Обединението на „добрите сили“ закъсня с едни избори
Снимка: БГНЕС Какви са хоризонтите пред една коалиция между ПП, ДБ и граждански организации сега
„Днес ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили.“
С тези думи бившият премиер Кирил Петков анонсира потенциалното обединение на неговата партия „Продължаваме промяната“ (ПП) с формациите от „Демократична България“ (ДБ) и други граждански организации.
Малко преди това на заседания на висшите си партийни органи ДСБ и „Да, България“ гласуваха мандат за преговори с ПП за общо явяване на следващите избори.
В интервюто си пред Nova Петков разпалено говори за обединение на „демократични общности, партии, хора с каузи, с идея България да бъде просперираща държава“.
Ако това ви звучи по някакъв начин познато, причината е, че преди последните предсрочни парламентарни избори лидерът на „Да, България“ и съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов се опитваше да убеди ПП, че общото явяване с участието на широка коалиция от граждански организации е в интерес на всички.
Тогава обаче Кирил Петков и Асен Василев повярваха, че и сами могат да победят ГЕРБ. Затова и идеята беше изоставена. Досега.
Задават се нови избори и с оглед на политическата ситуация очевидно за всички общите кандидатски листи и още повече – изграждането на общ фронт за местния вот през есента, вече изглеждат като най-добрата опция за действие.
Въпросът е дали подобно обединение не е закъсняло?
Според Кирил Петков сега общото явяване на предсрочните избори ще гарантира и класирането като първа политическа сила.
Дали подобно нещо е възможно – всъщност да, има предпоставки да се случи, особено ако ПП и ДБ успеят да привлекат към себе си разнообразни граждански организации от цялата страна. Самият Петков намекна за подобна цел, споделяйки имената на отделни регионални каузи, в които той вижда потенциални партньори.
Това би дало на подобна коалиция сила в редица региони извън столицата и би подпомогнало каузата ѝ за местните избори през есента.
Този ефект би бил още по-силен, ако коалицията на ПП и ДБ заложи на активна кампания, в която се позиционира като единствената опозиция срещу връщането на ГЕРБ на власт и потенциалното им коалиране с ДПС. Рисувайки подобен сценарий, формацията ще може да се опита да създаде идеята за голямо и широко противопоставяне на „добрите сили“ срещу „модела Борисов“, „корупцията“ и предишното статукво.
По този начин обединението на Петков, Василев, Иванов и компания ще може да се възползва максимално от останалата протестна сила, която беше активна през лятото на 2020 г. – хората, които смятат, че завръщането на ГЕРБ във властта би било пагубно за страната.
ДБ и ПП заедно на избори – заслужава ли си?
Какви са плюсовете и какви са минусите от подобна възможност за широка „антикорупционна“ коалиция
И все пак пролетта на 2023 г. е съвсем различно време от лятото на 2020 г.
Оттогава насам страната мина през 4 вота за Народно събрание и я очаква пети, като досега само в един парламент беше излъчено редовно правителство. То, на свой ред, успя да издържи малко над половин година, преди да се разпадне със скандал.
На практика България не е излизала от предизборна обстановка от няколко години насам, а това логично изморява хората. Избирателите бяха уморени от избори още през ноември 2021 г., когато „Продължаваме промяната“ спечелиха вота с малка преднина пред ГЕРБ.
Тогава успехът им се дължеше най-вече на негласното обещание, че те са тези, които биха могли да извадят България от изборната спирала и да произведат работещо управление.
Около година и половина по-късно нещата не изглеждат по този начин. Напротив – отношенията между ПП и ДБ, от една страна, и бившите им коалиционни партньори от БСП, от друга, изглеждат непреодолимо студени заради темата за войната в Украйна, сближаване с ГЕРБ изглежда невъзможно, а самата идея за коалиция с ДПС или с „Възраждане“ звучи повече от нелепо.
С други думи, освен ако новото обединение между тези две формации и гражданските организации не успее по някакъв начин да произведе 121 депутати, те почти по всяка вероятност ще останат в опозиция. Дори и да се класират като първа политическа сила.
А първото място, макар и възможно, не е напълно сигурно. В рамките на 48-ото Народно събрание и двете политически сили загубиха част от инерцията си. Липсата на перспектива да произведат правителство също може да откаже някои избиратели да гласуват за тях.
Не се учудвайте, ако видим редовно правителство чак през ноември
Предстоящите местни избори имат голямо влияние и нито една партия не иска да ядоса електората си
Така като мотивиращ фактор остава само теоретичната възможност да заемат първото място – символична победа, която след това да бъде използвана имиджово. Дали това ще е достатъчно? Едва ли някой може да каже със стопроцентова сигурност.
Ако обединението на ПП и ДБ се беше случило за изборите миналата година, то щеше да се ползва с много по-голяма сила и подкрепа. По онова време те все още имаха инерцията от общото управление, а гражданите не бяха станали свидетели на цялата грозна каша, която представляваше 48-ото Народно събрание.
Общото явяване тогава щеше да им даде възможност да поставят основния си опонент ГЕРБ за трети пореден път на мястото на втора политическа сила – чисто символичен успех, който можеше да бъде използван пропагандно.
Но това е вече в миналото. ПП и ДБ пропуснаха да се възползват от възможността миналата година, а сега ще опитат да изстискат каквото е останало от нея.
Истинският потенциал на едно подобно обединение обаче не гледа към предсрочните парламентарни избори, където за двете формации ролята на втора сила може да се окаже дори по-ценна, а към вота за местна власт наесен.
Както Кирил Петков сам каза, тогава е голямата битка за тази година. Общото явяване ще им позволи да елиминират до голяма степен конкуренцията помежду си, да работят с обща стратегия за вдигане на цялостния резултат и за максимално блокиране на „големия противник“ – ГЕРБ.
Рискът в случая е дали „Продължаваме промяната“, партиите, които съставляват „Демократична България“, и различните граждански организации ще успеят да се разберат за най-тривиалния аспект – местата в листи и кандидатите за позиции.
Един немалък проблем, който не трябва да бъде подценяван, тъй като може да доведе до драматични напускания, особено на по-малки участници. Със сигурност ще трябва много егота да бъдат преглътнати и много компромиси да бъдат направени, за да сработи подобен модел.
Думите, с които Борисов се подготви да се върне на власт
Предизборната кампания вече започна и не трябва да тълкуваме изказванията на ГЕРБ твърде буквално
Дори и това да не се превърне в реална пречка пред потенциалната бъдеща коалиция, тя ще трябва все пак да се изправи пред друго ключово предизвикателство.
За да постигне какъвто и да е успех, бъдещата политическа сила трябва да върне на дневен ред недоволството срещу Борисов и ГЕРБ, снимките на чекмеджета и приказките за „Мата Хари“ и къщата в Барселона, докато мнозинството от гражданите искат политиката да ги остави на мира и най-сетне да има редовно правителство, което да не се разпадне от първия повей на вятъра.
А това вече може да се окаже истински Гордиев възел, който не може току-така да бъде разсечен с меч.
