Новите български демони продължават да управляват България и след кончината на Юрген Рот
България имаше шанса да научи истината за своите нови демони след посещението от разследващия немски журналист Юрген Рот.
Той написа и книга за тях - "Новите български демони", в която разкри през своя поглед истината за тях и ти назова с истинските им имена.
Описа и един от тях Бойко Борисов по онова време все още кмет на София и бивш главен секретар на МВР и връзките му със СИК ...
Днес този "демон" попаднал в книгата на Юрген Рот е вече трети мандат начело на държавата ...
А може ли един демон да стане десен и европейски ангел ?! Такова чудо не е описвано дори в приказките ... Изводите са за нас ...
Юрген Рот загуби борбата с рака ... Светла му памет и благодарност за истините които видя и написа за т.нар. преход и демоните му в България.
"Под лупа" ще ви припомни някои от тези истини ...
Юрген Рот
Новите български демони
„Да погледнем истината в очите. В България цари отчайваща безнадеждност, защото бандитите имат думата. Тук би последвал разярен вой: долно безсрамие, огромно преувеличение, груба обида на една горда нация, на достойните й граждани и на нейния самопожертвователен политически елит — необходимо е възмездие за това политическо богохулство. Ако пишех за грандиозната история на България, за милите и отзивчиви хора, за политиците, отдадени единствено на дълга си към общото благо, за девствено-романтичните гори и планини, за хубавото време и за Златни пясъци, вероятно щяха да последват аплодисменти. Но случаят, уви! не е такъв…
Затова започвам предговора с въпроси. Как всъщност се стигна дотам, че гордите със своята история български граждани се оставят днес да ги унижават корумпирани политици с всякакви политически окраски? Навремето българите атакуваха централната Ограда накомунистическата партия и я подпалиха.
А какво се случва сега? Обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки взеха главната роля. „Защото трансформацията от комунизъм в демокрация има само частичен успех“, установява с право бившият германски дипломат и анализатор д-р Клаус Шрамайер. Тя донесе големи жертви, що се отнася до време и човешко страдание. Онези, които не спадат към бившата номенклатура или към Държавна сигурност, както и към новите печеливши от промяната — олигарси, мафиоти, криминално проявени, останаха много назад. Днес един малък елит парадира с богатството си. В социален и материален план повечето хора се оказаха губещи от трансформацията и поради това превъзнасят „доброто старо време“.
През декември 2007 г. един западен посланик, без никакви заобикалки, докладва на своето правителство за актуалното положение в България: „Корупцията и организираната престъпност драстично се увеличиха след влизането в Европейския съюз“.
Защо през последните 15 години се стигна до стотици поръчкови убийства, останали неизяснени в повечето случаи? Свързани ли са с факта, че от нищото изникнаха милиардери, докато повечето граждани, въпреки това, или именно поради това, живеят в бедност? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение? Изобщо има ли представител на българския политически елит, който да не е обременен от миналото?
...
Отидох в „Кемпински“ между другото и защото бях чул, че тук понякога се храни кметът на София и може би бъдещ министър-председател Бойко Борисов. Някой ми беше казал, че през пролетта на 2007 г. той дори бил забелязан в компанията на известен бос от престъпния свят. За съжаление, не го видях.
...
Бойко Борисов — поредната голяма надежда В България политик, който си създаде име на пазител на закона и реда, на борец срещу корупцията и мафията, по разбираеми причини се радва на огромна популярност. Жалко за вярващите, защото такива хора, едва-що влезли във властта, забравят всичко, което преди това са обещавали. Само преди няколко години такъв носител на надежда, от когото народът очакваше промяна и установяването на правова държава, беше Симеон Сакскобургготски, а сега за българите, а и за европейските правителства, такава личност е кметът на София Бойко Борисов.
Но се появи нова звезда — Бойко Борисов. Понастоящем кмет на София и вероятен (много неща говорят в полза на това твърдение) бъдещ премиер на страната. За пръв път обърнах внимание на това име, когато един висш служител от ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите) ми разказа за впечатленията си от България през 2007 г. и бегло спомена, че за него Бойко Борисов бил нещо като политически Ал Капоне.
Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение. Както обаче се говори, директорът на ОЛАФ, напротив, много ценял софийския кмет. Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят — Младен Михалев — Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест.
Днес се смята, че софийският кмет е сред най-богатите хора в България. Твърди се, че от началото до средата на 90-те години е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности.
Според документ, най-вероятно излязъл от Министерството на вътрешните работи, дори веднъж се водило разследване срещу „ИПОН“ във връзка с убийство, извършено през декември 1994 г. Убитият е имал дългове и на „ИПОН“ било възложено да събере парите. От същия документ става ясно още, че от касата на „ИПОН“ са били откраднати 500 000 лева и дръзкият крадец и приятелката му малко след това били намерени убити. Обстоятелствата около убийствата не са изяснени. Но това са само слухове… Случаят няма юридически последствия и доподвеждане под отговорност на служители от „ИПОН“ не се стига.
Несъмнено повратният момент за Бойко Борисов идва, когато той и неговата охранителна фирма получават правото да охраняват бившия
комунистически лидер Тодор Живков и семейството му. Възможностите за създаване на многобройни контакти във всички области на политиката, тайните служби и икономиката се увеличават. Развиват се и друг вид бизнес контакти. В средата на 90-те годиниБойко Борисов дели един офис в софийския хотел „Москва“ заедно с Румен Николов и Младен Михалев.
Румен Николов е бивш член на специалните части на Министерството на вътрешните работи на България. Михалев по онова време е бивш борец, който след промените влиза в хазартния бизнес. Още по времето, когато валутата се обменя по улиците, той работи с шефа на „Нове Холдинг“ Васил Божков и със застреляния през март 2003 г. бос на „Мултигруп“ Илия Павлов. В началото на деветдесетте години Михалев, Божков и Павлов са собственици на фирма за хазарт.
Връзките на Борисов с групировката СИК водят до Румен Николов, който е бил негов съдружник в различни фирми, между които охранителната фирма „Цебра“, търговските предприятия „Тео Интернешънъл“ и „Интербуллред“. По този въпрос Борисов обяснява, че фирма „Интербуллред“ на практика от години е ликвидирана, но тъй като партньорите му имали „такива противоречиви връзки“, било невъзможно да се съберат всички подписи, необходими за юридическото й закриване. Все пак той потвърждава, че е познавал Румен Николов покрай каратето още от времето, когато последният носел прякора Греблото.
Състоянието на Младен Михалев се оценява на 75 милиона евро.Обяснението? Младен Михалев е известен като лидер на силовата организация СИК, която допреди няколко години заедно с друг подобен концерн — ВИС, играе водеща роля в българската политика и икономика. В групировката, която отначало се появява като застрахователна компания (Security Insurance Company), той е съсобственик заедно с редица други подземни босове. Към бляскавия кръг спадат личности като Красимир Маринов — Маргина, Дмитрий Минев — Руснака, Румен Николов — Пашата, Милчо Бонев — Бай Миле, и Венцислав Стефанов. Междувременно някои от тях са изключени от играта по обичайния за България начин за разчистване на пазара. Сетният час на Милчо Бонев например настъпва на 30 юли 2004г., когато е улучен с няколко смъртоносни куршума. Един от малкото, останали живи и до днес, е Младен Михалев. И неговото име някак отново води към Бойко Борисов.
През 1999 г. Борисов става лична охрана на Симеон Сакскобургготски, който в средата на 2001 г. застава начело на новоизбраното правителство. Тогава Борисов се превръща в публична личност, след като — така да се каже като награда за вярната си служба— е произведен в чин генерал и е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи.
През юни 2003 г. е застрелян Тодор Толев. В българския печат Толев е представен като човек, замесен както в законни, така и в незаконни търговски сделки. Обвиняван е и във връзки с важни подземни структури и особено с руския бизнесмен Майкъл Чорни.
