Oперетата #избори2021 навлиза в своето кресчендо
Тази седмица, приятели зад граница и в България, оперетата #избори2021 навлиза в своето кресчендо. Много арии ще изслушате за безумието избори посред пандемия, РИК, ЦИК, контролиран вот, безобразия и безобразийца.
В какофонията ще се включи и своеобразен хор на евреите от „Набуко“ на Верди – ние, емигрантите, ще „опяваме“ до дупка за продължаващите неволи по организацията на изборите в чужбина.
Сега ще ви кажа защо е важно да не спирате музиката и да скочите в оркестъра.
Какво ли не причиниха управляващите на избирателите зад граница, та сега иде ред на последния набег. Знаете, че навсякъде по света групи от доброволци се самоорганизират – с варираща помощ от посолства и консулства по места – да направят изборите възможни въпреки институционалния отказ на държавата да улесни и демократизира процеса.
ЦИК и партиите в Народното събрание ни изчакват да се изтрепем, да разкрием секции, да намерим, спазарим и наемем помещения, да замъкнем всичко – урни, бумаги, паравани – в тях като мравки, да намерим сред общността членове – по 7-9 човека доброволци за секция. И когато вече всичко е подредено, партиите използват Изборния кодекс, който им позволява това, и атакуват вече готовите секции през ЦИК, като няколко дни преди изборите разтурят седенките ни и наблъскват секциите с никому неизвестни лица, които ние, балъците дето се трепем с тая организация, наричаме с умиление „парашутисти“. От Нюрнберг до Екзитър, от Испания до Белгия, доброволците са възмутени и отвратени.
Няколко неща са важни тук.
Първо, говорим за партии като ГЕРБ, БСП и ВМРО, които не просто не са си помръднали пръста да помогнат за това нечовешко глобално усилие, а активно и публично го саботираха, с огромно задоволство и явно презрение към нас, гласоподавателите зад граница!
От поне пет години тези партии упорито отказват да въведат дистанционно гласуване – нещо, което щеше да помогне много на съгражданите ни в самата България по време на тази пандемия, да не говорим как щеше да се отрази на контролирания вот. Не само това, ами заложиха всякакви капани в Изборния кодекс, така че да ограничат разкриването на физически секции в чужбина – за да не им пречим на сметките и да не сме непредвидим фактор.
Обаче ние се запънахме и почнахме напук да пречим. До степен, че се чу гласът ни по медиите и от 2016 нататък мира нямаха от нас. До степен, че Валери Симеонов в жив ефир ни се озъби да не му „врякаме“ и отиде да събори на земята възрастна българска гражданка от турски произход на границата, за да покаже, че в борбата му да отнеме неотменимото конституционно право на глас на хора, които го дразнят, няма непозволени средства.
Тази тактика не успя.
Само ни вбеси и мотивира повече.
Активността на гласуващите от чужбина се покачва в пъти във всеки следващ изборен цикъл. Хората продължаваха да напускат България, отвратени и разярени от мутрокрацията. Емигрантските общности в Европа продължиха да се разрастват главоломно – все с хора, които ги боли за родните им места, за семействата им, за страната им.
[За пример: в Германия тази година са разкрити 62 секции. Във Великобритания разкрихме 87 изборни секции с около 17 000 заявления. На изборите се явяват двойно повече хора от подалите заявление, но понеже имаме лимит от 35 извън ЕС, няма как 1000 души да минат през ръцете на 7 до 9 души, които трябва да спазват всички здравни мерки и да мигат в същото време.]
Така статуквото най-сетне схвана, че не може да си позволи да ни пренебрегва, защото ние може да сме избягали от хватката на мутрите, захапали държавата България, но не сме избягали от отговорността си към идеала България.
Опитаха се, но осъзнаха, че няма да успеят да ни разделят на останали и заминали, на патриоти и родоотстъпници. Защото когато българите в България протестираха, с тях се вдигаха и българите зад граница.
И тогава вече ни взеха на сериозно. От европейските избори насам интересът на партиите на статуквото към изборите в чужбина е невиждан.
И все пак.
Това, което описах в началото на този пост – наблъскването на секциите с партийни фантоми – е напълно законно.
Това е важно да се знае.
По принцип в България изборите се правят от партиите. В чужбина ги правихме гражданите, докато те бяха разглеждани от властта просто като някаква формалност. Сега захапалите България ще се заемат сериозно да овладеят процеса и зад граница.
Това ни поставя пред сериозен принципен проблем: навсякъде по света партиите правят избори. Изборите, като гръбнак на демокрацията, като цяло не са над/извън/безпартиен процес. Точно обратното.
Именно затова навсякъде по света партиите се стремят да изграждат имидж на достойни за доверие, компетентни и прозрачни организации. Затова в САЩ може на едни избори да има десетки съдебни дела за най-малкото подозрение, че нещо не е наред с някоя секция, урна, машина.
У нас обаче парламентарно представените партии са дълбоко компрометирани, доверието в независимостта на съдебната система е критично ниско и ние, гражданите, приемаме тяхната намеса, която е легална и дори неизбежна в общия случай, като враждебен акт. Тежестта, неестествеността, гадкостта на тази ситуация, нейния брутален абсурд, трудно може да се опише с думи.
Как да излезем от тази ситуация?
Налага се да повторя: изборите не са нещо, което е възможно без партии. А в България сме се докарали до там, че партиите почват да стават нещо, което е възможно и без избори.
Какво е решението ли? Изтикването на компрометираните партии от управлението на държавата – от Народното събрание. Ако не наведнъж, то на парче и на почивки. Нямаме друг ход, ако искаме да сме функционираща демокрация.
Ако не искаме, то е друга работа.
Затова, гласувайте!
Ако може да е за партии, които не се стремят с всички сили да ви отчаят, отвратят и откажат от гражданската ви воля – добре ще е.
Ако може да е за партии, които с действията си са доказали, че не страхуват от вашия глас, от естественото и правдиво желание на всеки гражданин да участва в управлението на собствената си държава, да изразява несъгласие, да задава неудобни въпроси и дори да дюдюка и да се присмива на нелепостите в политиката – по-добре ще е.
И преди да възразите, такива партии има. Не са перфектни или дори много добри. Вероятно, както всичко оцеляло честно в България, накуцват в много отношения и не обещават нищо бързо и на корем.
Но това е положението.
И ние сме в него, с двата крака, ако ще да идем чак на Марс.
