го назначат за “собственик” на телевизия. Пред него щяха да се открият огромни възможности. Иво можеше да бъде един от новобогаташите. Все пак, той е бил военен кореспондент в Бейрут, говори няколко езика, познава отлично историята и политическите доктрини. Щеше да е безценен за тях.
На практика, за разлика от онези възторжени днес пътници по атлантическата магистрала, Иво Инджев плаща висока цена, за да бъде независим и да отстоява идеите си. В наши дни изглежда, че дори догматизмът е по-малкото зло от нережисираната промяна”.
Замислих се по толкова актуалния и в момента въпрос за това какви нови (?) управленци се задават на хоризонта ни. Откъде кадровиците ще извадят дървеното желязо, сплав опит и безупречно минало на новородени?
Смея да твърдя, че една от основните причини за мнозина качествени българи да странят от политиката е тъкмо нежеланието им да подложат на дисекцията живота и личността си, с каквато обикновено се занимават най-малко гнусливите червеи в медиите и в конкурентния политически отбор. Червеите не само ровят в живата и в мъртвата плът на набелязаните жертви, но и нямат задръжки да демонстрират изровеното дори когато то надхвърля всякаква граница на нормалността. Един такъв кандидат за кметския пост в София, който застрашаваше добруването на утвърдената от години корупция, беше атакуван от червеите с (не)чиста порнография с “аргумента”, че така сме щели да получим представа за истинската му същност.
Кой може да бъде сигурен, че при съвременните методи на следене и проникване в личния живот няма да “цъфне” в капана на червеите с нещо подобно па макар и да става дума за интимния му живот със законната му половинка?
Ето така се селектират у нас не най-подходящите да управляват, а онези, които най-малко се притесняват да бъдат разголени, подгонени и изгонени с гнусни компромати.
Както всяко обобщение и това си има изключения, но се боя, че то потвърждава правилото. Съвършено чисти хора за “мръсната работа”, за каквато минава политиката, просто няма. Има обаче достатъчно червеи, за които няма мръсна работа, а само доходна в отходните места, където се наслаждават на долнопробния си животец .
https://ivo.bg/2021/07/28/%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%b4%d0...