Месец преди смъртта си Толев е бил заплашен с убийство. И отново изплува името на Бойко Борисов и фирма „TBI 97“, която в края на 90-те години Толев и Борисов ръководят съвместно. Самият Борисов твърди, че е регистрирал фирмата заедно с Толев, тъй като последният имал стабилни връзки с мобилния оператор МТел. „По това време фирма «ИПОН», в която бях съдружник, имаше договор за охрана с МТел“, обяснява Борисов. „«ИПОН» беше загубила лиценза си и Толев и аз регистрирахме фирма «TBI 97», за да прехвърлим договора с МТел.
Заведох дело срещу правителството, спечелих го и отново получих лиценз за «ИПОН»… Съжалявам, ако някой си мисли, че с това убийство мога да бъда компрометиран“*
През този период посланик на САЩ в София е Джеймс Пардю. В края на тригодишния си престой в България американският дипломат заявява, че през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките.
Още през май 2006 г. комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен твърди, че в миналото е имало много малко разследвания и обвинения срещу престъпни банди в България, като визира и мандата на БойкоБорисов. „От 2000 г. насам е имало над 150 поръчкови убийства, свързани с организираната престъпност, и нулева разкриваемост на деянията“, пишат следователи от Европейския съюз**
...Публикация в списание „Congressional Quarterly“ много точно отразява нееднозначния образ на настоящия кмет на София.
Журналистът Джеф Стейн пише, че Борисов е бил един от най-важните играчи с администрацията на Буш, когато е ставало дума да се изградят американски бази в България. В това, разбира се, няма нищо скандално.
После обаче следват извадки от едно „конфиденциално досие“, изготвено по поръчение на швейцарска банка от група бивши служители в тайните служби на САЩ. Там Борисов е описан като „бизнес партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България“.
Твърди се, че по време на четиригодишната си служба в Министерството на вътрешните работи, т.е. в периода 2001–2005 г., е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации. „Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“, се казва в доклада, в който подробно се изброяват профилите на подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат. Освен това се твърди: „Когато Борисов бе шеф на полицейските служби, на съд бяха изправяни само дребни гангстери, докато бившите му партньори просперираха, а техните уж конкуренти бяха избивани систематично“. Частните следователи на банката правят заключението, че твърденията за контакти на Борисов с гангстери „налагат службите за сигурност на САЩ, които отговарят за връзките с България и за обмяната на информация с тази страна, да бъдат изключително предпазливи“.
...
Вярно е, че без функционираща правова държава, икономиката в България не може да се развива, освен ако конкуренцията не се определя от криминално инфилтрираните концерни. Тази констатация стои в основата на предположението на Economist Intelligence Unit, че на България ще са необходими поне 100 години, за да достигне европейското равнище.
А може би ще се случи и друго — европейското равнище да слезе на нивото на българското. Или както сподели с мен една високопоставена служителка от полицията в София, която, страхувайки се от репресии (както много други), не пожела да цитирам името й: „Характерен признак е състоянието на съдебната система. Изглежда, че единственият шанс да бъдат хванати големите престъпници, които се занимават с търговия с наркотици, оръжие и трафик на хора, е да ги арестуват някъде в чужбина. Защото само тогава ще можем да разчитаме на добросъвестно следствие, което да издържи пред съда“.
Все пак, за всички тези години на прехода има и някои постижения. Свръхбогатите и техните политически съучастници в правителството и парламента пожънаха огромни успехи. За бедното и безправно мнозинство от българския народ обаче почти нищо не се е променило в положителна посока. И това е трагедията на днешното общество в малката балканска държава.
И така, българският народ ще продължава да живее под ударите на бандитите и арогантните политици, освен ако най-после не надигне глава. Наистина ли ще трябва да минат едно-две поколения, докато настъпи някаква решителна промяна? И дали тогава и западната демокрация няма да се е променила? Може би Европа ще се е балканизирала?
Юрген Рот- „Новите български демони“ -Jurgen_Rot_-_Novite_bylgarski_demoni_
"Под лупа"
