Обединението на „добрите сили“ закъсня с едни избори

Александър Петров

Снимка: БГНЕС Какви са хоризонтите пред една коалиция между ПП, ДБ и граждански организации сега

 

„Днес ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили.“

С тези думи бившият премиер Кирил Петков анонсира потенциалното обединение на неговата партия „Продължаваме промяната“ (ПП) с формациите от „Демократична България“ (ДБ) и други граждански организации.

Малко преди това на заседания на висшите си партийни органи ДСБ и „Да, България“ гласуваха мандат за преговори с ПП за общо явяване на следващите избори.

В интервюто си пред Nova Петков разпалено говори за обединение на „демократични общности, партии, хора с каузи, с идея България да бъде просперираща държава“.

Ако това ви звучи по някакъв начин познато, причината е, че преди последните предсрочни парламентарни избори лидерът на „Да, България“ и съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов се опитваше да убеди ПП, че общото явяване с участието на широка коалиция от граждански организации е в интерес на всички.

Тогава обаче Кирил Петков и Асен Василев повярваха, че и сами могат да победят ГЕРБ. Затова и идеята беше изоставена. Досега.

Задават се нови избори и с оглед на политическата ситуация очевидно за всички общите кандидатски листи и още повече – изграждането на общ фронт за местния вот през есента, вече изглеждат като най-добрата опция за действие.

Въпросът е дали подобно обединение не е закъсняло?

Според Кирил Петков сега общото явяване на предсрочните избори ще гарантира и класирането като първа политическа сила.

Дали подобно нещо е възможно – всъщност да, има предпоставки да се случи, особено ако ПП и ДБ успеят да привлекат към себе си разнообразни граждански организации от цялата страна. Самият Петков намекна за подобна цел, споделяйки имената на отделни регионални каузи, в които той вижда потенциални партньори.

Това би дало на подобна коалиция сила в редица региони извън столицата и би подпомогнало каузата ѝ за местните избори през есента.

Този ефект би бил още по-силен, ако коалицията на ПП и ДБ заложи на активна кампания, в която се позиционира като единствената опозиция срещу връщането на ГЕРБ на власт и потенциалното им коалиране с ДПС. Рисувайки подобен сценарий, формацията ще може да се опита да създаде идеята за голямо и широко противопоставяне на „добрите сили“ срещу „модела Борисов“, „корупцията“ и предишното статукво.

По този начин обединението на Петков, Василев, Иванов и компания ще може да се възползва максимално от останалата протестна сила, която беше активна през лятото на 2020 г. – хората, които смятат, че завръщането на ГЕРБ във властта би било пагубно за страната.

Какви са плюсовете и какви са минусите от подобна възможност за широка "антикорупционна" коалиция

ДБ и ПП заедно на избори – заслужава ли си?

Какви са плюсовете и какви са минусите от подобна възможност за широка „антикорупционна“ коалиция

И все пак пролетта на 2023 г. е съвсем различно време от лятото на 2020 г.

Оттогава насам страната мина през 4 вота за Народно събрание и я очаква пети, като досега само в един парламент беше излъчено редовно правителство. То, на свой ред, успя да издържи малко над половин година, преди да се разпадне със скандал.

На практика България не е излизала от предизборна обстановка от няколко години насам, а това логично изморява хората. Избирателите бяха уморени от избори още през ноември 2021 г., когато „Продължаваме промяната“ спечелиха вота с малка преднина пред ГЕРБ.

Тогава успехът им се дължеше най-вече на негласното обещание, че те са тези, които биха могли да извадят България от изборната спирала и да произведат работещо управление.

Около година и половина по-късно нещата не изглеждат по този начин. Напротив – отношенията между ПП и ДБ, от една страна, и бившите им коалиционни партньори от БСП, от друга, изглеждат непреодолимо студени заради темата за войната в Украйна, сближаване с ГЕРБ изглежда невъзможно, а самата идея за коалиция с ДПС или с „Възраждане“ звучи повече от нелепо.

С други думи, освен ако новото обединение между тези две формации и гражданските организации не успее по някакъв начин да произведе 121 депутати, те почти по всяка вероятност ще останат в опозиция. Дори и да се класират като първа политическа сила.

А първото място, макар и възможно, не е напълно сигурно. В рамките на 48-ото Народно събрание и двете политически сили загубиха част от инерцията си. Липсата на перспектива да произведат правителство също може да откаже някои избиратели да гласуват за тях.

Предстоящите местни избори имат голямо влияние и нито една партия не иска да ядоса електората си. Затова и всички предпочитат да останат в окопна война, докато служебното правителство управлява.

Не се учудвайте, ако видим редовно правителство чак през ноември

Предстоящите местни избори имат голямо влияние и нито една партия не иска да ядоса електората си

Така като мотивиращ фактор остава само теоретичната възможност да заемат първото място – символична победа, която след това да бъде използвана имиджово. Дали това ще е достатъчно? Едва ли някой може да каже със стопроцентова сигурност.

Ако обединението на ПП и ДБ се беше случило за изборите миналата година, то щеше да се ползва с много по-голяма сила и подкрепа. По онова време те все още имаха инерцията от общото управление, а гражданите не бяха станали свидетели на цялата грозна каша, която представляваше 48-ото Народно събрание.

Общото явяване тогава щеше да им даде възможност да поставят основния си опонент ГЕРБ за трети пореден път на мястото на втора политическа сила – чисто символичен успех, който можеше да бъде използван пропагандно.

Но това е вече в миналото. ПП и ДБ пропуснаха да се възползват от възможността миналата година, а сега ще опитат да изстискат каквото е останало от нея.

Истинският потенциал на едно подобно обединение обаче не гледа към предсрочните парламентарни избори, където за двете формации ролята на втора сила може да се окаже дори по-ценна, а към вота за местна власт наесен.

Както Кирил Петков сам каза, тогава е голямата битка за тази година. Общото явяване ще им позволи да елиминират до голяма степен конкуренцията помежду си, да работят с обща стратегия за вдигане на цялостния резултат и за максимално блокиране на „големия противник“ – ГЕРБ.

Рискът в случая е дали „Продължаваме промяната“, партиите, които съставляват „Демократична България“, и различните граждански организации ще успеят да се разберат за най-тривиалния аспект – местата в листи и кандидатите за позиции.

Един немалък проблем, който не трябва да бъде подценяван, тъй като може да доведе до драматични напускания, особено на по-малки участници. Със сигурност ще трябва много егота да бъдат преглътнати и много компромиси да бъдат направени, за да сработи подобен модел.

Предизборната кампания вече започна и не трябва да тълкуваме изказванията на ГЕРБ твърде буквално

Думите, с които Борисов се подготви да се върне на власт

Предизборната кампания вече започна и не трябва да тълкуваме изказванията на ГЕРБ твърде буквално

Дори и това да не се превърне в реална пречка пред потенциалната бъдеща коалиция, тя ще трябва все пак да се изправи пред друго ключово предизвикателство.

За да постигне какъвто и да е успех, бъдещата политическа сила трябва да върне на дневен ред недоволството срещу Борисов и ГЕРБ, снимките на чекмеджета и приказките за „Мата Хари“ и къщата в Барселона, докато мнозинството от гражданите искат политиката да ги остави на мира и най-сетне да има редовно правителство, което да не се разпадне от първия повей на вятъра. 

А това вече може да се окаже истински Гордиев възел, който не може току-така да бъде разсечен с меч.